Външни и вътрешни сили затягат балканските възли
Не е загадка, че Европа не проумява в дълбочина разногласието сред Скопие и Атина за името на страната Р Македония - без значение, че се води към този момент 27 години. Но да се каже, че това е една "политическа гротеска ", съгласно "Франкфуртер Алгемайне цайтунг ", е най-малкото сигнал, че заинтригувани сили губят самообладание.
Позицията на Гърция в този спор за името "Македония " била "абсурдна " и това се признавало под сурдинка от множеството гръцки политици, само че "как да си плюят в лицето в този момент ", питат се и в "Дойче веле "? Малко напън върху ръководещите в Атина не е непотребен, както биха споделили способените. Всеизвестно е, че в действителност става въпрос да се даде старт на участието на Македония в НАТО, очакван за идната среща на върха на НАТО на 11-12 юли, за което актуалният македонски министър председател Зоран Заев е поел подобаващ ангажимент. Но изискването да го извърши е да се разбере с Гърция за името, с цел да не се получи ново "вето " от страна на Атина, както стана на предходна среща в Букурещ.
Темата е толкоз сензитивна, колкото са всички неизживени историческите обременености на Балканите. Това обаче не понижава подмолния напън в една или друга посока от страна на геополитически играчи като Съединени американски щати и Русия,
които не крият стратегическите си ползи в нашия район.
Както споделя американският помощник-държавен секретар за Европа Уес Мичъл, "САЩ не престават да играят тиха роля в процеса на разрешаване на разногласието за името " и загатва, че "американски екип работи освен за споразумяване на връзките Сърбия-Косово, освен за обстановката в Босна и Херцеговина, само че и по въпроса за името ". Видно е, че конфликтните точки на Балканите са в дневния ред на Вашингтон. За интереса не е нужно да се разяснява. Известни са политиките за "въздържане на Русия " и изолацията й, които се изясняват с "агресивна съветска политика, която дестабилизира Балканите ". НАТО е единствено инструмент, с цел да се подсигурява триумф в реализацията на тази политика. И в последна сметка да се заобиколи "последният съдружник на Москва на Балканите - Сърбия ". Кей Бейли Хътчинсън, дипломат на Съединени американски щати в НАТО, го споделя в директен текст "САЩ дават гаранция, че макар нерешения спор за името Алиансът ще пази суверенитета на Македония, даже казусът с името да не се реши до юли. Това няма да ни попречи да браним Македония от зловредното въздействие на Русия, без значение дали Москва ще води хибридна война или каквато и да била друга нападателна активност ". Ясно е, че щом се позволява вид разногласието с името да не се реши до 11-12 юли, т.е. да не се подпише съглашение сред Скопие и Атина, значи диалозите в действителност са зациклили до точка на заледяване.
Прословутите телефонни диалози сред Зоран Заев и гръцкия министър председател Ципрас, които трябваше да разгласят крайното решение, освен се отсрочват във времето, те стават все по-химерни. Защото обстановката в самите договарящи страни става тревожна и вещае политически разтърсвания. И в Македония, и в Гърция хората са по улиците и стачкуват всеобщо. Управляващи и жители са от двете страни на барикадата и това в Гърция се води под лозунга "Македония е Гърция ".
Тук към този момент всяко българско сърце стартира да бие учестено, тъй като генерации българи са живели с мисълта, че Македония е част от етническите ни граници. Известна е поговорката, че
България граничи сама със себе си,
което обаче не попречи да признаем братска Македония за суверенна страна след разпада на някогашна СФРЮ. Да, Македония е била наша идея, воювали сме за нея, дали сме свидни жертви в битката за освобождението й от Османско господство, правили сме неточности в политиките си към Скопие, само че съобразяването със обстановката в интернационален проект е наложително изискване за благоденствие на двата народа и естествени връзки сред страните ни. Както споделя нашият Св. Синод, "Днес на Балканите съществуват напълно разнообразни спрямо далечното минало държавни и църковни действителности ". Което не значи, че би трябвало да сме безразлични, когато се спори за името на Македония. Някой е решил, че не сме страна по разногласието и западните медии не се занимават с наши национални ползи в този аспект. Пък и освен медиите. Ако ние сме заели поза на безмълвен наблюдаващ, а някои се надяват гърците да "извадят наши кестени от огъня ", т.е. да отстояват апропо наши изконни ползи, тогава не трябва да се изненадваме след време, че ще се наложи да си посипваме главите с пепел.
Какво значи тъкмо Зоран Заев, чието държавното управление ни поддържа безусловно, в това число и с прословутия Договор за съдействие, да предлага име "Илинденска Македония "? А Буяр Османи, вицепремиер, който назоваваме "приятел " да упорства, че "трябва да застанем твърдо зад предлагането за Илинденска Македония, което е златна опция "? Не познават историята, която сякаш потвърдиха, че е обща или са решили за наша сметка да си уреждат политическото си бъдеще? В тази връзка се чуха гневни гласове у нас. После във в. "Нова Македония " се пробваха да обяснят, че това име било единствено "трик на Заев, с цел да се прокара ерга омнес " - име за всеобща приложимост. Останаха три разновидността за разискване - Северна, Горна или Нова Македония. Какво значи Северна Македония, което се разяснява като най-възможен вид за име? На север от Гърция е и Пиринска Македония, нали? В стратегически проект би ли трябвало да се тормозим от иредентизъм, както вършат гърците и по тази причина желаят смяна на конституцията на Македония - изискване, с цел да одобряват сключване на съглашение за името? А по какъв начин ще действаме, в случай че тези географски понятия не ни устройват? А те не ни устройват, видно е. Видно е и че специалисти липсват на управленческо равнище, тъй като единствено прочувствени изявления няма да решат въпроса. Бърза се за НАТО? Няма неприятно,
само че за какво без отчитане на наши ползи?
Дали не е пристигнало време приоритет да ни станат националните ползи? Въпросите чакат отговор. Защото единствено с изказвания, че ще честваме дружно общи исторически празници и общи национални герои няма да се получи. И на Балканите двойната игра е известна. Някои изявления на македонския министър председател по отношение на име, език, нация, народ в последно време го потвърждават. Например словото му при честването на 1000 години Охридска архископия в Охрид на 28 май. Или писмото му до Вселенската патриаршия, с което желае признание автокефалност за МПЦ, откакто се нашумя и у нас, че били признали БПЦ за "църква-майка ".
В същото време хиляди гърци, изключително в Северна Гърция, стачкуват с лозунги "Заев, македонец не се става, македонец се ражда ". Те даже и на сън не одобряват термин Македония да се употребява в името на страната. А това е онази Северна Гърция, която епохи е била българска, каквото и друго да се приказва. По стичане на исторически неподходящи за нас събития, в този момент тези земи са в рамките на Гърция и действителностите няма по какъв начин да се трансформират. Ние и не настояваме. Излишно е да се спори по въпроса.
В Македония опозицията в лицето на ВМРО-ДПМНЕ провежда всеобщ митинг в Скопие с обвиняване към държавното управление за "предателство " и неяснота при водене на договарянията с гръцката страна и декларира намерено, че няма да одобряват нито ново име, нито смяна на конституцията и ще упорстват за нови изключителни избори. Няма значение дали отпред на опозицията е Груевски или Мицковски. Част от ВМРО-ДПМНЕ даже упорства за мораториум върху договарянията за името. И в Македония, и в Гърция опозицията употребява обстановката да нападна ръководещите и да провокира избори за продобиване на властта. Ако Зоран Заев дава обещание "устойчиво и трайно " решение за името, което ще бъде утвърдено навреме в Собранието (парламента), а през септември ще се организира референдум, с цел да се даде опция народът да си каже думата, по какъв начин ще изясни промяна на името с просто болшинство от 61 депутати? За да го обезпечи това болшинство той смени министри от личната си партия с представители на албанските партии. Тоест
албанците за кой ли път извиха ръце
на следващите ръководещи в своя изгода, само че това ще успокои ли православното население в Македония, което не си дава конституционното име? Без значение дали са поддръжници на ръководещите от СДСМ или от опозицията ВМРО-ДПМНЕ. Защото за албанците името не е "на живот и гибел ", значимото е участието в НАТО. Още повече, че така наречен албански фактор на Балканите безусловно от години е подкрепян от Съединени американски щати и това не е загадка за мислещите жители в района.
На този стадий Европейски Съюз не е във екстаз от нашия приоритет за приобщаване на Западните Балкани към Брюксел и срещата в София красноречиво го потвърди. "Потупването по рамото " стана посредством "партньорство " и рекомендации за промени, само че самото разширение като вероятност се отсрочи за неопределен срок, в това число за Македония. А тя е претендент от 2005 година Но едно съглашение с Гърция би осигурило освен покана за участие в НАТО, освен обезпечаване на позиция договарящ за участие в Европейски Съюз, само че би дало опция на СДСМ да укрепи политически позиции и Зоран Заев да се усеща сигурен в дълготраен проект като министър председател.
Едно име, а какъв брой сигнали дава - бездна сред ръководещи и народ, разтърсване в политическия живот с хипотези за нови избори, дестабилизиране на самите страни, напрежение сред съседи и подозрения за потребление на обстановката, с цел да се подсигурява персонално политическо бъдеще. Дали у нас се осъзна, че сме склонни да се предоверяваме или да влагаме в доверие, което доста бързо се загърбва в името на лични цели? Кой внуши илюзията, че македонизмът ще отшуми единствено с един лелеян от наша страна контракт? Отделно са подозренията, че и самото му сключване е станало след напън извън за ускорение на избрани процеси - за участие в НАТО да вземем за пример. Няма по какъв начин по различен метод да се изясни за какво Зоран Заев побърза да не помни в свои изявления за българите като част от конституционното население на Македония. И по какъв начин изяснява, че се е схванал за езика, нацията, народа, идентичността.
Случаят с писмото до Вселенския патриарх Вартоломей с искане за автокефалност (независимост) на МПЦ и то под името Охридска архископия е допълнение. От гръцкия външен министър Никос Коциас, трябваше да разберем, че договарянията с Вселенската патриаршия са в ход от предходната година. И настояването е МПЦ да бъде оповестена за Охридска архископия, т.е. да се пропусне исторически потвърденото, че е
Охридската архископия е била "на вся българи ".
В Белград питат дали Македония с изключение на името на страната ще смени името и на църквата? Уж трябвало дружно да честваме в Охрид 1000 години на Охридската архископия, която е правоприемник на Българската патриаршия след рухването под Византийско господство при Василий II-Българоубиец? Но изпратили предложения единствено от свое име и самото честване е минало много самотно, единствено измежду лични политици и редови жители. Удари в гърба или просто "нищо персонално ", тъй като ползата "клати феса ". Има ли в тази ситуация са заложени и непознати ползи, а освен персонални?
Именно по тази причина натискът, който беше извършен върху БПЦ да одобри МПЦ за самостоятелна, е неприемлив като демонстрация. Превръщането на църковен въпрос в политически не е нова процедура, само че зависи по какъв начин ще се отстоява и организира. Не става без нужните знания.
Държавата ни не поддържа честването от страна на БПЦ на 1000-годишнината от Охридската архископия, въпреки и то да се ограничи в границите на една света литургия в катедралата "Александър Невски ". БПЦ изясни позициите си по въпроса със особено Патриаршеско и синодално обръщение. Да се дистанцираш от църквата си надали е най-разумното държание в този раздорен свят. Ново разделяне, нови противодействия, дестабилизиране на общество и страна. Някой има интерес да разединява православните, да сее раздори измежду жителите, да усложнява връзки сред съседи, да дестабилизира балканските страни. Кой има интерес? По-скоро кои, тъй като играчите на терен не са единствено Съединени американски щати и Русия.
И без доктрина на конспирациите може да се мисли в посока, че освен външни, само че и вътрешни сили не желаят интеграция на страните от Балканите и решение на междусъседски проблеми. Като нашия с Македония. Подкрепят се дейности за въздействие и интервенция във вътрешни каузи. Подкрепя се статуквото, а за Македония това е македонизмът. Вече от 100 години. Ако с последните събития македонският възел се заплита, както настояват специалисти. Имаме ли проект "Б " за продължение на напъните за нормализиране на връзки и благоденствие на страните ни? Коридор 8 ще бъде ли осъществен, тъй като той още от Царско време е бил от стратегически интерес за България? Няма различен път с изключение на разговор с отворени очи и уши, повече внимание към лични ползи, в сравнение с рабски пози пред огромните. Дали го можем? Вижте последните събития по света и у нас, както и следената наша апатичност по тематиките на деня. Включително и за едното име на Македония.
.jpg )
Протести за името имаше и от другата страна - в Македония. На огромен протест в Скопие, проведен от опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ, участниците му оповестиха, че не дават конституционното име на страната си - "Република Македония "
Снимка БГНЕС
Позицията на Гърция в този спор за името "Македония " била "абсурдна " и това се признавало под сурдинка от множеството гръцки политици, само че "как да си плюят в лицето в този момент ", питат се и в "Дойче веле "? Малко напън върху ръководещите в Атина не е непотребен, както биха споделили способените. Всеизвестно е, че в действителност става въпрос да се даде старт на участието на Македония в НАТО, очакван за идната среща на върха на НАТО на 11-12 юли, за което актуалният македонски министър председател Зоран Заев е поел подобаващ ангажимент. Но изискването да го извърши е да се разбере с Гърция за името, с цел да не се получи ново "вето " от страна на Атина, както стана на предходна среща в Букурещ.
Темата е толкоз сензитивна, колкото са всички неизживени историческите обременености на Балканите. Това обаче не понижава подмолния напън в една или друга посока от страна на геополитически играчи като Съединени американски щати и Русия,
които не крият стратегическите си ползи в нашия район.
Както споделя американският помощник-държавен секретар за Европа Уес Мичъл, "САЩ не престават да играят тиха роля в процеса на разрешаване на разногласието за името " и загатва, че "американски екип работи освен за споразумяване на връзките Сърбия-Косово, освен за обстановката в Босна и Херцеговина, само че и по въпроса за името ". Видно е, че конфликтните точки на Балканите са в дневния ред на Вашингтон. За интереса не е нужно да се разяснява. Известни са политиките за "въздържане на Русия " и изолацията й, които се изясняват с "агресивна съветска политика, която дестабилизира Балканите ". НАТО е единствено инструмент, с цел да се подсигурява триумф в реализацията на тази политика. И в последна сметка да се заобиколи "последният съдружник на Москва на Балканите - Сърбия ". Кей Бейли Хътчинсън, дипломат на Съединени американски щати в НАТО, го споделя в директен текст "САЩ дават гаранция, че макар нерешения спор за името Алиансът ще пази суверенитета на Македония, даже казусът с името да не се реши до юли. Това няма да ни попречи да браним Македония от зловредното въздействие на Русия, без значение дали Москва ще води хибридна война или каквато и да била друга нападателна активност ". Ясно е, че щом се позволява вид разногласието с името да не се реши до 11-12 юли, т.е. да не се подпише съглашение сред Скопие и Атина, значи диалозите в действителност са зациклили до точка на заледяване.
Прословутите телефонни диалози сред Зоран Заев и гръцкия министър председател Ципрас, които трябваше да разгласят крайното решение, освен се отсрочват във времето, те стават все по-химерни. Защото обстановката в самите договарящи страни става тревожна и вещае политически разтърсвания. И в Македония, и в Гърция хората са по улиците и стачкуват всеобщо. Управляващи и жители са от двете страни на барикадата и това в Гърция се води под лозунга "Македония е Гърция ".
Тук към този момент всяко българско сърце стартира да бие учестено, тъй като генерации българи са живели с мисълта, че Македония е част от етническите ни граници. Известна е поговорката, че
България граничи сама със себе си,
което обаче не попречи да признаем братска Македония за суверенна страна след разпада на някогашна СФРЮ. Да, Македония е била наша идея, воювали сме за нея, дали сме свидни жертви в битката за освобождението й от Османско господство, правили сме неточности в политиките си към Скопие, само че съобразяването със обстановката в интернационален проект е наложително изискване за благоденствие на двата народа и естествени връзки сред страните ни. Както споделя нашият Св. Синод, "Днес на Балканите съществуват напълно разнообразни спрямо далечното минало държавни и църковни действителности ". Което не значи, че би трябвало да сме безразлични, когато се спори за името на Македония. Някой е решил, че не сме страна по разногласието и западните медии не се занимават с наши национални ползи в този аспект. Пък и освен медиите. Ако ние сме заели поза на безмълвен наблюдаващ, а някои се надяват гърците да "извадят наши кестени от огъня ", т.е. да отстояват апропо наши изконни ползи, тогава не трябва да се изненадваме след време, че ще се наложи да си посипваме главите с пепел.
Какво значи тъкмо Зоран Заев, чието държавното управление ни поддържа безусловно, в това число и с прословутия Договор за съдействие, да предлага име "Илинденска Македония "? А Буяр Османи, вицепремиер, който назоваваме "приятел " да упорства, че "трябва да застанем твърдо зад предлагането за Илинденска Македония, което е златна опция "? Не познават историята, която сякаш потвърдиха, че е обща или са решили за наша сметка да си уреждат политическото си бъдеще? В тази връзка се чуха гневни гласове у нас. После във в. "Нова Македония " се пробваха да обяснят, че това име било единствено "трик на Заев, с цел да се прокара ерга омнес " - име за всеобща приложимост. Останаха три разновидността за разискване - Северна, Горна или Нова Македония. Какво значи Северна Македония, което се разяснява като най-възможен вид за име? На север от Гърция е и Пиринска Македония, нали? В стратегически проект би ли трябвало да се тормозим от иредентизъм, както вършат гърците и по тази причина желаят смяна на конституцията на Македония - изискване, с цел да одобряват сключване на съглашение за името? А по какъв начин ще действаме, в случай че тези географски понятия не ни устройват? А те не ни устройват, видно е. Видно е и че специалисти липсват на управленческо равнище, тъй като единствено прочувствени изявления няма да решат въпроса. Бърза се за НАТО? Няма неприятно,
само че за какво без отчитане на наши ползи?
Дали не е пристигнало време приоритет да ни станат националните ползи? Въпросите чакат отговор. Защото единствено с изказвания, че ще честваме дружно общи исторически празници и общи национални герои няма да се получи. И на Балканите двойната игра е известна. Някои изявления на македонския министър председател по отношение на име, език, нация, народ в последно време го потвърждават. Например словото му при честването на 1000 години Охридска архископия в Охрид на 28 май. Или писмото му до Вселенската патриаршия, с което желае признание автокефалност за МПЦ, откакто се нашумя и у нас, че били признали БПЦ за "църква-майка ".
В същото време хиляди гърци, изключително в Северна Гърция, стачкуват с лозунги "Заев, македонец не се става, македонец се ражда ". Те даже и на сън не одобряват термин Македония да се употребява в името на страната. А това е онази Северна Гърция, която епохи е била българска, каквото и друго да се приказва. По стичане на исторически неподходящи за нас събития, в този момент тези земи са в рамките на Гърция и действителностите няма по какъв начин да се трансформират. Ние и не настояваме. Излишно е да се спори по въпроса.
В Македония опозицията в лицето на ВМРО-ДПМНЕ провежда всеобщ митинг в Скопие с обвиняване към държавното управление за "предателство " и неяснота при водене на договарянията с гръцката страна и декларира намерено, че няма да одобряват нито ново име, нито смяна на конституцията и ще упорстват за нови изключителни избори. Няма значение дали отпред на опозицията е Груевски или Мицковски. Част от ВМРО-ДПМНЕ даже упорства за мораториум върху договарянията за името. И в Македония, и в Гърция опозицията употребява обстановката да нападна ръководещите и да провокира избори за продобиване на властта. Ако Зоран Заев дава обещание "устойчиво и трайно " решение за името, което ще бъде утвърдено навреме в Собранието (парламента), а през септември ще се организира референдум, с цел да се даде опция народът да си каже думата, по какъв начин ще изясни промяна на името с просто болшинство от 61 депутати? За да го обезпечи това болшинство той смени министри от личната си партия с представители на албанските партии. Тоест
албанците за кой ли път извиха ръце
на следващите ръководещи в своя изгода, само че това ще успокои ли православното население в Македония, което не си дава конституционното име? Без значение дали са поддръжници на ръководещите от СДСМ или от опозицията ВМРО-ДПМНЕ. Защото за албанците името не е "на живот и гибел ", значимото е участието в НАТО. Още повече, че така наречен албански фактор на Балканите безусловно от години е подкрепян от Съединени американски щати и това не е загадка за мислещите жители в района.
На този стадий Европейски Съюз не е във екстаз от нашия приоритет за приобщаване на Западните Балкани към Брюксел и срещата в София красноречиво го потвърди. "Потупването по рамото " стана посредством "партньорство " и рекомендации за промени, само че самото разширение като вероятност се отсрочи за неопределен срок, в това число за Македония. А тя е претендент от 2005 година Но едно съглашение с Гърция би осигурило освен покана за участие в НАТО, освен обезпечаване на позиция договарящ за участие в Европейски Съюз, само че би дало опция на СДСМ да укрепи политически позиции и Зоран Заев да се усеща сигурен в дълготраен проект като министър председател.
Едно име, а какъв брой сигнали дава - бездна сред ръководещи и народ, разтърсване в политическия живот с хипотези за нови избори, дестабилизиране на самите страни, напрежение сред съседи и подозрения за потребление на обстановката, с цел да се подсигурява персонално политическо бъдеще. Дали у нас се осъзна, че сме склонни да се предоверяваме или да влагаме в доверие, което доста бързо се загърбва в името на лични цели? Кой внуши илюзията, че македонизмът ще отшуми единствено с един лелеян от наша страна контракт? Отделно са подозренията, че и самото му сключване е станало след напън извън за ускорение на избрани процеси - за участие в НАТО да вземем за пример. Няма по какъв начин по различен метод да се изясни за какво Зоран Заев побърза да не помни в свои изявления за българите като част от конституционното население на Македония. И по какъв начин изяснява, че се е схванал за езика, нацията, народа, идентичността.
Случаят с писмото до Вселенския патриарх Вартоломей с искане за автокефалност (независимост) на МПЦ и то под името Охридска архископия е допълнение. От гръцкия външен министър Никос Коциас, трябваше да разберем, че договарянията с Вселенската патриаршия са в ход от предходната година. И настояването е МПЦ да бъде оповестена за Охридска архископия, т.е. да се пропусне исторически потвърденото, че е
Охридската архископия е била "на вся българи ".
В Белград питат дали Македония с изключение на името на страната ще смени името и на църквата? Уж трябвало дружно да честваме в Охрид 1000 години на Охридската архископия, която е правоприемник на Българската патриаршия след рухването под Византийско господство при Василий II-Българоубиец? Но изпратили предложения единствено от свое име и самото честване е минало много самотно, единствено измежду лични политици и редови жители. Удари в гърба или просто "нищо персонално ", тъй като ползата "клати феса ". Има ли в тази ситуация са заложени и непознати ползи, а освен персонални?
Именно по тази причина натискът, който беше извършен върху БПЦ да одобри МПЦ за самостоятелна, е неприемлив като демонстрация. Превръщането на църковен въпрос в политически не е нова процедура, само че зависи по какъв начин ще се отстоява и организира. Не става без нужните знания.
Държавата ни не поддържа честването от страна на БПЦ на 1000-годишнината от Охридската архископия, въпреки и то да се ограничи в границите на една света литургия в катедралата "Александър Невски ". БПЦ изясни позициите си по въпроса със особено Патриаршеско и синодално обръщение. Да се дистанцираш от църквата си надали е най-разумното държание в този раздорен свят. Ново разделяне, нови противодействия, дестабилизиране на общество и страна. Някой има интерес да разединява православните, да сее раздори измежду жителите, да усложнява връзки сред съседи, да дестабилизира балканските страни. Кой има интерес? По-скоро кои, тъй като играчите на терен не са единствено Съединени американски щати и Русия.
И без доктрина на конспирациите може да се мисли в посока, че освен външни, само че и вътрешни сили не желаят интеграция на страните от Балканите и решение на междусъседски проблеми. Като нашия с Македония. Подкрепят се дейности за въздействие и интервенция във вътрешни каузи. Подкрепя се статуквото, а за Македония това е македонизмът. Вече от 100 години. Ако с последните събития македонският възел се заплита, както настояват специалисти. Имаме ли проект "Б " за продължение на напъните за нормализиране на връзки и благоденствие на страните ни? Коридор 8 ще бъде ли осъществен, тъй като той още от Царско време е бил от стратегически интерес за България? Няма различен път с изключение на разговор с отворени очи и уши, повече внимание към лични ползи, в сравнение с рабски пози пред огромните. Дали го можем? Вижте последните събития по света и у нас, както и следената наша апатичност по тематиките на деня. Включително и за едното име на Македония.
Протести за името имаше и от другата страна - в Македония. На огромен протест в Скопие, проведен от опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ, участниците му оповестиха, че не дават конституционното име на страната си - "Република Македония "
Снимка БГНЕС
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ