The European Conservative: Великобритания е узряла за популизъм, но кой ще излезе на преден план?
Не липсват журналистически анализатори, които настояват с обезпокоителен звук, че популизмът набира мощ в Европа и отвън нея. Станахме очевидци на гласуването за Брекзит, възхода на италианката Джорджия Мелони, триумфа на унгарския Виктор Орбан, президентството на Тръмп в Съединени американски щати през 2017-21 година, а в този момент на сцената се появиха голям брой нови по този начин наречени „ популистки партии “.
Обичайно е да чуете популизма да бъде описван като „ опасност за демокрацията “ и това е ненапълно иронично заради най-малко две аргументи:
Първо, по този начин наречените „ популистки придвижвания “ порастват точно като дават отговор на възприятията и копнежите на демоса, т.е. на елементарните хора от нацията, които желаят съществуващата олигархична власт върху политическата власт да отслабне в името на бъдещето на демокрацията.
Второ, политиците, които непрестанно настояват, че демокрацията е застрашена от популистки придвижвания, нормално са тези, които сами са подкопали демокрацията или посредством многократни неистини, манипулиране на избори, или просто като заемат властови позиции посредством никакъв либерален развой, като брюкселските бюрократи, които не престават да санкционират демократично определени държавни управления, които не харесват, с оправданието, че такива държавни управления са „ популистки “ и затова по някакъв метод „ недемократични “.
Всъщност популизмът е просто напредък на политически придвижвания, които се харесват на елементарни хора, които заради комплицирани аргументи считат, че техните опасения и може би самият им живот са подценени от държателите на елитна власт.
Популизмът в действителност е признак за това по какъв начин работят закъснелите и западащи демокрации. (Както множеството признаци, те се демонстрират, с цел да оказват помощ за излекуването на основаващия се организъм от главната болест, която изтезава тялото му.)
Популизмът е явна и предвидима последица от грешките, които са в основата на прекосяването ни към по този начин наречената „ демократична ера “ за демокрациите не имат характерен механизъм, който да попречи на техните държавни управления да одобряват каквото и да е законодателство и да одобряват каквито закони желаят, стига да имат утвърждението на хората да го създадат.
Може да има конституционни ограничавания, само че даже те могат да бъдат отстранени посредством процедурни конституционни промени, които не могат да бъдат по-различни от слаба опозиция, в случай че всеки собственик на власт идва от еднакъв глобалистичен, управнически, бюрократичен модел.
След като партиите от късните демокрации са на власт, държавните управления, които образуват, към този момент не се нуждаят от национално утвърждение за дейностите си и постоянно не престават да ръководят по метод, който опонира на това, което са дали обещание по време на предизборните си акции.
Тогава късномодерните демократични държавни управления постоянно се изкачват на власт посредством неистини или измами и популацията, което ръководят, не се тормози от това, защото то въплъщава форма на политическо нанагорнище, към която хората са привикнали.
Поради тази причина демократично ръководените нации рутинно гледат на изборите цинично, т.е. като на благоприятни условия да слагат на власт не най-хубавите държавници, а минимум лъжливите или корумпирани от тоерагите, препоръчани от дадените партии – и те гласоподават с упованието, че нищо в действителност ще се промени.
Следователно с всяка минала година гласоподавателите понижават, а популацията пораства. Така демокрацията, която разчита на присъединяване на тези, които имат изборни права, е на всички места в рецесия.
Когато държавните управления в границите на разпадащите се демокрации осъзнаят, че нямат поддръжката на демоса и затова могат да се сблъскат с национална опозиция, до момента в който са на власт, те афишират — както немският политически мъдрец и теоретик на правото Карл Шмит го е изразил — „ положения на изключителност. ”
Следователно в късните демокрации изкуството на ръководството се трансформира в внимателен въпрос за балансиране на продължаващите нечестни дейности с подклаждането на боязън, като последният оправдава нови разширявания на властта от страна на ръководещата партия. Следователно те афишират нова черна гибел поради несмъртоносен вирус, като в същото време крият действителните вреди, нанесени от тяхното лекарство за ваксина.
Те хвърлят страната в интернационалните спорове и заплашват популацията с нуклеарна злополука, като в същото време подценяват обстоятелството, че самата национална татковина бързо се трансформира в страна от третия свят с пропадаща здравна система и застойна стопанска система.
Те се стремят да разпространят „ осъзнаването “ на натрапчивите призраци на „ хомофобията “ и „ трансфобията “, като в същото време мълчат за демографската злополука, в която е изпаднала нацията.
Те прокламират, че жителите би трябвало да преодолеят своя систематичен и даже несъзнателен расизъм, до момента в който наводняват страната с новопристигнали от далечни земи, които нито обичат, нито познават националната просвета, нито желаят.
И те афишират иден „ климатичен апокалипсис “, като в същото време подценяват доста действителния проблем, че 40% от възрастното население няма лични домове.
Във всеки от горните случаи, в случай че същинският проблем – вместо подправения, само че необятно публикуван проблем – бъде приет, само че оставен без внимание, ще има подобен обществен яд, че държавното управление надали ще оцелее.
И по този начин, определеният способ е да се преструва, че не е осведомен с същинския проблем до идната предизборна акция, по време на която политиците ненадейно ще признаят и ще обещаят да се оправят с тези същински проблеми, единствено с цел да ги оставят нерешени при завръщането си на власт.
С всеки насаждащ боязън роман държавните управления са по-способни да създадат нещо отвън демократично, а точно да правят присвояване на власт без утвърждението на хората за хипотетичното по-голямо богатство на хората.
Хората обаче от ден на ден осъзнават, че техните държавни управления в този момент образуват постдемократични, самообслужващи се, олигархични режими и недоверието нараства с темпове, които могат да доведат до необратими дейности.
Може би изненадващо – като се има поради, че е домът на „ Майката на всички парламенти “ – апетитът за популистко разлюляване на упадъчния парламентарен режим на Обединеното кралство, към чието статукво всички три съществени партии са еднообразно ангажирани, наподобява нараства.
Наскоро имах потребност от работа в нашата градина и двама служащи пристигнаха да я свършат. Тези мъже бяха мощни, непретенциозни, здравословни видове — солта на земята, англичани от работническата класа — които вършеха работата добре и на рационална цена.
Те ясно бяха разбрали избрани индикатори, че работят в домакинство с десни пристрастености. Кръстът на стената над масата за вечеря, ловните титли, осеяни в близост, екземплярите на „ Европейски реакционер “ до дивана… беше им ясно, че могат да приказват каквото си желаят, и по този начин и направиха.
Един от двамата служащи ми сподели, че неговият наследник младеж преди малко е бил отхвърлен от учебното заведение. Класът на момчето получил учебен план. Класът бил разграничен на групи, като всяка група трябвало да образува учебен клуб и да набере членове в него. Клубът с най-вече членове до края на мандата щял да бъде награден с премия.
Групите били насърчени да образуват „ Клуб на гейовете и лесбийките “, „ Клуб на чернокожите и етническите малцинства “, „ Съюзнически клуб на транс- и трансинклюзивните “ и така нататък Нито една от тези клубни хрумвания не се харесала на сина на служащия и неговата група. И по този начин, дружно те основали клуб, от който считали, че учебното заведение им се нуждае; те основават „ Клуб на елементарните мъже “, който разпространяват към учебното заведение като „ приобщаващо безвредно място за мъже, които харесват бира, коли и девойки “.
Поради основаването на този учебен клуб, синът на служащия дружно с останалата част от групата му са отстранени от учебното заведение на съображение хомофобия.
„ Просто не мога да понеса повече от това “, сподели служащият, до момента в който завършваше историята за тестването на сина си, „ наподобява, че към този момент никой не може да каже това, което мисли, или даже да се посмее малко. “ Кимнах прочувствено.
След това другият служащ ми сподели, че той и брачната половинка му неотдавна са били отведени настрани от част от личния състав в началното учебно заведение към Англиканската черква на дребното му момче.
Тяхното момче, на шест години, носело малко сребърно кръстче към врата си, носено под ризата му, което било видяно от преподавател по време на физическо образование. Персоналът обяснил, че въпреки носенето на дребен кръст да не опонира на политиката за униформа на учебното заведение, това може да накара други възпитаници да се усещат неловко, защото не споделят неговите и религиозните възгледи на фамилията му.
Междувременно бащата на детето ми изясни, че в класа имало още едно момче, което било отглеждано от родителите си като момиче, идвало на учебно заведение с рокля, със свински опашки и обеци. Очевидно това беше приемливо; само че дребният, прикрит сребърен кръст не беше допустим.
Открих, че повеждам сходни диалози от ден на ден и повече. Те се случват на приглушени тонове. Сякаш естествените хора живеят при нещо, сравнимо със руския режим, шушукат в неприятно осветени улични ъгли с вярата някой комшия да не ги рапортува на управляващите.
Но тези шепоти стават все по-силни, а шепнещите по-уверени, защото стартират да осъзнават, че не са толкоз сами. Има безмълвно болшинство, на което му е писнало и желае смяна.
Британската консервативна партия е на власт към този момент 13 години. Те можеха да одобряват случаен брой законодателни актове за справяне със сексуализацията на децата, демографското предизвикателство, което води до заместването на нацията от непознати нации с непознати култури, събуденото завладяване на учебните заведения и университетите и всички доста други проблеми, за които елементарните британци са все по-загрижени.
Правителството на торите не направи нищо, с изключение на да отстъпи повече морална територия на културната гражданска война, която унищожава страната.
Британците гледат безпомощно по какъв начин общият им дом се трансформира в нещо, което никой не желае, в това число новодошлите от целия свят.
Националната черква на Англия се трансформира в необикновен клуб за пенсионирани прогресивни хора, които ненадейно са избрали ръкополагане в презрян опит да си възвърнат смисъла в навечерието на живота си, проповядвайки на конгрегации от пет или шест пенсионери за какво транс правата са човешки права и любовта е обич.
Камарата на лордовете, в миналото постоянен политически орган на поземлени фамилии и епископи, се трансформира в активистка клика на застаряващите либералдемократи. Някога обичаният настойник, наименуван Националният концерн, се е трансформирал в разсънен колос.
Той осъжда тези от дълго време мъртви благодетели, които са напуснали парцелите и земите на Тръста - без които благотворителната организация не би съществувала - за вероятното им владеене на пари от търговията с плебеи, или вместо това ги " извежда " в странни, ревизионистични безумия, които нямат нищо общо с ролята на благотворителната организация като реакционер на архитектура и пейзажи.
В цялата страна Денят на гордостта се трансформира в Месец на гордостта, който се трансформира в Година на гордостта, която в този момент е всяка година, оставяйки ни раздразнени и изтощени. И виждайки нашето неспокойствие от новия режим на натрапен безконечен честен „ прогрес “, полицията на Обединеното кралство се трансформира в сътрудници за мисловни закононарушения, които би трябвало да преследват фанатично всички дисиденти, като в същото време оставят 94,3% от същинските закононарушения неразкрити. Британците към този момент не признават страната си и не могат повече да устоят на тази обстановка.
Консервативната партия на Обединеното кралство всъщност изостави старите гласоподаватели на торите, които поддържаха партията толкоз дълго. Старият гласоподавател на торите постоянно е желал единствено патриотична партия, която да резервира — основно посредством поощряване на локалното ръководство — открития метод на живот, който нацията е развила през вековете.
Той искаше партия, която да поддържа градските пейзажи красиви, да разрешава на селските хора да ръководят личната си природа, да поддържа ниски налози, да не нарушава откритите общности, да не нарушава античните институции на страната, да пази свободите и автономията на фамилията, до момента в който интензивно гарантирайки здравето му, направи най-малко първото ходило на стълбата на собствеността задоволително елементарно за нанагорнище и да не прави груби, от горната страна надолу, неразумни, рискови държавни дейности като тези, които видяхме през по-голямата част от 2020 и 2021 година
Докато остарелият гласоподавател тори беше зарязан от своята партия, остарелият английски лейбърист социалист беше зарязан от своята. Лейбъристката партия в този момент е всъщност кабала от глобалистки пакостници, с преданост към всеки, само че не и към фамилиите на британската работническа класа, които образуваха нейната най-предана база от поддръжници.
Законопроектът за лов на Тони Блеър загуби каузи на Лейбъристката партия в гласуването в селските региони, а неговото накриво водене на война – видимо целесъобразно с повече машинация – загуби доверието на всички останали.
Блеър остава основен изверг в съзнанието на тези, които не имат вяра на днешната олигархична политика. През годините той ни сподели, че с помощта на неговата интервенция Ирак ще бъде демократичният модел на положително ръководство в Близкия изток; че неизбежното и неотменно бъдеще на Англия ще бъде това на продължаващата европейска интеграция; и че имунизациите против Коронавирус са „ безвредни и ефикасни “, а тези, които са се отказали, са „ идиоти “.
Блеър е освен платоническата форма на самообслужващия се глобалистки олигарх, само че всичко, което споделя, се оказва изцяло неправилно. И въпреки всичко той има самонадеяността да обикаля света от името на своя смирено наименуван „ Институт за световна смяна на Тони Блеър “, прекроявайки държавните управления съгласно фантазията си за технократично проектирана световна химера, за която всеки субект ще стане източник на чисти данни, които би трябвало да бъдат събрани и употребявани.
И до момента в който ние живеем и дишаме, Блеър се готви да играе ролята на кукловод над ново лейбъристко държавно управление, ръководено от Стармър, което да пристигна идната година. Необяснимо, този лъжец Тони Блеър продължава да бъде възприеман като пророк и гуру освен във висшите ешелони на Лейбъристката партия, само че и измежду висшите тори.
Това в действителност е в основата на действието на олигархичната политика на Обединеното кралство, а точно Народното събрание като спектакъл. Лейбъристите и торите имат едни и същи гурута и едни и същи цели.
След въпросите на министър-председателя членовете на двете партии се кикотят и намигат и споделят общите си цели в бара с аспект към Темза.
Камарата в този момент е кръг на олигархия, който показва театралността на противопоставящите се сили пред масите, до момента в който работи като един скрит план, като единственото вътрешно напрежение е към това кой държи най-концентрираната власт в структурата.
Размишлявайки върху предаността на татко си към Лейбъристката партия, Роджър Скрутън го формулира съвършено в своята Англия: Елегия:
" Само посредством Лейбъристката партия, смяташе той, можем да защитим Англия, която принадлежи на народа, който на собствен ред й принадлежи ".
Спектакълът на Лейбъристка партия, ангажирана с „ глобализацията “, безразлична към ориста на провинциална Англия и ръководена от гладки „ консултанти “, които идната година може да работят за другата страна, която в действителност е единствено същата страна под друго изложение, щеше да го ужаси.
Докато страната обезверено би трябвало да бъде избавена от торите, надвисналата опасност от лейбъристко държавно управление бележи мъчителна вероятност. Партиите са двете страни на една и съща монета, несъмнено, само че измежду техните поддръжници има упования торите да бъдат по-спомагателни в тяхното ръководство.
Лейбъристко държавно управление може да значи извънредно злощастие за мен персонално. Тъй като отвън работата ми като редактор и публицист, животът ми се върти към три неща: нашата енория, домашното обучение на децата ни и лов; и трите евентуално ще бъдат намесени и „ контролирани “ от ново лейбъристко държавно управление.
Правата и свободите на служащия, нуждата от дълбока общественост, локална обвързаност, дял в богатствата и наследството на нацията и всички доста настройки и благочестие, които образуваха остарялото британско социалистическо мислене, през днешния ден са ненавиждани от Лейбъристката партия, която е ориентирана към усилване на " пробудения " /woke дневен ред, който единствено ще затормози живота на елементарните британци. (Въпреки това може би в миналото е било така; както го споделя Джордж Оруел в „ Пътят към кея на Уигън “: „ Простите думи „ социализъм “ и „ комунизъм “ притеглят към себе си с магнетична мощ всеки пияница на плодов сок, нудист, носещ сандали, секс-маниак, квакер, самозванец от „ Nature Cure “, пацифист и феминист в Англия. “)
Разочарованието в Англия изплува на повърхността. Като цяло англичаните желаят още веднъж да бъдат свободни англичани в свободна Англия.
Освобождението от Брюксел е било единствено – в съзнанието на англичаните, които гласоподаваха за него, и в по-широк смисъл за доста последователи на Брекзит из Британските острови – единствено първа стъпка към независимост от глобалистките пакостници.
Но предстоящите резултати от вота за Брекзит бяха осуетени от Уестминстър; нашето всекидневно право остава покварено от импортиран закон, нашите граници остават съвсем необятно отворени, ние продължаваме да сме под юрисдикцията на активисткия Европейски съд по правата на индивида в Страсбург и всяко връщане към някаква патриотична самонадеяност продължава да бъде подкопано от пробудено поощряване на себеомразата и ойкофобия, изключително в учебните заведения и университетите.
Преди месец и нещо отидох да виждам театрално зрелище в локалната църковна зала, изнесено от деца от близкия град, измежду които бяха и двете ми огромни деца. Стоях откъм гърба с кучето си на мотива му и мъж на моята възраст уточни един стол и сподели: „ Можете да седнете на това място, в случай че желаете. “ „ Не, благодаря “, отговорих аз, „ не мисля, че ми е разрешено да вляза тук с кучето, тъй че желая да бъда покрай вратата, ако ме помолят да напусна. “
Той се усмихна и сподели: „ Просто кажете, че кучето се разпознава като жена, тогава какво ще създадат? Ако се опитат да го изгонят, може да имат комплициран случай за дискриминация в ръцете си. Засмях се и му споделих, че той е самоуверен човек да направи такава смешка.
„ Вече не ме интересува; Не мога да прекарам живота си да ми споделят, че това, което е бяло, би трябвало да назовавам черно, а това, което е черно, би трябвало да назовавам бяло; занапред нататък - продължи той, - ще споделям каквото ми харесва, стига да мисля, че е правилно.
Този тип неспокойствие в този момент се среща на всички места. И остарелият английски социалист, и остарелият английски тори се усещат отчуждени. Тези два вида британци постоянно са били доста по-близки, в сравнение с някой е желал да признае, обединени от любовта им към историята и обичаите, които се срещат из тези острови, за които буржоазните либерали, пристигнали да преобладават и в трите съществени партии - Либералдемократите са най-лошите в това отношение - чувство на топлота, в случай че има такава.
И остарелият английски социалист, и остарелият английски тори – обвързани от общата си патриотична обвързаност – се изправят дружно против силите на отричането, „ лейбъра на отрицателните “, както би се изразил Хегел, и затова се оказаха без никой за който да гласоподават
Англия се трансформира до неразбираемост, а англичаните, съвсем всички от които надълбоко обичат родината си макар дългите години на ойкофобско препрограмиране, на което са били подложени, не харесват това, което виждат.
Всеки, който е посетил Бирмингам, Лутън, Брадфорд или някой от старите британски градове, превърнати в убежища от третия свят за враждуващи племена, ще разбере какъв брой тежка е обстановката в страната. Тези, които са гледали фрагменти от миналогодишните вълнения в Лестър, ще схванат какво имам поради.
Истерични милиции от индуски и мюсюлмански поданици трансфораха най-големия град в Източен Мидландс в полесражение, до момента в който британските поданици - които към момента съставляват към 35% от популацията на града - стояха изумени, трябваше да одобряват, че тяхното общо жилище към този момент не е тяхно.
Имиграцията не може да се преглежда чисто нереално. Разглеждането на въпроса за имиграцията постоянно е означавало да се борим с спомагателни въпроси за броя, местоположението, културата и качеството. Англичаните, които са се потвърдили като необикновено гостолюбив народ, що се отнася до имиграцията, като цяло знаят, че въпросът е комплициран и по тази причина от дълго време желаят рационален диалог по него.
Едва през последното десетилетие стана допустимо даже да се повдигне въпросът, без неотложно да се понесе обвиняването в „ расизъм. “
Независимо от това, възходящата толерантност на диалога наподобява е имала дребен или никакъв резултат на равнище социална политика и законодателство във връзка с границите надзор, поданство и достъп до финансирани от налози компенсации.
И лейбъристите, и консерваторите рутинно дават обещание дейности по въпроса с имиграцията, когато считат, че това ще им завоюва повече гласове, само че не работят, когато могат.
Консерваторите остават дейно парализирани по въпроса и въпреки да няма доста данни, че лейбъристите ще бъдат по-добри, контраинтуитивно те може да се окажат за предпочитане по въпроса за имиграцията.
Тъй като не поддържа Брекзит, Стармър е по-малко евентуално от Сунак да се съгласи на световни търговски покупко-продажби, които може да включват отстъпки за визите. С други думи, неналичието на търсене на дял от Брекзит може да направи лейбъристите по-рестриктивни, макар че, несъмнено, това няма да е въпрос на принцип.
Освен това, още веднъж заради това, че е по-изрично проевропейски, Стармър е по-вероятно да ръководи подтик на имиграцията от по-близки в културно отношение страни като тези на европейския континент, в сравнение с от Африка и Азия.
Действителните цифри може да не се разграничават доста, само че културният стрес може евентуално да бъде по-малко предизвикателство след лейбъристкото държавно управление.
Имиграцията обаче е единствено един от редица неразрешени проблеми, които направиха Обединеното кралство узряло за популистко придвижване, което, в случай че се направи вярно и мъдро, може да бъде извънредно разрушително за съществуващата олигархична политика, при която сега живеем в Обединеното кралство.
Изглежда, че Партията за промяна на Обединеното кралство не съумява да построи нужната популистка инерция. Лидерът й Ричард Тайс не наподобява изключително въодушевяващ. Неговият четиристранен метод към политиката, а точно този за реформиране на стопанската система, обществения бранш, енергийната тактика на страната и националните институции, не съставлява тази креативна композиция от национализъм и неспокойствие, която е в основата на всяко сполучливо популистко придвижване.
Лорънс Фокс и неговата Reclaim Party/Партия за възвръщане също наподобява не могат да се повдигнат от земята. Фокс може да ни забавлява с немодерни прояви по малкия екран, само че елементарният британец не е малоумен и добре знае, че Фокс не може да се занимава със сериозна политика за пет минути.
Найджъл Фараж постоянно е успявал да показа на страната една правдоподобна персона на носещия карирани облекла, пиещ бира, ходещ като лабрадор „ пич “, с който можете да пийнете добър алкохол в събота вечер. Британците обичат това в него.
И все пак той към момента може да отговори на сложен политически въпрос с акуратност и изясненост. Но Фараж, по аргументи, известни единствено на него, просто няма да се сложи на горещия стол.
Кой тогава ще излезе на напред във времето? Апетитът сигурно е тук. На британците им е писнало от глобалистките инженери, които в този момент ръководят Уестминстърската машина, без честност към никого с изключение на към личната им дребна клика от търсачи на власт – честност, която може да стане изненадващо податлива във всеки един миг, в случай че се появи някакво видимо преимущество пред удара в гърба.
Подобно на източните селяни, които мърморят по улиците под руския гнет: „ Днес няма месо - още веднъж “, роптанието на британците става все по-силно. Ние сме родолюбив и свободомислещ народ и не можем да поносим повече това.
Расовите спорове, стратегиите за превъзпитание на работното място, веселбата на децата в учебните заведения, празнуването на всяка просвета, с изключение на културите на това кралство, знамената на дъгата на всички места, активисткото духовенство, културата на анулацията, покварата на образователна програма… всичко това стана отвратително и в този момент страната се усеща като дефектна тенджера под налягане, която ще избухне.
Едно популистко придвижване в Обединеното кралство би трябвало да призове за следните промени, за които има възходящо публично предпочитание.
Това би изисквало политики в интерес на семейството; родителите в никакъв случай да не бъдат възпрепятствани да знаят наличието на учебната стратегия на децата си; всички запаси, за които се счита, че съдържат трансактивистки или сексуализиращи материали, да бъдат изтеглени от училищата; и за публично признание, че без директна правна интервенция родителите остават изключителни законни настойници на личните си деца.
Също по този начин би било належащо да се сътвори стратегия за поданство в границите на просветителните институции, предлагаща обикновено образование по английската конституция и общото право (в Англия), както и религията на страната - в която към момента имаме сакрална монархия, лордове, духовенство и открита черква.
Тази стратегия ще призове за държавна промяна, обещавайки децентрализиране на ръководството, даване на повече изпълнителна власт на локалните, виновни съвети; за анулация на политиката, която е попречила на селските общности да ръководят личната си природа; за занемаряване на политика, учредена на уговорката на страната за „ чиста нула “; за публична парламентарна декларация, че замразяването на банкови сметки няма да бъде позволено за никого, с изключение на за тези, за които е открито, че перат пари – и за подобен механизъм в никакъв случай да не бъде употребявани като средство за наказване, насила или обществен надзор на гражданите; за ангажимент за парично обращение и занемаряване на политиката, ориентирана към образуването на цифрови валути на централната банка.
Това би изисквало незабавна загуба на поста на политици, които приканват за извънзаконово наказване на който и да е член на поданството (тоест без подобаващ процес); за осъществяване на без значение следствие — не от парламентарна определена комисия — по отношение на това, което е било известно и количеството дезинформация, която е била съзнателно публикувана по време на епизода на Коронавирус 2020-21; и най-после за формалното отменяне на участието на страната в Европейския съд по правата на индивида в Страсбург, което е несъвместимо с английската идея за „ закон на страната “.
Нещо повече, подобен популизъм би се съсредоточил върху промяната на правоприлагането, като се стартира със задълбочено следствие на разпространяването на пробудената идеология в образованието на полицейски чиновници в Обединеното кралство, съчетано с преквалификацията на полицията в уменията на обичайна полиция; формалното унищожаване на всички записи на „ непрестъпни произшествия с ненавист “ и други полицейски ограничения в стила на мисловни престъпления; утвърждението на извънредно тежки санкции за действителни закононарушения, които засягат неподходящо живота на елементарните спазващи закона жители, основно грабежи, закононарушения с нож и полови закононарушения против деца.
И най-после, това ще изисква практическа политика за ефикасен граничен надзор, депортиране на незаконни имигранти и дейни политики на асимилация и интеграция над мултикултурализма и „ многообразието “.
Това са точките, върху които едно сполучливо популистко придвижване в Обединеното кралство би трябвало да се концентрира. И в случай че се чуе деликатен, рационален, само че също по този начин родолюбив и харизматичен глас, подкрепящ такава промяна и политика, той ще бъде посрещнат с овации от всеки ъгъл на тези острови. Обединените медии биха тръгнали против такова придвижване, несъмнено.
Първоначално банковите сметки на неговия водач ще бъдат замразени, имейлите му щяха да бъдат хакнати и оповестени обществено и то ще бъде упрекнато във всевъзможни исторически неточности и неприятно държание.
Всяка негова дума ще бъде извадена от подтекста или съзнателно неправилно тълкувана. Лидерът ще бъде именуван „ фашист “ и „ хомофоб “, а учителите ще споделят на децата, че възходът на това популистко придвижване е заплаха за бъдещето им и че би трябвало да бъдат доста, доста уплашени.
Ако подобен популистки водач се появи на сцената, ще бъдат употребявани всички вероятни средства, с цел да се унищожи този субект и придвижването, което той е почнал. Той би трябвало да бъде безгранично самоуверен като типичен воин от древността. Много евентуално, защото машината на властта употребява всичко в арсенала си, с цел да унищожи него и неговите почитатели, популисткият прилив да се провали. Но в случай че успее, тогава може да стартира завръщането в Обединеното кралство на оня дух, който в миналото го е оживявал, от изгнанието му по време на дългата олигархична окупация, която изтезава народите на кралството.
Превод: СМ
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Обичайно е да чуете популизма да бъде описван като „ опасност за демокрацията “ и това е ненапълно иронично заради най-малко две аргументи:
Първо, по този начин наречените „ популистки придвижвания “ порастват точно като дават отговор на възприятията и копнежите на демоса, т.е. на елементарните хора от нацията, които желаят съществуващата олигархична власт върху политическата власт да отслабне в името на бъдещето на демокрацията.
Второ, политиците, които непрестанно настояват, че демокрацията е застрашена от популистки придвижвания, нормално са тези, които сами са подкопали демокрацията или посредством многократни неистини, манипулиране на избори, или просто като заемат властови позиции посредством никакъв либерален развой, като брюкселските бюрократи, които не престават да санкционират демократично определени държавни управления, които не харесват, с оправданието, че такива държавни управления са „ популистки “ и затова по някакъв метод „ недемократични “.
Всъщност популизмът е просто напредък на политически придвижвания, които се харесват на елементарни хора, които заради комплицирани аргументи считат, че техните опасения и може би самият им живот са подценени от държателите на елитна власт.
Популизмът в действителност е признак за това по какъв начин работят закъснелите и западащи демокрации. (Както множеството признаци, те се демонстрират, с цел да оказват помощ за излекуването на основаващия се организъм от главната болест, която изтезава тялото му.)
Популизмът е явна и предвидима последица от грешките, които са в основата на прекосяването ни към по този начин наречената „ демократична ера “ за демокрациите не имат характерен механизъм, който да попречи на техните държавни управления да одобряват каквото и да е законодателство и да одобряват каквито закони желаят, стига да имат утвърждението на хората да го създадат.
Може да има конституционни ограничавания, само че даже те могат да бъдат отстранени посредством процедурни конституционни промени, които не могат да бъдат по-различни от слаба опозиция, в случай че всеки собственик на власт идва от еднакъв глобалистичен, управнически, бюрократичен модел.
След като партиите от късните демокрации са на власт, държавните управления, които образуват, към този момент не се нуждаят от национално утвърждение за дейностите си и постоянно не престават да ръководят по метод, който опонира на това, което са дали обещание по време на предизборните си акции.
Тогава късномодерните демократични държавни управления постоянно се изкачват на власт посредством неистини или измами и популацията, което ръководят, не се тормози от това, защото то въплъщава форма на политическо нанагорнище, към която хората са привикнали.
Поради тази причина демократично ръководените нации рутинно гледат на изборите цинично, т.е. като на благоприятни условия да слагат на власт не най-хубавите държавници, а минимум лъжливите или корумпирани от тоерагите, препоръчани от дадените партии – и те гласоподават с упованието, че нищо в действителност ще се промени.
Следователно с всяка минала година гласоподавателите понижават, а популацията пораства. Така демокрацията, която разчита на присъединяване на тези, които имат изборни права, е на всички места в рецесия.
Когато държавните управления в границите на разпадащите се демокрации осъзнаят, че нямат поддръжката на демоса и затова могат да се сблъскат с национална опозиция, до момента в който са на власт, те афишират — както немският политически мъдрец и теоретик на правото Карл Шмит го е изразил — „ положения на изключителност. ”
Следователно в късните демокрации изкуството на ръководството се трансформира в внимателен въпрос за балансиране на продължаващите нечестни дейности с подклаждането на боязън, като последният оправдава нови разширявания на властта от страна на ръководещата партия. Следователно те афишират нова черна гибел поради несмъртоносен вирус, като в същото време крият действителните вреди, нанесени от тяхното лекарство за ваксина.
Те хвърлят страната в интернационалните спорове и заплашват популацията с нуклеарна злополука, като в същото време подценяват обстоятелството, че самата национална татковина бързо се трансформира в страна от третия свят с пропадаща здравна система и застойна стопанска система.
Те се стремят да разпространят „ осъзнаването “ на натрапчивите призраци на „ хомофобията “ и „ трансфобията “, като в същото време мълчат за демографската злополука, в която е изпаднала нацията.
Те прокламират, че жителите би трябвало да преодолеят своя систематичен и даже несъзнателен расизъм, до момента в който наводняват страната с новопристигнали от далечни земи, които нито обичат, нито познават националната просвета, нито желаят.
И те афишират иден „ климатичен апокалипсис “, като в същото време подценяват доста действителния проблем, че 40% от възрастното население няма лични домове.
Във всеки от горните случаи, в случай че същинският проблем – вместо подправения, само че необятно публикуван проблем – бъде приет, само че оставен без внимание, ще има подобен обществен яд, че държавното управление надали ще оцелее.
И по този начин, определеният способ е да се преструва, че не е осведомен с същинския проблем до идната предизборна акция, по време на която политиците ненадейно ще признаят и ще обещаят да се оправят с тези същински проблеми, единствено с цел да ги оставят нерешени при завръщането си на власт.
С всеки насаждащ боязън роман държавните управления са по-способни да създадат нещо отвън демократично, а точно да правят присвояване на власт без утвърждението на хората за хипотетичното по-голямо богатство на хората.
Хората обаче от ден на ден осъзнават, че техните държавни управления в този момент образуват постдемократични, самообслужващи се, олигархични режими и недоверието нараства с темпове, които могат да доведат до необратими дейности.
Може би изненадващо – като се има поради, че е домът на „ Майката на всички парламенти “ – апетитът за популистко разлюляване на упадъчния парламентарен режим на Обединеното кралство, към чието статукво всички три съществени партии са еднообразно ангажирани, наподобява нараства.
Наскоро имах потребност от работа в нашата градина и двама служащи пристигнаха да я свършат. Тези мъже бяха мощни, непретенциозни, здравословни видове — солта на земята, англичани от работническата класа — които вършеха работата добре и на рационална цена.
Те ясно бяха разбрали избрани индикатори, че работят в домакинство с десни пристрастености. Кръстът на стената над масата за вечеря, ловните титли, осеяни в близост, екземплярите на „ Европейски реакционер “ до дивана… беше им ясно, че могат да приказват каквото си желаят, и по този начин и направиха.
Един от двамата служащи ми сподели, че неговият наследник младеж преди малко е бил отхвърлен от учебното заведение. Класът на момчето получил учебен план. Класът бил разграничен на групи, като всяка група трябвало да образува учебен клуб и да набере членове в него. Клубът с най-вече членове до края на мандата щял да бъде награден с премия.
Групите били насърчени да образуват „ Клуб на гейовете и лесбийките “, „ Клуб на чернокожите и етническите малцинства “, „ Съюзнически клуб на транс- и трансинклюзивните “ и така нататък Нито една от тези клубни хрумвания не се харесала на сина на служащия и неговата група. И по този начин, дружно те основали клуб, от който считали, че учебното заведение им се нуждае; те основават „ Клуб на елементарните мъже “, който разпространяват към учебното заведение като „ приобщаващо безвредно място за мъже, които харесват бира, коли и девойки “.
Поради основаването на този учебен клуб, синът на служащия дружно с останалата част от групата му са отстранени от учебното заведение на съображение хомофобия.
„ Просто не мога да понеса повече от това “, сподели служащият, до момента в който завършваше историята за тестването на сина си, „ наподобява, че към този момент никой не може да каже това, което мисли, или даже да се посмее малко. “ Кимнах прочувствено.
След това другият служащ ми сподели, че той и брачната половинка му неотдавна са били отведени настрани от част от личния състав в началното учебно заведение към Англиканската черква на дребното му момче.
Тяхното момче, на шест години, носело малко сребърно кръстче към врата си, носено под ризата му, което било видяно от преподавател по време на физическо образование. Персоналът обяснил, че въпреки носенето на дребен кръст да не опонира на политиката за униформа на учебното заведение, това може да накара други възпитаници да се усещат неловко, защото не споделят неговите и религиозните възгледи на фамилията му.
Междувременно бащата на детето ми изясни, че в класа имало още едно момче, което било отглеждано от родителите си като момиче, идвало на учебно заведение с рокля, със свински опашки и обеци. Очевидно това беше приемливо; само че дребният, прикрит сребърен кръст не беше допустим.
Открих, че повеждам сходни диалози от ден на ден и повече. Те се случват на приглушени тонове. Сякаш естествените хора живеят при нещо, сравнимо със руския режим, шушукат в неприятно осветени улични ъгли с вярата някой комшия да не ги рапортува на управляващите.
Но тези шепоти стават все по-силни, а шепнещите по-уверени, защото стартират да осъзнават, че не са толкоз сами. Има безмълвно болшинство, на което му е писнало и желае смяна.
Британската консервативна партия е на власт към този момент 13 години. Те можеха да одобряват случаен брой законодателни актове за справяне със сексуализацията на децата, демографското предизвикателство, което води до заместването на нацията от непознати нации с непознати култури, събуденото завладяване на учебните заведения и университетите и всички доста други проблеми, за които елементарните британци са все по-загрижени.
Правителството на торите не направи нищо, с изключение на да отстъпи повече морална територия на културната гражданска война, която унищожава страната.
Британците гледат безпомощно по какъв начин общият им дом се трансформира в нещо, което никой не желае, в това число новодошлите от целия свят.
Националната черква на Англия се трансформира в необикновен клуб за пенсионирани прогресивни хора, които ненадейно са избрали ръкополагане в презрян опит да си възвърнат смисъла в навечерието на живота си, проповядвайки на конгрегации от пет или шест пенсионери за какво транс правата са човешки права и любовта е обич.
Камарата на лордовете, в миналото постоянен политически орган на поземлени фамилии и епископи, се трансформира в активистка клика на застаряващите либералдемократи. Някога обичаният настойник, наименуван Националният концерн, се е трансформирал в разсънен колос.
Той осъжда тези от дълго време мъртви благодетели, които са напуснали парцелите и земите на Тръста - без които благотворителната организация не би съществувала - за вероятното им владеене на пари от търговията с плебеи, или вместо това ги " извежда " в странни, ревизионистични безумия, които нямат нищо общо с ролята на благотворителната организация като реакционер на архитектура и пейзажи.
В цялата страна Денят на гордостта се трансформира в Месец на гордостта, който се трансформира в Година на гордостта, която в този момент е всяка година, оставяйки ни раздразнени и изтощени. И виждайки нашето неспокойствие от новия режим на натрапен безконечен честен „ прогрес “, полицията на Обединеното кралство се трансформира в сътрудници за мисловни закононарушения, които би трябвало да преследват фанатично всички дисиденти, като в същото време оставят 94,3% от същинските закононарушения неразкрити. Британците към този момент не признават страната си и не могат повече да устоят на тази обстановка.
Консервативната партия на Обединеното кралство всъщност изостави старите гласоподаватели на торите, които поддържаха партията толкоз дълго. Старият гласоподавател на торите постоянно е желал единствено патриотична партия, която да резервира — основно посредством поощряване на локалното ръководство — открития метод на живот, който нацията е развила през вековете.
Той искаше партия, която да поддържа градските пейзажи красиви, да разрешава на селските хора да ръководят личната си природа, да поддържа ниски налози, да не нарушава откритите общности, да не нарушава античните институции на страната, да пази свободите и автономията на фамилията, до момента в който интензивно гарантирайки здравето му, направи най-малко първото ходило на стълбата на собствеността задоволително елементарно за нанагорнище и да не прави груби, от горната страна надолу, неразумни, рискови държавни дейности като тези, които видяхме през по-голямата част от 2020 и 2021 година
Докато остарелият гласоподавател тори беше зарязан от своята партия, остарелият английски лейбърист социалист беше зарязан от своята. Лейбъристката партия в този момент е всъщност кабала от глобалистки пакостници, с преданост към всеки, само че не и към фамилиите на британската работническа класа, които образуваха нейната най-предана база от поддръжници.
Законопроектът за лов на Тони Блеър загуби каузи на Лейбъристката партия в гласуването в селските региони, а неговото накриво водене на война – видимо целесъобразно с повече машинация – загуби доверието на всички останали.
Блеър остава основен изверг в съзнанието на тези, които не имат вяра на днешната олигархична политика. През годините той ни сподели, че с помощта на неговата интервенция Ирак ще бъде демократичният модел на положително ръководство в Близкия изток; че неизбежното и неотменно бъдеще на Англия ще бъде това на продължаващата европейска интеграция; и че имунизациите против Коронавирус са „ безвредни и ефикасни “, а тези, които са се отказали, са „ идиоти “.
Блеър е освен платоническата форма на самообслужващия се глобалистки олигарх, само че всичко, което споделя, се оказва изцяло неправилно. И въпреки всичко той има самонадеяността да обикаля света от името на своя смирено наименуван „ Институт за световна смяна на Тони Блеър “, прекроявайки държавните управления съгласно фантазията си за технократично проектирана световна химера, за която всеки субект ще стане източник на чисти данни, които би трябвало да бъдат събрани и употребявани.
И до момента в който ние живеем и дишаме, Блеър се готви да играе ролята на кукловод над ново лейбъристко държавно управление, ръководено от Стармър, което да пристигна идната година. Необяснимо, този лъжец Тони Блеър продължава да бъде възприеман като пророк и гуру освен във висшите ешелони на Лейбъристката партия, само че и измежду висшите тори.
Това в действителност е в основата на действието на олигархичната политика на Обединеното кралство, а точно Народното събрание като спектакъл. Лейбъристите и торите имат едни и същи гурута и едни и същи цели.
След въпросите на министър-председателя членовете на двете партии се кикотят и намигат и споделят общите си цели в бара с аспект към Темза.
Камарата в този момент е кръг на олигархия, който показва театралността на противопоставящите се сили пред масите, до момента в който работи като един скрит план, като единственото вътрешно напрежение е към това кой държи най-концентрираната власт в структурата.
Размишлявайки върху предаността на татко си към Лейбъристката партия, Роджър Скрутън го формулира съвършено в своята Англия: Елегия:
" Само посредством Лейбъристката партия, смяташе той, можем да защитим Англия, която принадлежи на народа, който на собствен ред й принадлежи ".
Спектакълът на Лейбъристка партия, ангажирана с „ глобализацията “, безразлична към ориста на провинциална Англия и ръководена от гладки „ консултанти “, които идната година може да работят за другата страна, която в действителност е единствено същата страна под друго изложение, щеше да го ужаси.
Докато страната обезверено би трябвало да бъде избавена от торите, надвисналата опасност от лейбъристко държавно управление бележи мъчителна вероятност. Партиите са двете страни на една и съща монета, несъмнено, само че измежду техните поддръжници има упования торите да бъдат по-спомагателни в тяхното ръководство.
Лейбъристко държавно управление може да значи извънредно злощастие за мен персонално. Тъй като отвън работата ми като редактор и публицист, животът ми се върти към три неща: нашата енория, домашното обучение на децата ни и лов; и трите евентуално ще бъдат намесени и „ контролирани “ от ново лейбъристко държавно управление.
Правата и свободите на служащия, нуждата от дълбока общественост, локална обвързаност, дял в богатствата и наследството на нацията и всички доста настройки и благочестие, които образуваха остарялото британско социалистическо мислене, през днешния ден са ненавиждани от Лейбъристката партия, която е ориентирана към усилване на " пробудения " /woke дневен ред, който единствено ще затормози живота на елементарните британци. (Въпреки това може би в миналото е било така; както го споделя Джордж Оруел в „ Пътят към кея на Уигън “: „ Простите думи „ социализъм “ и „ комунизъм “ притеглят към себе си с магнетична мощ всеки пияница на плодов сок, нудист, носещ сандали, секс-маниак, квакер, самозванец от „ Nature Cure “, пацифист и феминист в Англия. “)
Разочарованието в Англия изплува на повърхността. Като цяло англичаните желаят още веднъж да бъдат свободни англичани в свободна Англия.
Освобождението от Брюксел е било единствено – в съзнанието на англичаните, които гласоподаваха за него, и в по-широк смисъл за доста последователи на Брекзит из Британските острови – единствено първа стъпка към независимост от глобалистките пакостници.
Но предстоящите резултати от вота за Брекзит бяха осуетени от Уестминстър; нашето всекидневно право остава покварено от импортиран закон, нашите граници остават съвсем необятно отворени, ние продължаваме да сме под юрисдикцията на активисткия Европейски съд по правата на индивида в Страсбург и всяко връщане към някаква патриотична самонадеяност продължава да бъде подкопано от пробудено поощряване на себеомразата и ойкофобия, изключително в учебните заведения и университетите.
Преди месец и нещо отидох да виждам театрално зрелище в локалната църковна зала, изнесено от деца от близкия град, измежду които бяха и двете ми огромни деца. Стоях откъм гърба с кучето си на мотива му и мъж на моята възраст уточни един стол и сподели: „ Можете да седнете на това място, в случай че желаете. “ „ Не, благодаря “, отговорих аз, „ не мисля, че ми е разрешено да вляза тук с кучето, тъй че желая да бъда покрай вратата, ако ме помолят да напусна. “
Той се усмихна и сподели: „ Просто кажете, че кучето се разпознава като жена, тогава какво ще създадат? Ако се опитат да го изгонят, може да имат комплициран случай за дискриминация в ръцете си. Засмях се и му споделих, че той е самоуверен човек да направи такава смешка.
„ Вече не ме интересува; Не мога да прекарам живота си да ми споделят, че това, което е бяло, би трябвало да назовавам черно, а това, което е черно, би трябвало да назовавам бяло; занапред нататък - продължи той, - ще споделям каквото ми харесва, стига да мисля, че е правилно.
Този тип неспокойствие в този момент се среща на всички места. И остарелият английски социалист, и остарелият английски тори се усещат отчуждени. Тези два вида британци постоянно са били доста по-близки, в сравнение с някой е желал да признае, обединени от любовта им към историята и обичаите, които се срещат из тези острови, за които буржоазните либерали, пристигнали да преобладават и в трите съществени партии - Либералдемократите са най-лошите в това отношение - чувство на топлота, в случай че има такава.
И остарелият английски социалист, и остарелият английски тори – обвързани от общата си патриотична обвързаност – се изправят дружно против силите на отричането, „ лейбъра на отрицателните “, както би се изразил Хегел, и затова се оказаха без никой за който да гласоподават
Англия се трансформира до неразбираемост, а англичаните, съвсем всички от които надълбоко обичат родината си макар дългите години на ойкофобско препрограмиране, на което са били подложени, не харесват това, което виждат.
Всеки, който е посетил Бирмингам, Лутън, Брадфорд или някой от старите британски градове, превърнати в убежища от третия свят за враждуващи племена, ще разбере какъв брой тежка е обстановката в страната. Тези, които са гледали фрагменти от миналогодишните вълнения в Лестър, ще схванат какво имам поради.
Истерични милиции от индуски и мюсюлмански поданици трансфораха най-големия град в Източен Мидландс в полесражение, до момента в който британските поданици - които към момента съставляват към 35% от популацията на града - стояха изумени, трябваше да одобряват, че тяхното общо жилище към този момент не е тяхно.
Имиграцията не може да се преглежда чисто нереално. Разглеждането на въпроса за имиграцията постоянно е означавало да се борим с спомагателни въпроси за броя, местоположението, културата и качеството. Англичаните, които са се потвърдили като необикновено гостолюбив народ, що се отнася до имиграцията, като цяло знаят, че въпросът е комплициран и по тази причина от дълго време желаят рационален диалог по него.
Едва през последното десетилетие стана допустимо даже да се повдигне въпросът, без неотложно да се понесе обвиняването в „ расизъм. “
Независимо от това, възходящата толерантност на диалога наподобява е имала дребен или никакъв резултат на равнище социална политика и законодателство във връзка с границите надзор, поданство и достъп до финансирани от налози компенсации.
И лейбъристите, и консерваторите рутинно дават обещание дейности по въпроса с имиграцията, когато считат, че това ще им завоюва повече гласове, само че не работят, когато могат.
Консерваторите остават дейно парализирани по въпроса и въпреки да няма доста данни, че лейбъристите ще бъдат по-добри, контраинтуитивно те може да се окажат за предпочитане по въпроса за имиграцията.
Тъй като не поддържа Брекзит, Стармър е по-малко евентуално от Сунак да се съгласи на световни търговски покупко-продажби, които може да включват отстъпки за визите. С други думи, неналичието на търсене на дял от Брекзит може да направи лейбъристите по-рестриктивни, макар че, несъмнено, това няма да е въпрос на принцип.
Освен това, още веднъж заради това, че е по-изрично проевропейски, Стармър е по-вероятно да ръководи подтик на имиграцията от по-близки в културно отношение страни като тези на европейския континент, в сравнение с от Африка и Азия.
Действителните цифри може да не се разграничават доста, само че културният стрес може евентуално да бъде по-малко предизвикателство след лейбъристкото държавно управление.
Имиграцията обаче е единствено един от редица неразрешени проблеми, които направиха Обединеното кралство узряло за популистко придвижване, което, в случай че се направи вярно и мъдро, може да бъде извънредно разрушително за съществуващата олигархична политика, при която сега живеем в Обединеното кралство.
Изглежда, че Партията за промяна на Обединеното кралство не съумява да построи нужната популистка инерция. Лидерът й Ричард Тайс не наподобява изключително въодушевяващ. Неговият четиристранен метод към политиката, а точно този за реформиране на стопанската система, обществения бранш, енергийната тактика на страната и националните институции, не съставлява тази креативна композиция от национализъм и неспокойствие, която е в основата на всяко сполучливо популистко придвижване.
Лорънс Фокс и неговата Reclaim Party/Партия за възвръщане също наподобява не могат да се повдигнат от земята. Фокс може да ни забавлява с немодерни прояви по малкия екран, само че елементарният британец не е малоумен и добре знае, че Фокс не може да се занимава със сериозна политика за пет минути.
Найджъл Фараж постоянно е успявал да показа на страната една правдоподобна персона на носещия карирани облекла, пиещ бира, ходещ като лабрадор „ пич “, с който можете да пийнете добър алкохол в събота вечер. Британците обичат това в него.
И все пак той към момента може да отговори на сложен политически въпрос с акуратност и изясненост. Но Фараж, по аргументи, известни единствено на него, просто няма да се сложи на горещия стол.
Кой тогава ще излезе на напред във времето? Апетитът сигурно е тук. На британците им е писнало от глобалистките инженери, които в този момент ръководят Уестминстърската машина, без честност към никого с изключение на към личната им дребна клика от търсачи на власт – честност, която може да стане изненадващо податлива във всеки един миг, в случай че се появи някакво видимо преимущество пред удара в гърба.
Подобно на източните селяни, които мърморят по улиците под руския гнет: „ Днес няма месо - още веднъж “, роптанието на британците става все по-силно. Ние сме родолюбив и свободомислещ народ и не можем да поносим повече това.
Расовите спорове, стратегиите за превъзпитание на работното място, веселбата на децата в учебните заведения, празнуването на всяка просвета, с изключение на културите на това кралство, знамената на дъгата на всички места, активисткото духовенство, културата на анулацията, покварата на образователна програма… всичко това стана отвратително и в този момент страната се усеща като дефектна тенджера под налягане, която ще избухне.
Едно популистко придвижване в Обединеното кралство би трябвало да призове за следните промени, за които има възходящо публично предпочитание.
Това би изисквало политики в интерес на семейството; родителите в никакъв случай да не бъдат възпрепятствани да знаят наличието на учебната стратегия на децата си; всички запаси, за които се счита, че съдържат трансактивистки или сексуализиращи материали, да бъдат изтеглени от училищата; и за публично признание, че без директна правна интервенция родителите остават изключителни законни настойници на личните си деца.
Също по този начин би било належащо да се сътвори стратегия за поданство в границите на просветителните институции, предлагаща обикновено образование по английската конституция и общото право (в Англия), както и религията на страната - в която към момента имаме сакрална монархия, лордове, духовенство и открита черква.
Тази стратегия ще призове за държавна промяна, обещавайки децентрализиране на ръководството, даване на повече изпълнителна власт на локалните, виновни съвети; за анулация на политиката, която е попречила на селските общности да ръководят личната си природа; за занемаряване на политика, учредена на уговорката на страната за „ чиста нула “; за публична парламентарна декларация, че замразяването на банкови сметки няма да бъде позволено за никого, с изключение на за тези, за които е открито, че перат пари – и за подобен механизъм в никакъв случай да не бъде употребявани като средство за наказване, насила или обществен надзор на гражданите; за ангажимент за парично обращение и занемаряване на политиката, ориентирана към образуването на цифрови валути на централната банка.
Това би изисквало незабавна загуба на поста на политици, които приканват за извънзаконово наказване на който и да е член на поданството (тоест без подобаващ процес); за осъществяване на без значение следствие — не от парламентарна определена комисия — по отношение на това, което е било известно и количеството дезинформация, която е била съзнателно публикувана по време на епизода на Коронавирус 2020-21; и най-после за формалното отменяне на участието на страната в Европейския съд по правата на индивида в Страсбург, което е несъвместимо с английската идея за „ закон на страната “.
Нещо повече, подобен популизъм би се съсредоточил върху промяната на правоприлагането, като се стартира със задълбочено следствие на разпространяването на пробудената идеология в образованието на полицейски чиновници в Обединеното кралство, съчетано с преквалификацията на полицията в уменията на обичайна полиция; формалното унищожаване на всички записи на „ непрестъпни произшествия с ненавист “ и други полицейски ограничения в стила на мисловни престъпления; утвърждението на извънредно тежки санкции за действителни закононарушения, които засягат неподходящо живота на елементарните спазващи закона жители, основно грабежи, закононарушения с нож и полови закононарушения против деца.
И най-после, това ще изисква практическа политика за ефикасен граничен надзор, депортиране на незаконни имигранти и дейни политики на асимилация и интеграция над мултикултурализма и „ многообразието “.
Това са точките, върху които едно сполучливо популистко придвижване в Обединеното кралство би трябвало да се концентрира. И в случай че се чуе деликатен, рационален, само че също по този начин родолюбив и харизматичен глас, подкрепящ такава промяна и политика, той ще бъде посрещнат с овации от всеки ъгъл на тези острови. Обединените медии биха тръгнали против такова придвижване, несъмнено.
Първоначално банковите сметки на неговия водач ще бъдат замразени, имейлите му щяха да бъдат хакнати и оповестени обществено и то ще бъде упрекнато във всевъзможни исторически неточности и неприятно държание.
Всяка негова дума ще бъде извадена от подтекста или съзнателно неправилно тълкувана. Лидерът ще бъде именуван „ фашист “ и „ хомофоб “, а учителите ще споделят на децата, че възходът на това популистко придвижване е заплаха за бъдещето им и че би трябвало да бъдат доста, доста уплашени.
Ако подобен популистки водач се появи на сцената, ще бъдат употребявани всички вероятни средства, с цел да се унищожи този субект и придвижването, което той е почнал. Той би трябвало да бъде безгранично самоуверен като типичен воин от древността. Много евентуално, защото машината на властта употребява всичко в арсенала си, с цел да унищожи него и неговите почитатели, популисткият прилив да се провали. Но в случай че успее, тогава може да стартира завръщането в Обединеното кралство на оня дух, който в миналото го е оживявал, от изгнанието му по време на дългата олигархична окупация, която изтезава народите на кралството.
Превод: СМ
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ