За бойкота на търговските вериги и защо саламът е по-силен от гражданското чувство
Не, че жителят не е човек, в противен случай - той е човек плюс още нещо, само че не е базов човек, чиято позиция също ще разгледаме тук
От десетина дни ме навиват посредством текстови и образни послания този четвъртък, 13 февруари, да не закупувам нищо от комерсиалните вериги. Това било гражданска позиция. Че аз би трябвало да съм най-големият жител от всички, тъй като кракът ми не е стъпвал в комерсиална верига от години. Храна у дома се пазари от две места в интернет, само че този тип търговия към момента никой не го бойкотира, макар стремглаво растящите ѝ размери.
Разбира се, както всяка българска бунтовна самодейност още от годините на Възраждането, и тази не е истинска. Първообразът ѝ се корени в братска Хърватска, където от 8 февруари би трябвало да тече сходен, единствено че едноседмичен, протест и то не на всички вериги-изедници, а единствено на една – локалната „ Конзум “, която съгласно потребителската платформа „ Ало, инспекторе “ била най-скъпа и разумно следвало първа да понесе потребителския яд.
В Румъния също щели да бойкотират за един ден огромните търговски вериги. Там пръв основател бил оня същият Калин Джорджеску, дето му анулираха изборите. Бойкотът би трябвало да е през днешния ден, 10 февруари. Днес би трябвало да е и протестът в Косово. В Гърция пък щял да е на 19 февруари. Само на мен ли това ми наподобява на интензивно мероприятие? На арабска пролет, на цветна гражданска война?
Дайте в тази връзка да забележим и по чия самодейност е българският протест, тъй като една творба се прави оценка в това число и по това кой е нейният създател. Българският протест, който би трябвало да се състои този четвъртък, е по самодейност на Движение „ Системата ни убива “ (помните ли ги – майките на Мая Манолова, дето разкарваха по жълтите павета скелет в инвалидна количка), Федерация на потребителите в България и Обединени пенсионерски съюзи. Знам, знам, че организации от този вид понякога би трябвало да припомнят за себе си, да влизат в медиите и по тази причина никой не им се сърди.
Намериха се хора, които вярно споделиха, че тези акции са парекселанс политически, а за потребителите могат да се окажат даже нездравословни, тъй като дори да реализират някакъв осезателен триумф, което не е доста евентуално, то ще доведат до рецесия в системата, за която в последна сметка още веднъж ще заплати крайният консуматор.
Но дано ние, като хуманитаристи, да се фокусираме не върху икономическите, а върху психическите измерения на явлението.
Към явлението има две генерални гледни точки – на жител и на базов човек (да го назовем по този начин за удобство).
Не, че жителят не е човек, в противен случай – той е човек плюс още нещо. От позиция на жителя (в смисъла, който му дава така наречен „ велика “ френска гражданска война, а не на Bürger, от древногорнонемски burgari – жител, човек с градска просвета, безусловно бранител на града), от гражданска позиция би трябвало да се оказва денонощен потребителски напън, с цел да не вирят главица злите буржоазен сили.
От позиция само че базовия човек (забележете, че не изключвам в една и съща персона да се гуши както базов човек, по този начин и гражданин), от позиция на базовия човек нещата просто се случват и даже да има смисъл да опитваме да влияем на някои от тях, то е ненужно това да става по бравурен метод, който носи спомагателна увреда на душата и нравите.
Каква е разликата сред базовия човек и жителя? Гражданинът е подготвен да мърмори и да се възмущава за всичко. Той знае, че има права и, освен това, знае, че там някъде, в мастилените сенки на международния скрит план, се крие някой, който желае да му ги похити с кривите си нокти. Докато базовият човек е признателен, че и през днешния ден е жив и здрав. А даже и да не е здрав – отново е признателен и толерантен в упованието си несгодите да отминат. За базовия човек несгодите са нещо обикновено и справедливо, до момента в който за жителя – нещо изключително, пагубно, незаслужено и най-много несправедливо. За най-чувствителните жители даже неприятното време и придвижването на планетите са персонално посягане против тях, против техните права и свободи.
И дано сме напълно наясно, че в случай че някой се включи в чевъртъчния протест, това ще е жителят в нас, а не базовият човек, с който сме родени.
Дали съсипването на огромните търговски вериги в действителност е в услуга на локалните производители? Едва ли. Ако си представим, че огромните търговски вериги изоставен България с подвити опашни и със „ Системата ни убива “ по петите, то къде ще намерят българските производители сходен пазар? Толкова огромен, толкоз проведен, бърз и сигурен? Ако гледаш няколко корена домати на двора, ще ги изнесеш на женския пазар. Но в случай че имаш няколко десетки декара оранжерии? Какво правиш?
Нека потребителите не си вършат илюзии. Големите търговски вериги съществуват точно поради тях, с цел да задоволяват на конвейер, като на бройлери, потребностите им от хранително многообразие. Щом поддържат избрани цени, то е само тъй като има задоволително на брой консуматори, способни и подготвени да ги заплащат. Големите търговски вериги са организми, зачевани и отглеждани от нас, потребителите.
Истинският въпрос е за какво изобщо пазарим? Защо тъпчем големите си хладилници със стотици пакетирани изкушения? Не казвайте: с цел да не умрем от апетит. Никой няма да почине от апетит.
Ако ли пък приходите ни не дават отговор на нашето ползване такова, каквото си го представяме, каквото си мислим, че заслужаваме, то доста по-нормално е да си определим месечен бюджет, а не месечна кошница. Да забележим с какъв брой пари за храна разполагаме, е не какви продукти би трябвало да придобием, без значение дали можем да си ги позволим. И в случай че не можем, да се гневим и да караме някого да ни ги продава на загуба или, за какво не!, да ни ги подарява. Пак споделям: никой няма да почине от апетит.
Не знам, ваша си работа. Сами си изберете в четвъртък на коя позиция да застанете – на жителя или на базовия човек. Каквото и да решите, няма да преобърнете каруцата, тъй като в случай че не си купите колбаса в четвъртък, ще си го купите в петък. Саламът е по-силен от гражданското възприятие. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Още от създателя:
От десетина дни ме навиват посредством текстови и образни послания този четвъртък, 13 февруари, да не закупувам нищо от комерсиалните вериги. Това било гражданска позиция. Че аз би трябвало да съм най-големият жител от всички, тъй като кракът ми не е стъпвал в комерсиална верига от години. Храна у дома се пазари от две места в интернет, само че този тип търговия към момента никой не го бойкотира, макар стремглаво растящите ѝ размери.
Разбира се, както всяка българска бунтовна самодейност още от годините на Възраждането, и тази не е истинска. Първообразът ѝ се корени в братска Хърватска, където от 8 февруари би трябвало да тече сходен, единствено че едноседмичен, протест и то не на всички вериги-изедници, а единствено на една – локалната „ Конзум “, която съгласно потребителската платформа „ Ало, инспекторе “ била най-скъпа и разумно следвало първа да понесе потребителския яд.
В Румъния също щели да бойкотират за един ден огромните търговски вериги. Там пръв основател бил оня същият Калин Джорджеску, дето му анулираха изборите. Бойкотът би трябвало да е през днешния ден, 10 февруари. Днес би трябвало да е и протестът в Косово. В Гърция пък щял да е на 19 февруари. Само на мен ли това ми наподобява на интензивно мероприятие? На арабска пролет, на цветна гражданска война?
Дайте в тази връзка да забележим и по чия самодейност е българският протест, тъй като една творба се прави оценка в това число и по това кой е нейният създател. Българският протест, който би трябвало да се състои този четвъртък, е по самодейност на Движение „ Системата ни убива “ (помните ли ги – майките на Мая Манолова, дето разкарваха по жълтите павета скелет в инвалидна количка), Федерация на потребителите в България и Обединени пенсионерски съюзи. Знам, знам, че организации от този вид понякога би трябвало да припомнят за себе си, да влизат в медиите и по тази причина никой не им се сърди.
Намериха се хора, които вярно споделиха, че тези акции са парекселанс политически, а за потребителите могат да се окажат даже нездравословни, тъй като дори да реализират някакъв осезателен триумф, което не е доста евентуално, то ще доведат до рецесия в системата, за която в последна сметка още веднъж ще заплати крайният консуматор.
Но дано ние, като хуманитаристи, да се фокусираме не върху икономическите, а върху психическите измерения на явлението.
Към явлението има две генерални гледни точки – на жител и на базов човек (да го назовем по този начин за удобство).
Не, че жителят не е човек, в противен случай – той е човек плюс още нещо. От позиция на жителя (в смисъла, който му дава така наречен „ велика “ френска гражданска война, а не на Bürger, от древногорнонемски burgari – жител, човек с градска просвета, безусловно бранител на града), от гражданска позиция би трябвало да се оказва денонощен потребителски напън, с цел да не вирят главица злите буржоазен сили.
От позиция само че базовия човек (забележете, че не изключвам в една и съща персона да се гуши както базов човек, по този начин и гражданин), от позиция на базовия човек нещата просто се случват и даже да има смисъл да опитваме да влияем на някои от тях, то е ненужно това да става по бравурен метод, който носи спомагателна увреда на душата и нравите.
Каква е разликата сред базовия човек и жителя? Гражданинът е подготвен да мърмори и да се възмущава за всичко. Той знае, че има права и, освен това, знае, че там някъде, в мастилените сенки на международния скрит план, се крие някой, който желае да му ги похити с кривите си нокти. Докато базовият човек е признателен, че и през днешния ден е жив и здрав. А даже и да не е здрав – отново е признателен и толерантен в упованието си несгодите да отминат. За базовия човек несгодите са нещо обикновено и справедливо, до момента в който за жителя – нещо изключително, пагубно, незаслужено и най-много несправедливо. За най-чувствителните жители даже неприятното време и придвижването на планетите са персонално посягане против тях, против техните права и свободи.
И дано сме напълно наясно, че в случай че някой се включи в чевъртъчния протест, това ще е жителят в нас, а не базовият човек, с който сме родени.
Дали съсипването на огромните търговски вериги в действителност е в услуга на локалните производители? Едва ли. Ако си представим, че огромните търговски вериги изоставен България с подвити опашни и със „ Системата ни убива “ по петите, то къде ще намерят българските производители сходен пазар? Толкова огромен, толкоз проведен, бърз и сигурен? Ако гледаш няколко корена домати на двора, ще ги изнесеш на женския пазар. Но в случай че имаш няколко десетки декара оранжерии? Какво правиш?
Нека потребителите не си вършат илюзии. Големите търговски вериги съществуват точно поради тях, с цел да задоволяват на конвейер, като на бройлери, потребностите им от хранително многообразие. Щом поддържат избрани цени, то е само тъй като има задоволително на брой консуматори, способни и подготвени да ги заплащат. Големите търговски вериги са организми, зачевани и отглеждани от нас, потребителите.
Истинският въпрос е за какво изобщо пазарим? Защо тъпчем големите си хладилници със стотици пакетирани изкушения? Не казвайте: с цел да не умрем от апетит. Никой няма да почине от апетит.
Ако ли пък приходите ни не дават отговор на нашето ползване такова, каквото си го представяме, каквото си мислим, че заслужаваме, то доста по-нормално е да си определим месечен бюджет, а не месечна кошница. Да забележим с какъв брой пари за храна разполагаме, е не какви продукти би трябвало да придобием, без значение дали можем да си ги позволим. И в случай че не можем, да се гневим и да караме някого да ни ги продава на загуба или, за какво не!, да ни ги подарява. Пак споделям: никой няма да почине от апетит.
Не знам, ваша си работа. Сами си изберете в четвъртък на коя позиция да застанете – на жителя или на базовия човек. Каквото и да решите, няма да преобърнете каруцата, тъй като в случай че не си купите колбаса в четвъртък, ще си го купите в петък. Саламът е по-силен от гражданското възприятие. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Още от създателя:
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ