Не е изключено или срамно на някакъв етап от живота

Не е изключено или срамно на някакъв стадий от живота си човек да е разбирал малко прекомерно добре за какво приятеля (или приятелката) му харесват гаджето си. Ако ви се е случвало, знайте, че не сте сами – за този психически феномен си има даже термин, „ миметично предпочитание “.

Терминът е въведен от френския мъдрец и книжовен теоретик Рене Жирар, който го измисля въз основа на личния си опит с „ желанието съгласно някой различен “. Това разбиране е въодушевено от концепциите на философите преди него, най-много Платон, Аристотел и Хегел.

Тезата на Жирар е, че всичко, което е мечтано от различен човек, незабавно ни става по-желано, съвсем все едно си „ заемаме “ желанието един от различен. Той назовава това подражателство „ мимезис “, оттова и „ миметично предпочитание “, откакто човек реши, че желае това, което някой различен има.

В едно от есетата си в Станфорд Жирар написа, че тези, които подражават на желанията на другите, „ си обезпечават живот на безконечна битка и съревнование с тези, които по едно и също време ненавиждат и на които се възхищават “. A когато даден човек се трансформира във зложелател, това е третият стадий – „ миметичното съревнование “.

Едно по-ново проучване повтаря теорията на Жирар, като открива, че нещата, които гледаме, е по-вероятно да бъдат гледани от други хора, както и че е по-вероятно да бъдат възприемани позитивно от тези други хора. Заключението е, че „ ние използваме погледа на другите, с цел да ни помогне да оценим евентуалната стойност на обектите в света “.

Може би една от най-ежедневните появи на миметичното предпочитание е, когато то се ползва в сантименталните връзки. Известен образец за това е манията на Ерик Клептън по брачната половинка на най-хубавия му другар и бийтъл Джордж Харисън – Пати Бойд. Мания, която той показва в песента си „ Layla “.

В последна сметка тя напуща Харисън поради Клептън, само че откакто връзката ѝ с него завършва, тя изяснява желанието му към нея с това, че е желал да има това, което има неговият другар. В автобиографията си Клептън удостоверява теорията ѝ, като споделя, че „ е поискал Пати, тъй като тя е принадлежала на авторитетен мъж, който наподобява имаше всичко, което съм желал “.

Харисън пък претърпява собствен личен миг на миметично предпочитание, когато има спекулация със брачната половинка на сътрудника си Ринго Стар, Морийн.

Миметичното предпочитание е упоменато и във втория сезон на сериала на HBO „ Белият лотос “, когато Итън упреква приятеля си Камерън, че флиртува със брачната половинка му Харпър, тъй като „ постоянно е желал това, което той има “.

„ Миметичното предпочитание съществува, тъй като ние сме обществени същества, които непрекъснато построяват и основават своята еднаквост “, споделя Барбара Бърт, лекар по логика на психиката, клиничен психолог и началник в Колежа по обществени и поведенчески науки към Университета във Финикс, Аризона. „ Често на хората им е мъчно да устоят на примамката на този феномен и той даже може да бъде неутолим, тъй като в биологията ни е заложено възприятието за принадлежност “, прибавя тя.

Това е по този начин, тъй като като хора ние сме по-сигурни в група, което исторически ни е дало преимущество за оцеляване.

Д-р Стивън Бенинг, доцент по логика на психиката в Университета на Невада, Лас Вегас, е склонен, че това предпочитание може да е потребно за поддържане на груповата единодушие, само че „ когато вследствие на него човек се отдава на действия, които нарушават неговите полезности, миметичните стремежи стават проблематични “.

Той допуска, че те могат да произтичат от:

Покорната страна от така наречен ос на подчинението в междуличностния кръг (който кръг разказва кои междуличностни взаимоотношения са от голяма важност за нашето държание и обществена структура) Допамин-провокирано предпочитание за владение на привлекателни неща от обкръжението на индивида, което задейства системата за химическо заплащане на мозъка (същия принцип, който ни кара да си ревизираме телефона през 5 секунди) Комбинация от двете… или пък нещо друго. „ Миметичното предпочитание е евентуален артикул на голям брой социално-психологически фактори “, теоретизира неврологът Дийн Бърнет, лекар по медицина.

Той вижда обществения статус като движеща мощ, защото човешките същества са обществени и йерархични, затова сме принудени да реализираме, да станем „ най-хубавите “ в нашата обществена група и да подобряваме общественото си състояние. Ако обаче сътрудникът на приятеля не е прелъстителен за групата, тогава е малко евентуално той да усъвършенства нашия статус.

Бърт счита, че миметичното предпочитание преглежда спора сред вътрешния локус на надзор (термин в логиката на психиката, който се свързва с убежденията на личността по отношение на аргументите за положителните или неприятните резултати в нейния живо) на индивида (какво иска) и външния му локус на надзор (какво желаят или вършат другите хора). Ако не знаете дали харесвате индивида, тъй като някой различен харесва, тогава тя поучава, че би трябвало да се запитате дали бихте се радвали да прекарвате време с него уединено.

Тя също по този начин показва какъв брой е значимо да създадете своя лична еднаквост, учредена на вашите правила и убеждения. „ Миметичното предпочитание е по-силно, когато не сме възприели по-дълготрайна еднаквост в персоналния или професионалния си живот, тъй като към момента използваме идентификацията с другите, с цел да ни помогне да ръководим живота си. “

Психологът Никол Монтейро, лекар по философия, споделя, че въпреки да ни се коства неповторимо, това предпочитание към човек, който някой различен желае, в действителност е много постоянно срещано. „ Ако човек желае колегата на най-хубавия си другар, това не значи, че този човек е неприятен. Стига да не работи в сходство с желанието си “, споделя тя.

Монтейро прибавя, че миметичното предпочитание ще отшуми с времето, тъй че в случай че нищо не се случи, няма да има щета.

Въпреки че копнежът е трогателен за хората, другарствата също обезпечават сигурност и статус, тъй че е значимо да се придържаме към тях. Освен това те могат да продължат доста по-дълго от една сантименталната връзка, изключително от такава, която съществува единствено миметично.

Възможно е също по този начин, откакто приятелят загуби интерес към колегата си, другият човек също да го направи.

Психологът Беки Спелман изяснява някои способи, по които можете да преодолеете епизод на миметично предпочитание, без да навредите на съществуващите си взаимоотношения:

Отделете време, с цел да се замислите за себе си, за личните си претекстове и усеща и за това каква може да е повода за привличането Помислете за евентуалните последици за всички участващи страни Поддържайте ясни граници с колегата на приятеля си Избягвайте държание, което би могло да се схване като флирт или нещо сходно Ако е належащо, общувайте намерено с приятеля си за своите усеща, защото честното другарство може да ви помогне да се ориентирате в комплицираните страсти Пренасочете силата си към личностно израстване и самоусъвършенстване Занимавайте се с действия, които усъвършенстват личното ви благоденствие и задоволство, вместо да се фиксирате върху непостижими стремежи Потърсете поддръжка от съветник, в случай че имате потребност Много влюбвания могат да отшумят и макар че някои хора безспорно се поддават на миметичното предпочитание, това може да има последствия за вас и вашата обществена мрежа, изключително в случай че приятеля ви се трансформира в противник

Рене Жирар през 2007 година в Париж

Ако започнете да следите за миметичното предпочитание, ще го видите на всички места – от връзките на известни персони до фондовата борса. Заради способността си да обрисува ловко желанието в ежедневни обстановки и приноса си към обществените науки Жирар е сравняван с Айнщайн и Дарвин.

Собственият му съвет за отбягване на клопките на всички типове миметични дейности, в това число войната и насилието, е човечеството да „ работи като християни “. Преди работата си върху миметичната доктрина обаче Жирар се счита за безбожник, до момента в който тази идея не го убеждава в противоположното. Макар че намирането на вяра може да е ненапълно комплицирано, единствено да се запитате дали в действителност вярвате в най-проблемните си стремежи, може да ви избави от взимане на извънредно решение.