Не говорим да ядеш на скорост, а за онези храни,

...
Не говорим да ядеш на скорост, а за онези храни,
Коментари Харесай

Яж бързо!

Не приказваме да ядеш на скорост, а за тези храни, които са нездравословни, само че налични на всички места. ядеш небрежно и всичко е наред. Ужасно ного хора в никакъв случай не си разрешават да хапнат нещо нездравословно. Което съгласно нас е много неуместно. Номерът е да не се тъпчеш от самото начало с такива храни. Но веднъж-два пъти седмично не се брои!

Хамбургерът , хамбургерът е институция! Но приказваме за същинския хамбургер, а не за всяко кръгло хлебче, натъпкано с каквото там има в хладилника. Ето ккво е същински хамбургер: сандвич, състоящ се от смляно на кайма месо (обикновено говеждо), което се поставя в разрязана питка или сред две филии самун. Хамбургерите постоянно се сервират с разнообразни подправки, най-често кетчуп, майонеза и горчица. Обикновено се прибавят гарнитури от вида на маруля, домати, лук, кисели краставички и кашкавал. Хамбургерите обичайно се оферират в множеството заведения за хранене за бързо хранене, само че въобще не е неприятно да си направиш подобен вкъщи, откакто към този момент знаеш верните съставки.

Хот-догът също е превъзходна класика - знаеш, хлепче с кренвирш или наденица. Обичайно се сервира със сос (предимно кетчуп и/или горчица), може да е прибавен заряд от свежи или мариновани зеленчуци, сирене и подправки. Въпреки че хотдогът си е към този момент класическо американско junk ядене, корените му са в Германия. Немците потвърждават в особено проучване че първите сходни на Хот Дог закуски се вършат в Германия през 1487 година (пет години преди откриването на Америка). В началото на XIX век немските емигранти в Америка придвижват и технологията за произвеждане на това ядене.Произхода на самото название е незнайно. Може би идва от една от рекламите в Съединени американски щати, където в фотосите е употребен дакел, давайки името на сандвичите. Което е много гадно, би трябвало да признаем; не знаем какво е мнението на организацията за отбрана на животните.

От дюнер до дюнер има голяма разлика. Иначе " дюнер " назоваваме онази арабска питка, в която е обгърнат заряд от месо, чеснов сос, пресни зеленчуци, от време на време картофи. А в действителност " дюнер " в Близкия Изток въобще не значи това. Истинското име на този сандвич е " шауарма ", на турски çevirme или по-известното döner kebab, което се прави в Анадола. Използва се специфичен самун, друг " арабски " самун, който знаем от родните дюнерджийници. Оригиналният самун има по-друг усет и е по-тънък. Обикновено майсторът-дюнерджия го прави самичък. Пълнежът е най-много от месо и домати. Класическата шауарма е от овче, агнешко и рядко пилешко месо. Придружено е от прясно нарязани домати, като картофите се поставят настрана в чинийка, която е с спомагателни зеленчуци. В арабските страни това се назовава " сервиз ". Дюнерджийниците оферират сервиза към дюнера, като на доста места той е доброволен, а на други е безвъзмезден при закупуването на два дюнера. Не се поставя чеснов сос. Сосът в същинския дюнер е с тахан, не с чесън. И не се шокирай, в случай че отидеш в Истанбул и ти сервират въпросния арабски самун и паница с месо, картофи и зеленчуци.

Истинската пица е италианско национално ядене, известно в целия свят. Както знаеш, тя съставлява плосък и кръговиден самун, изпечен в пещ, който нормално се покрива с домати или сос на доматена основа и моцарела. При нас е ясно - домашно сирене, чушки, доста кашкавал, подправки и извънредно доста тесто! Ще кажеш, че е гадно, но най-продаваните пици на парче в София са си тъкмо такива. Ако се сещаш обаче, даже Костенурките Нинджа ядяха хубави пици с аншоа и доматен сос (не кетчуп).

Китайските манджи , които ядем в България, въобще не са китайски. Да, в хубавите заведения за хранене има прекрасен ориз и китайски черни гъби, има пържен сладолед и пържени банани, има месо с фъстъци и така нататък Но доста кулинари подготвят псевдокитайски ястия с манатарки и типични БГ подправки.
Източник: sportal.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР