1256 г. – Монголският хан Хулагу превзема и разрушава крепостта

1256 година – Монголският хан Хулагу завладява и унищожава крепостта Аламут на асасините.

1575 година – Полската шляхта избира за крал Стефан Батори.

1895 година – Основан е немският състезателен клуб Айнтрахт Брауншвайг.

1899 година – В италианската преса е оповестено основаването на футболния клуб Милан

1917 година – В Кишинев е провъзгласена Молдовската национална република.

1918 година – Във Вилнюс (Литва) е открита руска власт.

1925 година – Гърция се съгласява да заплати на България наложеното ѝ от Обществото на народите обезщетение за Петричкия случай.

1961 година – В Йерусалим (Израел) е наказан на гибел някогашния нацистки офицер Адолф Айхман, откакто е открит за отговорен по 15 престъпни каузи, сред които закононарушения против човечеството и военни закононарушения.

1966 година – Астрономът Удуин Долфус открива Янус – натурален сателит на Сатурн.

1970 година – Съветският галактически уред Венера 7 каца на Венера, с което прави първото сполучливо кацане на друга планета.

1976 година – Държавата Самоа е призната за член на Организация на обединените нации.

1990 година – Киргизия афишира национална самостоятелност от Съюз на съветските социалистически републики.

1994 година – Палау е призната за член на Организация на обединените нации.

1999 година – В Япония е отлято най-голямото златно кюлче в света (40,5/19,5/16 см = 200 kg).

Родени на 15 декември

37 година – Нерон, римски император († 68 г.)

130 година – Луций Вер, римски съимператор с Марк Аврелий († 169 г.)

1657 година – Мишел-Ришар Делаланд, френски композитор († 1726 г.)

1732 година – Карл Лангханс, немски проектант († 1808 г.)

1751 година – Франц Шюц, немски художник († 1781 г.)

1802 година – Янош Бояй, маджарски математик († 1860 г.)

1832 година – Густав Айфел, френски инженер и проектант († 1923 г.)

1852 година – Антоан Анри Бекерел, френски физик, Нобелов лауреат през 1903 година († 1908 г.)

1859 година – Людвик Заменхоф, полски доктор († 1917 г.)

1870 година – Йозеф Хофман, австрийски проектант († 1956 г.)

1870 година – Рафаел Камхи, български бунтовник († 1970 г.)

1872 година – Тодор Саев, български боен и бунтовник († 1903 г.)

1882 година – Димитър Маджаров, български бунтовник († 1949 г.)

1888 година – Максуел Андерсън, американски публицист († 1959 г.)

1896 година – Христо Вакарелски, български фолклорист († 1979 г.)

1907 година – Оскар Нимайер, бразилски проектант († 2012 г.)

1908 година – Уилям Фентън, американски етнолог († 2002 г.)

1915 година – Панайот Розов, български футболист

1916 година – Морис Уилкинс, английски доктор, Нобелов лауреат през 1952 година († 2004 г.)

1917 година – Илия Минев, български антикомунист и националист († 2000 г.)

1918 година – Север Гансовски, съветски публицист († 1990 г.)

1923 година – Фриймън Дайсън, американски физик

1928 година – Фриденсрайх Хундертвасер, австрийски проектант и художник († 2000 г.)

1933 година – Иван Панев, български политик († 1990 г.)

1934 година – Абдула Юсуф Ахмед, сомалийски политик († 2012 г.)

1934 година – Райна Кабаиванска, българска оперна певица

1947 година – Михаил Хардау, румънски политик

1949 година – Дон Джонсън, американски артист

1952 година – Алан Симонсен, датски футболист и треньор

1958 година – Никола Спасов, български футболист и треньор по футбол

1965 година – Димитър Абаджиев, български политик

1966 година – Симон ван дер Влюхт, холандска писателка

1969 година – Марион Пошман, немска писателка

1970 година – Майкъл Шенкс, канадски артист

1978 година – Марк Янсен, холандски китарист

1979 година – Адам Броуди, американски артист

1981 година – Нажуа Белизел, френска поп-рок/електро певица

1981 година – Петър Кюмурджиев, български футболист

1981 година – Роман Павлюченко, съветски футболист

1981 година – Денислав Сотиров, български футболист