Вредният работохолизъм
Не едно или две изследвания са открили, че работохолизмът в действителност не носи позитиви за кариерното развиване, само че слага хората под риск от прегаряне и даже съществени здравословни проблеми. Макар че множеството хора са на мнение, че работохолизма не е нещо хубаво (дори огромна част от тези, които го практикуват), не всички споделят едно и също схващане за това какво в действителност значи да бъдеш работохолик.
Ако прекарвате повече време на работа от останалите, това прави ли ви работохолик? Нужно ли е да мислите за работа даже в свободното си време, с цел да бъдете избран като подобен? Има ли значение дали обичате работата си?
Едно проучване дава отговор на тези въпроси. То носи положителни вести за експертите, на които им е омръзнало да бъдат определяни като работохолици поради това, че следват пристрастеността си.
Прочуването, извършено от екип, включващ откриватели от бизнес учебното заведение Уортън към Университета на Пенсилвания и здравен специалист, носи заглавието „ Beyond Nine to Five: Is Working to Excess Bad for Health? ". То е основано на проучване измежду 763 чиновници в консултантска компания, които са споделили информация за работното си време, настройките си към работата и здравословното си положение.
Когато изследователският екип е сравнил данните от трите категории, той е открил, че „ не всички хора, които работят до късно, са работохолици и не всички работохолици работят повече време от останалите “.
Изследователите откриват, че вероятността да имате здравословни проблеми, като да вземем за пример струпване на наднормено тегло и поддържане на високи равнища на холестерол, не пораства с увеличението на часовете, които отделяте за работа. Шанса да страдате от тези проблеми нараства при комбинацията дълго претрупан работен график и некадърност за абстрахиране от професионалните отговорности след края на работния ден.
Дори и комбинацията от тези два фактора обаче не е задоволителна, за постигане на високи равнища на риск от в действителност съществени здравословни проблеми. За задачата е нужна още една съставна част – липса страст към работата.
„ Работохолиците, които споделиха, че са ангажирани със своята работа и че тя им носи задоволство, демонстрираха положителни здравословни индикатори. Дългите работни часове и непрекъснатото мислене за работата не са им се отразиха отрицателно. Нещо повече, при тях не се наблюдаваше по-голям риск от високи равнища на кръвна захар или холестерол в съпоставяне със средностатистическите чиновници, които не са работохолици “, означават създателите на проучването.
Това значи, че работохолизмът се трансформира в рисков за здравето ви феномен едвам когато можете да отговорите с „ да “ на тези три въпроса: „ Работите ли до късно? “„ „ Трудно ли ви е да спрете да мислите за работата в свободното си време? “ и „ Намирате ли работата си за неудовлетворителна? “.
Следващият път, когато някой ваш родственик, другар или сътрудник заприказва за това по какъв начин вредите на здравето си с вашата работа, отделете няколко секунди, с цел да помислите над тези въпроси. Ако отговаряте с „ да “ и на трите, то би трябвало да приемете съществено загрижеността на вашите близки. Ако обаче в действителност обичате работата си, то няма от какво да се страхувате, най-малко в здравословен проект.
Джесика Стилман , бизнес блогър, за Inc.com
Превод и редакция: Георги Георгиев / Мениджър Нюз
