Не е необходимо да си супер богат, за да даваш

Не е належащо да си супер богат, с цел да даваш пари за щедрост и да правиш света по-добър. Понякога е задоволително единствено да направиш нещо малко: да нахраниш гладно куче, да окажеш помощ на възрастен човек да носи чантите си или да се усмихнеш на някого.

Тук събрахме няколко истории, които демонстрират какъв брой е ужасно да правиш дребни положителни каузи.

***

Днес подарих кръв. Докато бях в рейса, се почувствах зле внезапно и припаднах. Всички хора вътре се пробваха да ми оказват помощ. Дори водачът промени посоката и ме закара до най-близката болница, без да желае нищо в подмяна. Телефонът и парите ми паднаха от ръцете ми, само че ми бяха върнати като се свестих. Много е тъпо, че не можах да благодаря на всички хора, които ми помогнаха.

***

В Макдоналдс един мъж пристигна при мен и ме помоли да споделя храната си с него, тъй като не беше ял от 3 дни. Дори ми даде обещание да ми върне парите за нея. Дадох му телефона си и след няколко дни получих известие, че има 20 $ заредени в сметката ми, както и думите „ Обещах “.

***

Преди няколко дни си купувах сладолед от един магазин. На касата пред мен имаше 3 дребни деца. Те желаеха да си купят някакви сладки, само че нямаха задоволително пари. Услужих им с малко. Ще ми да бяхте видели насладата в очите им!

***

Не бях спала два дни, до момента в който довършвах отчетите си за работа. Заспах в офиса, само че се разсъниха у дома. Шефът ми беше извикал брачна половинка ми да ме прибере и ми даде два дни отмора.

***

Закъснявах за изпит. Професорът беше доста прецизен: в случай че закъснееш, те къса автоматизирано. Бързах към спирката, когато служител на реда ме спря внезапно. Пресичах на погрешно място. Разплаках се и му описах за какво бързам. Той единствено ми отвърна: „ Качете се в колата, апелирам. “ Качих се в патрулната кола, той се усмихна и ме попита къде ми е изпита. Закара ме до университета и даже включи сирената.

***

Преди седмица се прибирах с рейса. Всички места бяха заети, когато на една спирка се качи момиче на токчета. Токчетата ѝ бяха най-малко 10 см. Знаейки персонално какъв брой е мъчно да запазиш равновесие на токчета в движещ се автомобил, ѝ предложих мястото си. Тя ми се усмихна и ми благодари. Бях не запомнила за тази преживелица, до момента в който не ми се наложи и на мен да се кача в рейса на токчета. Отново момиче беше единствената, която ми предложи място.

***

Днес в магазина видях възрастен човек, който си купуваше бутилка мляко. В едната си ръка държеше бутилката, а с другата броеше шепа монети. Изглеждаше като че ли не му доближават. Тогава един различен мъж пусна на земята една банкнота, потупа възрастния мъж по гърба, сподели му: „ Извинете, май изпуснахте това. “ и си потегли без да каже нищо друго.

***

Бездомен мъж се приближи до мен на улицата и ме помоли да му дам пари, с цел да купи храна на приятеля си. Аз не му дадох пари, само че му купих сандвич. Реших да го следя какво ще направи. Зави зад ъгъла, отхапа малко от сандвича, а останалото даде на куче с засегната лапа.

***

Аз съм преподавател в прогимназията. Един ден видях учениците ми да отиват дружно зад учебното заведение по време на огромното междучасие. Помислих си, че пушат, по тази причина ги наблюдавах без да знаят. Натъкнах се на нещо изненадващо. Бяха донесли облекла и храна за един безприютен мъж, който нормално се скита отвън двора на учебното заведение. Бяха събрали от личните си джобни, с цел да дадат на мъжа. След седмица помолих шефа да наеме мъжа като защита. Сега той има работа и жилище.