В Хераклея Синтика е бил тачен култът към богинята на

В Хераклея Синтика е бил уважаван култът към богинята на възмездието Немезида


През последните години сме привикнали българската археология да ни сервира всяка година приятни изненади. Нищо чудно поради големите благосъстояния, които се крият в недрата на нашата земя. Целта на археолозите по принцип не са съкровищата, а изясняването на обстоятелствата от античната история. Естествено никой не е срещу, в случай че под кирките на служащите се покажат творби на изкуството или златни предмети.

Тази година късметлии се оказаха двама наши известни учени – доцентите Людмил Вагалински и Бони Петрунова. Първият изследва от години античния град Хераклея Синтика, който се намира край църквата на баба Ванга при Рупите в покрайнините на Петрич. Този античен център се загатва в творбите на римските историци Тит Ливий, Диодор, Страбон, Плиний Стари и Клавдий Птолемей. Разкопките на Людмил Вагалински всяко лято откриват нови данни за неговия искра. Според него Хераклея Синтика се подрежда по значителност до градски центрове като Тесалоника (Солун).

Ето че през август 2018 година учените попаднаха на следващото доказателство за славата му. Те откриват неповторима скулптура от І-ІІ в. на мъж в достолепна поза, облечен в римска роба. Пластиката е направена от първокласен бял мрамор, само че за жалост липсва главата. Но най-интересно е откриването наоколо до статуята на изцяло непокътнат надпис от същия интервал. Той бе разчетен от епиграфа от СУ „ Св. Климент Охридски “ Николай Шаранков. Според видния експерт по антични езици в надписа се загатва името на агонотета или индивида, който е провел спортните надпревари в града, Тиберий Клавдий Бакхий. Почти несъмнено е, че статуята е изображение на знатния гражданин на Хераклея Синтика. Това е втори прочут надпис, в който се загатва Тиберий Клавдий Бакхий.

По щастлива случайност доцент Вагалински е експерт в областта на спорта и по-точно на гладиаторските битки. „ В Римската империя организирането на спортни игри е било почетно обвързване – твърди той, – с което общината е натоварвала състоятелни жители. А те са го приемали като чест и са влагали свои средства в уреждането на спортни, трагични, музикални надпревари или на гладиаторски игри “. И прибавя, че е известно по какъв начин в Хераклея Синтика е бил уважаван култът към богинята на възмездието Немезида, свързвана и с гладиаторските игри.

Но изненадите в тазгодишните разкопки край Рупите не свършват с обезглавената скулптура. През октомври там пък излиза прелестна женска глава от скулптура, направена също от първокласен бял мрамор. Прави усещане прическата на дамата, която е известна през римската императорска ера и се назовава melon frisure, тъй като релефът на косите припомня линиите по кората на пъпеша.

Вече много години Бони Петрунова изследва живописната черноморска цитадела Калиакра, кацнала на едноименния нос. За първи път името е използвано в морската карта, направена от италианеца Пиетро Весконте в 1318 година Думата произлиза от гръцки език и значи „ хубав нос “. През същото столетие немският рицар Ханс Шилтбергер употребява името Калацерка ( “добрите обръчи от стени “), намеквайки за трите здрави укрепителни пояса на Калиакра. Именно тези мощни фортификационни уреди карат българските боляри Балик и Добротица да трансфорат във втората половина на ХІV в. крепостта в столица на тяхното независимо Добруджанско деспотство. То обгръща североизточните области на остарялото Българско царство. Историческите данни свидетелстват, че Калиакра тогава е богат феодален град, а владетелите му секат лични монети.

Калиакра е една от последните български твърдини, която през 1393-1394 година пада под османска власт. Лъч на вяра се появява през 1444 година, когато кръстоносната войска на полския крал Владислав Ягело отвоюва крепостта за няколко дни. След тези събития там е настанен османски гарнизон, който остава до Руско-турската освободителна война през 1877-1878 година

Петрунова не за пръв път вади скъпи съкровища при своите разкопки на Калиакра. Това, което се случва рано сутринта на 17 август 2018 година, обаче надминава упованията. Под пода на помещение от втората половина на ХІV в. е намерено малко глинено гърненце. Когато го изваждат от земята, археолозите ахват, тъй като виждат, че то е цялостно със златни и сребърни предмети. Както споделя народът – сбъднала се е фантазията да намериш гърне със злато!

Преброяването на находките трае с часове. Оказва се, че съкровището съдържа 957 предмета – 873 сребърни и 28 златни монети, 11 приложения и катарами, 28 сребърни и бронзови копчета, 11 златни обеци, два пръстена, единият от които златен, и четири мъниста от скъпоценни камъни и злато. Монетите са от ХІV в. и са български и османски, като последните са на султаните Мурад І (1362-1389) и Баязид І Светкавицата (1389-1402).

Много забавни са и историческите заключения, които учените вършат по отношение на заравянето на съкровището. Оказва се, че скъпоценностите са били укрити в самия завършек на столетието, по време на някое от нападенията над столицата на Добруджанското деспотство. Едно от тях е разказано в хроника, в която е маркирано, че през 1399 година татарите от ордата на хан Актав атакуват Варна и други градове по Северното Черноморие. През 1401 година татарите на Актав, прочут като Добруджанския татарин, били разгромени и разселени в разнообразни селища като Провадия, Русокастро и други.

Така Бони Петрунова построява своята догадка. Възможно е някой от татарските военачалници да е събрал заграбените от жителите на Калиакра полезности и да е скрил съкровището под пода на къщата малко преди тя да бъде опожарена. Сградата е издигната върху руините на антични постройки и към нея се откриват богати погребения от ХІV в.

Петрунова открива и китайски скъпоценности


Една от най-уникалните находки на Калиакра бе открита през 2017 година Тя също е датирана от ХІV в. и съставлява катарама-амулет от скъпоценния камък нефрит. Смята се, че е предметът е създаден в Китай, само че е със мощно монголско въздействие и вероятно е пристигнал със Златната орда като подаяние за някой от владетелите на Добруджанското деспотство.

Ритуално отрязани ли са главите на статуите?


Людмил Вагалински към момента не може да си отговори на въпроса дали статуите са били обезглавени с паметни цели, или просто са били отчупени. Най-характерният образец за ритуално обезглавяване на скулптура е откритата глава на Севт ІІІ от гробницата в могилата „ Голямата Косматка “ край Казанлък. Покойният археолог Георги Китов смяташе, че там е изпълнен присъщ орфически бит.