Ще последва ли Ердоган посоката на лирата
Не е добре за водача на една страна, когато котировката на националната й валута стане съществена причина за паниките на нейните жители. А тъкмо подобен е казусът с турския президент Реджеп Ердоган, който поведе нечувана парична политика, срещу икономическите теории, довела турската лира до сриване и до загуба на доверието на елементарните хора в икономическата подготвеност на ръководещите. Турция е покрай вероятен завой в политиката, която от близо двадесет години е доминирана от Ердоган.
Турският президент разчита на това, че ниските лихви стремително ще подтикват стопанската система и ще доведат до напредък, който ще докара до стабилизация – и икономическа, и политическа, в негова изгода. Според икономическите теории обаче, когато инфлацията пораства стремглаво, вярното деяние е да се вдигнат лихвите, тъй че да се охлади растежът. Ердоган обаче, у който безконтролната власт очевидно към този момент му основава чувство за безпогрешност, упорства лихвите да бъдат държани ниски с аргумента, че повдигането им още повече ще утежни инфлацията. Аргументите му имат и идеологически нюанс – ислямът не разрешава даването на пари под рента, а основната опора на турския държавен глава са консервативните мюсюлмански среди.
Затова турският президент назначава отпред на централната банка хора, които да организират харесваната от него политика, а при най-леко разколебаване ги сменя с други. И резултатът е тъкмо подобен, какъвто се чака да е съгласно разпоредбите на стопанската система – обезценяване на парите. Сриването на лирата е удивително, а за значително хора –
удивително мъчително.
Турската национална валута е изгубила 55 % от цената си от началото на годината. Около половината от този срив е от последните седмици, откакто Ердоган ненадейно още веднъж смъкна лихвите. Преди по-малко от 10 години един $ се търгуваше за две лири. В края на 2020-та обменният курс към този момент беше 7,7 лири за $. В последните дни към този момент надмина 18 лири за $.
Реалният резултат се състои в това, че спестяванията в локална валута се стапят, цените на вносните артикули скачат, а цената на обслужването на задълженията в задгранична валута както за локалния бизнес, по този начин и за държавното управление внезапно се подвигна. Експерти предизвестяват, че Турция е изправена пред рецесия на платежния баланс, без значение че обезценяването на валутата й подтиква износа.
Дръзките ходове на Ердоган могат да се обяснят с вътрешнополитическата обстановка. Проучванията на публичното мнение демонстрират, че турците повече се доверяват на
мнението на икономистите,
в сравнение с думите на властта. Допитване от октомври сподели, че 80 на 100 от запитаните считат, че стопанската система е зле ръководена – а от този момент нещата очевидно се утежниха. И което е още по-тревожно за Ердоган, това мнение се споделя от 60 на 100 от хората, обявяващи се за последователи на неговата Партия на справедливостта и развиването.
Подкрепата за турския президент последователно понижава, същото се отнася и за партията му. Мнозинството от гласоподавателите показват отчаяние и от самата президентска система на ръководство, която бе въведена от Ердоган с референдум през 2017-та, чиято цел бе да си обезпечи легален метод да остане отпред на страната.
Бедността и неравенството в Турция
се усилват от 2018-та, а коронавирусната пандемия форсира процеса. Управляващите не дадоха отговор на рецесията с щедростта, с която го направиха западните страни, и това докара до мрачни резултати. Според държавни данни от 2019-та 17 милиона турци (от 80 милиона население) са живеели в беднотия, а съгласно Световната банка през предходната година бедността се е нараснала с 20 на 100 – от 10,2 % на 12,2. Трябва да се означи, че бедността се усилва макар растежа на стопанската система – което значи, че неравенството се усилва.
За всичко са отговорни външните сили, твърди Ердоган
Тези данни обаче се отнасят за последните години, а това, което се случва в Турция през последните седмици е къде по-драматично. Освен че се стопяват спестяванията на хората, заплатите им също губят цената си поради галопиращите цени, а увеличението на приходите нито е задоволително бързо, нито в задоволителен размер, с цел да компенсира обезценяването. В резултат в Истанбул се извиха опашки за на ниска цена самун – и то тъкмо в регионите, които се считат за бастиони на ръководещата партия. Кметът на Истанбул Екрем Имамоглу, предстоящ за противник на Ердоган на идващите президентски избори, съобщи, че
опашките за самун
илюстрират не просто икономическа рецесия, а неуспех на държавното управление и нуждата от политическата смяна.
Усетили недобрите позиции на Ердоган, опозиционните сили в Турция към този момент се приготвят да работят координирано на идващите парламентарни избори. Проблемът е, че ще са чак през 2023-а. Ако се проведат в този момент, те биха приключили зле за ръководещите, демонстрират последните социологически изследвания. Според тях Партията на справедливостта и развиването изостава с един пункт от кемалистката Народнорепубликанска партия, само че по-важното е, че единственият й парламентарен съдружник – Партията на националистическото деяние – освен се показва доста по-зле от останалите опозиционни партии, само че и не събира 10 на 100 от гласовете, с цел да преодолее изборния предел в Турция.
Ердоган обаче
отхвърля всякаква опция
за предварителни избори. Външни фактори се пробват да накарат турския народ да се концентрира основно върху вътрешните си проблеми, аргументира се той. В изгода на президента е и резултатът от оповестените от него ограничения за стабилизиране на инфлацията. На 20 декември той разгласи, че в бъдеще депозитите на хората ще бъдат предпазени от загуби, породени от съмненията на обменния курс, а в случай че загубите се окажат по-големи от лихвата, обещана от банките по съответните депозити, те ще бъдат обезщетени. И въпреки да не е ясно от кое място ще се намерят средства за тези обезщетения, рухването на лирата спря – незнайно за какъв брой време. За момента не е ясна посоката, в която ще поеме турската валута, само че няма да е изненада, в случай че властта на Ердоган поеме в същата посока.
Турският президент разчита на това, че ниските лихви стремително ще подтикват стопанската система и ще доведат до напредък, който ще докара до стабилизация – и икономическа, и политическа, в негова изгода. Според икономическите теории обаче, когато инфлацията пораства стремглаво, вярното деяние е да се вдигнат лихвите, тъй че да се охлади растежът. Ердоган обаче, у който безконтролната власт очевидно към този момент му основава чувство за безпогрешност, упорства лихвите да бъдат държани ниски с аргумента, че повдигането им още повече ще утежни инфлацията. Аргументите му имат и идеологически нюанс – ислямът не разрешава даването на пари под рента, а основната опора на турския държавен глава са консервативните мюсюлмански среди.
Затова турският президент назначава отпред на централната банка хора, които да организират харесваната от него политика, а при най-леко разколебаване ги сменя с други. И резултатът е тъкмо подобен, какъвто се чака да е съгласно разпоредбите на стопанската система – обезценяване на парите. Сриването на лирата е удивително, а за значително хора –
удивително мъчително.
Турската национална валута е изгубила 55 % от цената си от началото на годината. Около половината от този срив е от последните седмици, откакто Ердоган ненадейно още веднъж смъкна лихвите. Преди по-малко от 10 години един $ се търгуваше за две лири. В края на 2020-та обменният курс към този момент беше 7,7 лири за $. В последните дни към този момент надмина 18 лири за $.
Реалният резултат се състои в това, че спестяванията в локална валута се стапят, цените на вносните артикули скачат, а цената на обслужването на задълженията в задгранична валута както за локалния бизнес, по този начин и за държавното управление внезапно се подвигна. Експерти предизвестяват, че Турция е изправена пред рецесия на платежния баланс, без значение че обезценяването на валутата й подтиква износа.
Дръзките ходове на Ердоган могат да се обяснят с вътрешнополитическата обстановка. Проучванията на публичното мнение демонстрират, че турците повече се доверяват на
мнението на икономистите,
в сравнение с думите на властта. Допитване от октомври сподели, че 80 на 100 от запитаните считат, че стопанската система е зле ръководена – а от този момент нещата очевидно се утежниха. И което е още по-тревожно за Ердоган, това мнение се споделя от 60 на 100 от хората, обявяващи се за последователи на неговата Партия на справедливостта и развиването.
Подкрепата за турския президент последователно понижава, същото се отнася и за партията му. Мнозинството от гласоподавателите показват отчаяние и от самата президентска система на ръководство, която бе въведена от Ердоган с референдум през 2017-та, чиято цел бе да си обезпечи легален метод да остане отпред на страната.
Бедността и неравенството в Турция
се усилват от 2018-та, а коронавирусната пандемия форсира процеса. Управляващите не дадоха отговор на рецесията с щедростта, с която го направиха западните страни, и това докара до мрачни резултати. Според държавни данни от 2019-та 17 милиона турци (от 80 милиона население) са живеели в беднотия, а съгласно Световната банка през предходната година бедността се е нараснала с 20 на 100 – от 10,2 % на 12,2. Трябва да се означи, че бедността се усилва макар растежа на стопанската система – което значи, че неравенството се усилва.
За всичко са отговорни външните сили, твърди Ердоган
Тези данни обаче се отнасят за последните години, а това, което се случва в Турция през последните седмици е къде по-драматично. Освен че се стопяват спестяванията на хората, заплатите им също губят цената си поради галопиращите цени, а увеличението на приходите нито е задоволително бързо, нито в задоволителен размер, с цел да компенсира обезценяването. В резултат в Истанбул се извиха опашки за на ниска цена самун – и то тъкмо в регионите, които се считат за бастиони на ръководещата партия. Кметът на Истанбул Екрем Имамоглу, предстоящ за противник на Ердоган на идващите президентски избори, съобщи, че
опашките за самун
илюстрират не просто икономическа рецесия, а неуспех на държавното управление и нуждата от политическата смяна.
Усетили недобрите позиции на Ердоган, опозиционните сили в Турция към този момент се приготвят да работят координирано на идващите парламентарни избори. Проблемът е, че ще са чак през 2023-а. Ако се проведат в този момент, те биха приключили зле за ръководещите, демонстрират последните социологически изследвания. Според тях Партията на справедливостта и развиването изостава с един пункт от кемалистката Народнорепубликанска партия, само че по-важното е, че единственият й парламентарен съдружник – Партията на националистическото деяние – освен се показва доста по-зле от останалите опозиционни партии, само че и не събира 10 на 100 от гласовете, с цел да преодолее изборния предел в Турция.
Ердоган обаче
отхвърля всякаква опция
за предварителни избори. Външни фактори се пробват да накарат турския народ да се концентрира основно върху вътрешните си проблеми, аргументира се той. В изгода на президента е и резултатът от оповестените от него ограничения за стабилизиране на инфлацията. На 20 декември той разгласи, че в бъдеще депозитите на хората ще бъдат предпазени от загуби, породени от съмненията на обменния курс, а в случай че загубите се окажат по-големи от лихвата, обещана от банките по съответните депозити, те ще бъдат обезщетени. И въпреки да не е ясно от кое място ще се намерят средства за тези обезщетения, рухването на лирата спря – незнайно за какъв брой време. За момента не е ясна посоката, в която ще поеме турската валута, само че няма да е изненада, в случай че властта на Ердоган поеме в същата посока.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ