Херострат Симеонов пак се разръчка
„ Не пъдя популярност " непретенциозно изясни Валери Симеонов шетнята си по черноморските курорти. Айде де, не гонел популярност. Да не би някакви свръхестествени сили да са се намесили та на екшъните, проведени от вицепремиерство му по нощни заведения и заведения за хранене, се оказаха ята от дописници на вестници и телевизионни екипи.
Както прочее беше и при ръчкането на старата туркиня по време на изборите преди месеци, на което станахме съпричастни посредством отново на медиите. Или когато натовари цялостен аероплан публицисти да се уверят с очите си, че граничната тараба се гради ли, гради. Къде по-откровен е бил Херострат, който в 356 г подпалва храма на Артемида в родия си Ефес,като чистосърдечно си признава, че го прави с цел да запомнят името му идващите генерации. И позорната му популярност се носи към този момент 17 века, макар че по това време не е имало нито вестници, нито бенете, нито битиви,нито нова и така нататък Славните подвизи на Валери занимават народонаселието към този момент цяла седмица. Засега. Как загасил „ Оксижена " на Божо Кравата; по какъв начин героично се справил и с „ Бедрума " и диджей Станчо, на който за наставление взел и лаптопа; по какъв начин на Слънчака ще се възцари гробовна тишина, тъй като, както дава обещание екшънгероят Валери „ От тази нощ борбата за тишина ще бъде война ". Но с цел да бъде в действителност " a la guerre comme a la guerre " - на война като на война - за какво ще се ограничаваме единствено с конфискуване на уредби и преносими компютри - напряко бензина и кибрита и всякакви „ оксижени " и „ бедруми " да последват ориста на храма на Артемида. За прозвището Херострат Симеонов би трябвало да се води война с огън и меч.
„ Не пъдя популярност, само че законът е над всички ". И в добавка разкритикува свои прародители на министерския пост, че не били излизали от канцелариите си с цел да въдворяват закон и ред. Тежко ни в случай че останеше спазването на закона да се управлява персонално физически от министрите. Всъщност, какво пък - разпускат се министерства и комитети, организации и ведомства, десетки хиляди образовани и опитни фрагменти вземат решение казуса с дефицита на квалифицирана работна ръка. Остават сал един Валери и двайсетината му сътрудници от Министерския съвет да наблюдават за спазването на закона. Така един път вечно ще се реши и казусът с тежката и непрестанно разрастваща се администрация, макар многогодишните закани за нейното стесняване. И ще дадем образец на Европа и света по какъв начин една страна се управлява като туземците по волята и настоението на племенния водач.
Преди много години гледах някакъв руски филм за Втората международна война. Запечатал се е в паметта един единствен епизод: в подземния бункер е именитият маршал Жуков, пълководецът спечелил борбите за Сталинград и Москва, влезнал победоносно в Берлин. До него е телефонист, който приема известията и надлежно предава заповедите му. Питат го: не е ли редно пълководецът да е на първата линия, да повежда бойците в офанзива. Жуков изяснява, че работата му е да управлява багра, а не да е в окопа на бойното поле.
Е да, но Симеонов е по-млад, не е гледал този филм, та да си извади поука, че работата му не е да дърпа преносимия компютър от ръцете на диджей Станчо, а да основава организация, която да следи и обезпечава използването на закона. Но да станеш прочут като Херострат е несравнимо по-просто и елементарно в сравнение с да си спечелиш славата на популярен военачалник като Жуков, оставайки в бункера, без да разиграва театрални етюди, повеждайки взвода с възгласа „ За родину, за Сталина ".
Автор: Константин Иванов
Както прочее беше и при ръчкането на старата туркиня по време на изборите преди месеци, на което станахме съпричастни посредством отново на медиите. Или когато натовари цялостен аероплан публицисти да се уверят с очите си, че граничната тараба се гради ли, гради. Къде по-откровен е бил Херострат, който в 356 г подпалва храма на Артемида в родия си Ефес,като чистосърдечно си признава, че го прави с цел да запомнят името му идващите генерации. И позорната му популярност се носи към този момент 17 века, макар че по това време не е имало нито вестници, нито бенете, нито битиви,нито нова и така нататък Славните подвизи на Валери занимават народонаселието към този момент цяла седмица. Засега. Как загасил „ Оксижена " на Божо Кравата; по какъв начин героично се справил и с „ Бедрума " и диджей Станчо, на който за наставление взел и лаптопа; по какъв начин на Слънчака ще се възцари гробовна тишина, тъй като, както дава обещание екшънгероят Валери „ От тази нощ борбата за тишина ще бъде война ". Но с цел да бъде в действителност " a la guerre comme a la guerre " - на война като на война - за какво ще се ограничаваме единствено с конфискуване на уредби и преносими компютри - напряко бензина и кибрита и всякакви „ оксижени " и „ бедруми " да последват ориста на храма на Артемида. За прозвището Херострат Симеонов би трябвало да се води война с огън и меч.
„ Не пъдя популярност, само че законът е над всички ". И в добавка разкритикува свои прародители на министерския пост, че не били излизали от канцелариите си с цел да въдворяват закон и ред. Тежко ни в случай че останеше спазването на закона да се управлява персонално физически от министрите. Всъщност, какво пък - разпускат се министерства и комитети, организации и ведомства, десетки хиляди образовани и опитни фрагменти вземат решение казуса с дефицита на квалифицирана работна ръка. Остават сал един Валери и двайсетината му сътрудници от Министерския съвет да наблюдават за спазването на закона. Така един път вечно ще се реши и казусът с тежката и непрестанно разрастваща се администрация, макар многогодишните закани за нейното стесняване. И ще дадем образец на Европа и света по какъв начин една страна се управлява като туземците по волята и настоението на племенния водач.
Преди много години гледах някакъв руски филм за Втората международна война. Запечатал се е в паметта един единствен епизод: в подземния бункер е именитият маршал Жуков, пълководецът спечелил борбите за Сталинград и Москва, влезнал победоносно в Берлин. До него е телефонист, който приема известията и надлежно предава заповедите му. Питат го: не е ли редно пълководецът да е на първата линия, да повежда бойците в офанзива. Жуков изяснява, че работата му е да управлява багра, а не да е в окопа на бойното поле.
Е да, но Симеонов е по-млад, не е гледал този филм, та да си извади поука, че работата му не е да дърпа преносимия компютър от ръцете на диджей Станчо, а да основава организация, която да следи и обезпечава използването на закона. Но да станеш прочут като Херострат е несравнимо по-просто и елементарно в сравнение с да си спечелиш славата на популярен военачалник като Жуков, оставайки в бункера, без да разиграва театрални етюди, повеждайки взвода с възгласа „ За родину, за Сталина ".
Автор: Константин Иванов
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ