Ако ти не значиш нищо за него – защо си все още с този човек?
Не усещаме ли благополучие – животът ни е неправилен. И картите са неверно изиграни. Защото смисълът на живота е да бъдеш благополучен. И каква изгода от ината и правилата, когато те стопират да се радваш на живота? И каква изгода от егото, като не си благополучен?
Често, ние самите пречим на нашето щастието. Дори и да чука на входната врата, ние ще излезем през задната. И отново ще се разминем. Отдаваме себе си и живота ни на нещастни любови, търпейки неверните хора. Погубваме младостта си в боязън. Страх да рискуваме. Страх да излезем от зоната си на комфорт. Страх да преследваме фантазиите си, тъй като сме прекомерно отрицателно настроени. Страх от самотност. Най-коварният боязън. Който убива постепенно.
Страхуваме се от самотата и подаряваме живота си на хора, които не ни ценят. На хора, които не могат да обичат. На такива, които умеят единствено да подлагат на критика и нищо повече. Но кой е отговорен? Отново самите ние.
Жената може доста търпи. Цял един живот и даже по-късно. И да се надява, че мъжът, който не я цени, някой ден ще осъзнае какво богатство има до себе си. Но уви – от време на време очакванията си остават единствено и само очаквания. Напразни, изтощителни, безсмислени.
Представяме ти някои препоръки, които ще ти оказват помощ да оправиш, когато мъжът до теб не те цени.
Признай пред себе си
Първата стъпка, която да направиш, когато видиш, че не значиш нищо за индивида, който обичаш е да си признаеш. Знаем, че не е прелестно. Но също и че няма нищо срамно в това. Понякога даже и да вършим невъзможното за някого, за него няма значение. Да признаеш пред самата себе си, че си неоценена там, където си вложила сърцето и душата си, е първата крачка към самоосъзнаването, което на по-късен стадий ще ти бъде доста нужно.
Не се отчайвай
Това може и да е кьорав за твоите качества и всичко, което правиш за него, само че това никога не трябва да те кара да се откажеш от положителната си същина. Ти си прелестна и в случай че той не те е оценил, различен ще го направи. Да, от време на време цялостен живот не ни стига да извиним на самите нас, че сме дали верните късчета на неверните хора, само че пък човек се учи от грешките си и няма по какъв начин да разберем кое е вярно и кое е неверно, до момента в който ние самите не сгрешим. Всички сте чували, че с цел да бъдеш остарял и умен, първо би трябвало да си млад и малоумен. Е, нещо такова е и при теб. Ти никога не си глупава, само че любовта заслепява хора.
Време е да помислиш за себе си
Цял живот си се раздавала за неверните хора. Правила си и невъзможното, единствено и само да бъде той добре. Пренебрегвала си себе си, поради него. И най-после даже не чу „ благодаря “. Знаем, че правиш всичко това от обич, а не по обвързване, само че благодарността е потребна и в никакъв случай не би навредила, даже в противен случай.
Време е да помислиш за себе си, тъй като помни, че никой различен няма да го направи. Може би към този момент си не запомнила какво е възприятието да се поглезиш малко или да отделиш време за нещата, които ти харесват. Е, в този момент е моментът за тях. Поглези се, отиди на шопинг или на отмора с приятелки. Излизай и се радостни. Но преди този момент – напусни индивида, който не те цени. И който те кара да се чувстваш като незначима. Защото значиш толкоз доста. Но неверният човек в никакъв случай не би те оценил. А по какъв начин ще срещнеш верния, когато погубваш живота с този, който е кьорав за теб?
