Централните банки правят всичко възможно, за да увеличат инфлацията в

Централните банки вършат всичко допустимо, с цел да усилят инфлацията в необразован опит посредством нея да подтикват икономическия напредък и да намалят размера на дълга. Това написа икономистът Даниел Лакайе в нова публикация, представена от money.bg. Изглеждащи като водачи на Ferrari, каращи по указания за Ford T, централните банкери подават газ до дупка, гледат в огледалото и крещят: " По-бързо, още не сме се блъснали! " Първият проблем при изчисляването на инфлацията от страна на държавното управление е, че показателят в голяма степен подценява някои значими фактори. При цените на жилищата не се включват нито наемите, нито действителните ипотеки. Разходите за опазване на здравето и обучение сформират едвам 8,5 и 6,5% от показателя, макар че нормално са най-големите пера в бюджета на едно домакинство. Затова не е изненадващо, че митингите против покачващата се цена на живота се популяризират във от ден на ден точки по света, до момента в който централните банкери изясняват по какъв начин няма инфлация. Скорошният опит на Китай също е знаменателен - показателят на потребителските цени набъбна с 5,4%, само че свинското нарастна със 116%, зеленчуците - със 17%, а превозът - със 7,2%. Инфлацията в Германия и Франция, където митингите против цената на стандарта на живот набъбнаха в последните години, демонстрира същото разминаване. В Германия показателят на цените на храните се повиши с 40% над формалната инфлация, до момента в който брутният вътрешен артикул едвам се размина със спада си до криза. Във Франция храните и услугите нарастнаха надлежно с 90% и 30% над формалната инфлация. На централните банкери това може да наподобява като ниска инфлация, само че цените на жилищата, наемите и храната порастват доста по-бързо от заплатите. Затова и потребителите през днешния ден са по-внимателни с разноските си, защото чакат цените да продължат да порастват. Протестите ставаха все по-масови и в Китай, преди епидемията от ковид да се популяризира в страната. От Иран до Чили, от Никарагуа до Франция или Испания - това не е изолиран случай, а митингите съответстват с проверките на икономическия напредък в посока надолу в доста страни. Защо икономистите и вложителите би трябвало да се интересуват от стагфлацията? Защото централните банки нямат инструмент, с който да я отвръщат, а фискалните политики също не оказват помощ. Конвенционалните им дейности - печатането на още пари, понижаването на главните лихвени проценти и увеличението на държавните разноски единствено утежняват стагфлацията. Нещо повече, когато тя настъпи, управляващите нормално стартират разнообразни интервенции в стопанската система, да вземем за пример ценови контроли, които обаче водят до намаление на вложенията и увеличение на капиталовия риск за стопанската система. Никое държавно управление няма да признае, че повишаването на стоките от първа нужда е директно разследване от финансовата и фискална принуда, а историята ни учи, че това, което управляващите вършат в сходна обстановка, е да усилят финансовата принуда. Стагфлацията е думичка, която множеството представители на държавното управление заобикалят, само че тя може да се трансформира в реалност напълно скоро.