Не е вярно, че 7 кучешки години се равняват на

Не е правилно, че 7 кучешки години се равняват на 1 човешка
Популярното предписание, че една година от живота на кучето се равнява на седем човешки години, се оказва изцяло погрешно. Съвременните научни проучвания изрично опровергават този необятно публикуван мит, предлагайки доста по-сложна и прецизна картина на процеса на стареене при кучетата.

Учените през днешния ден изясняват, че кучетата и хората остаряват по радикално друг метод. През първата година от живота си кучето доближава полова зрялост, което в човешки години се равнява почти на 15-годишна възраст. На две години кучето към този момент се трансформира в пълностоен възрастен субект – еквивалентно на към 24 човешки години. След това процесът на стареене се забавя доста, като всяка последваща година се равнява на почти 4 до 6 човешки години.
Размерът и породата имат решаващо значение
Интересното е, че процесът на стареене при кучетата е мощно подвластен от техния размер и порода. По-големите породи като немски догове, ирландски вълкодави или бернски планински кучета остаряват доста по-бързо и за жалост имат по-кратка дълготрайност на живота. За разлика от тях, дребните породи като чихуахуа, йоркширски териери или померани резервират младостта си за по-дълъг интервал и постоянно живеят над 15 години.
Съвременната просвета предлага по-точни способи
В опит да дефинират по-прецизно кучешката възраст, учените създават все по-сложни способи. Един от най-новаторските подходи употребява така наречен " епигенетичен часовник " – разбор на химичните промени в ДНК, които настъпват с възрастта. Според тази формула, човешката възраст на кучето се пресмята посредством следното уравнение: 16×ln(кучешки години)+31. Това значи, че кучетата стареят извънредно бързо при започване на живота си, след което процесът се забавя доста.
Историята зад мита 1:7
Правилото, че една кучешка година се равнява на седем човешки, евентуално е зародило като опростена сметка, основана на междинната дълготрайност на живота при хората и кучетата през предишния век. В тези времена междинната дълготрайност на човешкия живот е била към 70 години, а при кучетата – към 10 години. Оттук идва и елементарното делене 70:10, даващо коефициент 7.

Днес ветеринарите и учените предлагат да се употребяват доста по-прецизни таблици и формули, които регистрират самостоятелните особености на всяко куче. Така притежателите ще имат по-добра визия за действителната биологична възраст на своя домакински любим и ще могат да приспособяват грижите по отношение на характерните потребности на животното в другите стадии от живота му.