Христо Иванов: Трябва да поискаме властта
“Не желаеме власт поради самата власт и непременно. Но не можем да не слагаме във фокуса на политическите си старания взимането на властта – ясно и изрично ", счита Христо Иванов
“Трябва да излезем от протестно-корективния режим и да желаяме властта. ” Това предложи ръководителят в оставка на “Да, България ” Христо Иванов в речта си при откриването на четвъртата Национална конференция на партията, която през днешния ден би трябвало да избере ново управление.
“Не желаеме власт поради самата власт и непременно. Но не можем да не слагаме във фокуса на политическите си старания взимането на властта – ясно и изрично. Първо, тъй като това е единственият метод да осигурим стабилно използване на програмата си и, второ, тъй като това е единственият метод да подсигуряваме, че на власт няма да са тези, които не трябва да бъдат на власт ”, сподели Иванов. И предизвести, че политическа групировка, която има настройка на безконечна съпротива, последователно престава да бъде политическа.
За реализирането на задачата Иванов уточни потребността от създаване на демократично-дясна теория за всички секторни политики, надграждане на обединението “Демократична България ” и търсене на коалиционност и необятни единодушия към своите полезности и задания.
Според Иванов през днешния ден има два съществени източника на световна смяна, които се обуславят взаимно и водят до дълбоки трансформации – това са разпадът на демократичния интернационален ред и софтуерната гражданска война. И никой няма нито проект, нито опция да дефинира протичащото се. А моделът на битие на обществата до момента, учреден на презумпцията за мир и съдействие, би трябвало да се преориентира към въпроса за несигурността. Което ще има своята голяма икономическа, политическа културна и човешка цена.
Според създателя на “Да, България ”, развиването на България след 1989-а година се основаваше на следване на външни модели и ориентири, без да се постанова даже да ги осмисляме като свои. И смятахме, че нищо изключително неприятно не може да ни се случи, даже в случай че сами си го причиним, тъй като “началниците от Европейски Съюз и Съединени американски щати ще се намесят ”. В резултат през днешния ден България е с външен скелет и стратегически значимите неща за нас са грижа на някой отвън нас.
Той акцентира нуждата от радикална смяна на вътрешно-политическия диалог за Европейския съюз – от мрънкане и назландисване какво ни “дават ” и какво “получаваме ”, към това какъв принос сме подготвени да дадем, въз основата на който да чакаме включване в кръга от доверие и взаимност в промениящия се Европейски Съюз. Според него България би трябвало незабавно да стартира да построява вътрешен държавен скелет, който да подсигурява тук, на място 4 насъщни полезности.
Свободата, законността, човешкото достолепие.
Сигурността като смислов център на всички политики, в това число в региона на защитата.
Модернизацията и конкурентоспособността като основи на просперитета.
Европейската ни принадлежност.
Тези четири полезности съгласно Иванов са и четири задания, които могат да бъдат решени само от демократичната десница. А тя би трябвало да се обърне основно към междинната класа, тъй като хората от междинната класа по формулировка има най-вече какво да губят, в случай че бъде провалена някоя от четирите задания.
“Нашата република през днешния ден е превзета. Нейните институции са превърнати в бащиния ”, сподели в умозаключение Христо Иванов и съобщи, че българският републикански преход е пътят на Левски до бесилото. В оскъдните си трудове Левски задава идейната база на същинската конституционна иденчичност на нашата република, задава и стандарта за добродетел посредством своето мъжество. Според Иванов, да си жител на българската република през днешния ден значи да не си измежду равнодушните и примирените – като тези, които останаха неми и пасивни очевидци на осъждането и обесването на Апостола.
“Трябва да излезем от протестно-корективния режим и да желаяме властта. ” Това предложи ръководителят в оставка на “Да, България ” Христо Иванов в речта си при откриването на четвъртата Национална конференция на партията, която през днешния ден би трябвало да избере ново управление.
“Не желаеме власт поради самата власт и непременно. Но не можем да не слагаме във фокуса на политическите си старания взимането на властта – ясно и изрично. Първо, тъй като това е единственият метод да осигурим стабилно използване на програмата си и, второ, тъй като това е единственият метод да подсигуряваме, че на власт няма да са тези, които не трябва да бъдат на власт ”, сподели Иванов. И предизвести, че политическа групировка, която има настройка на безконечна съпротива, последователно престава да бъде политическа.
За реализирането на задачата Иванов уточни потребността от създаване на демократично-дясна теория за всички секторни политики, надграждане на обединението “Демократична България ” и търсене на коалиционност и необятни единодушия към своите полезности и задания.
Според Иванов през днешния ден има два съществени източника на световна смяна, които се обуславят взаимно и водят до дълбоки трансформации – това са разпадът на демократичния интернационален ред и софтуерната гражданска война. И никой няма нито проект, нито опция да дефинира протичащото се. А моделът на битие на обществата до момента, учреден на презумпцията за мир и съдействие, би трябвало да се преориентира към въпроса за несигурността. Което ще има своята голяма икономическа, политическа културна и човешка цена.
Според създателя на “Да, България ”, развиването на България след 1989-а година се основаваше на следване на външни модели и ориентири, без да се постанова даже да ги осмисляме като свои. И смятахме, че нищо изключително неприятно не може да ни се случи, даже в случай че сами си го причиним, тъй като “началниците от Европейски Съюз и Съединени американски щати ще се намесят ”. В резултат през днешния ден България е с външен скелет и стратегически значимите неща за нас са грижа на някой отвън нас.
Той акцентира нуждата от радикална смяна на вътрешно-политическия диалог за Европейския съюз – от мрънкане и назландисване какво ни “дават ” и какво “получаваме ”, към това какъв принос сме подготвени да дадем, въз основата на който да чакаме включване в кръга от доверие и взаимност в промениящия се Европейски Съюз. Според него България би трябвало незабавно да стартира да построява вътрешен държавен скелет, който да подсигурява тук, на място 4 насъщни полезности.
Свободата, законността, човешкото достолепие.
Сигурността като смислов център на всички политики, в това число в региона на защитата.
Модернизацията и конкурентоспособността като основи на просперитета.
Европейската ни принадлежност.
Тези четири полезности съгласно Иванов са и четири задания, които могат да бъдат решени само от демократичната десница. А тя би трябвало да се обърне основно към междинната класа, тъй като хората от междинната класа по формулировка има най-вече какво да губят, в случай че бъде провалена някоя от четирите задания.
“Нашата република през днешния ден е превзета. Нейните институции са превърнати в бащиния ”, сподели в умозаключение Христо Иванов и съобщи, че българският републикански преход е пътят на Левски до бесилото. В оскъдните си трудове Левски задава идейната база на същинската конституционна иденчичност на нашата република, задава и стандарта за добродетел посредством своето мъжество. Според Иванов, да си жител на българската република през днешния ден значи да не си измежду равнодушните и примирените – като тези, които останаха неми и пасивни очевидци на осъждането и обесването на Апостола.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ