Названието гърмяща змия звучи твърде плашещо, но всъщност особеният звук,

Названието гърмяща змия звучи прекомерно плашещо, само че в действителност особеният тон, който издава тази змия с опашката си, представляващ дрънкане, е много потребен, тъй като служи за предизвестие на други животни и на хората, че се намират наоколо до рисково влечуго.

Природата в действителност е доста изобретателна във връзка с този тип змия и в това може да се увери всеки, който се запознае с присъщите особености на известната за американския континент гърмяща змия. Това е належащо, защото тъкмо този тип е водещ във връзка с пострадвания и ухапвания от змии в Северна Америка. И въпреки всичко гърмящите змии рядко хапят, в случай че не бъдат застрашени или предизвикани. При навреме лекуване, ухапванията рядко са съдбовни. Ясно е, че става въпрос за тип отровна змия, която би трябвало да бъде класифицирана.

Класификация и название на гърмящата змия

Гърмящите змии са група отровни змии, принадлежащи на родовете Crotalus и Sistrurus, от подсемейство Crotalidae.

Всички типове гърмящи змии са усойници. Научното им наименование - Кротали, произлиза от гръцки и значи кастанета. Името Sistrurus има латински генезис и се превежда като гърмяща опашка.

Известни са 35 типа гърмящи змии, които имат сред 65 и 70 подвида. Всички произлизат от Америка, а районът им варира от щатите Южна Алберта и Южна Британска Колумбия и стигат до централна Аржентина.

Популярното им име идва от дрънкалката, ситуирана на края на опашката, която издава мощен тропащ звук при трептения, който възпира хищниците и предизвестява хората.

Разпространение и местообитания на гърмящата змия

Тези змии са хищници, живеещи в необятен набор от местообитания и ловуващи дребни животни - бозайници и птици.

Тези змии, родом от Америка, са приспособени да живеят в разнообразни местообитания. По-голямата част от тях в американския югозапад и Мексико. Четири типа могат да бъдат открити на изток от река Мисисипи и два в Южна Америка. В Тексас и Аризона има най-вече гърмящи змии.

Почти всяко местообитание, способно да поддържа живота на сухоземно гръбначно животно, е уместно за тях. Повечето живеят наоколо до скалисти зони. Скалите им дават прикритие от хищниците, плячка и места, където да се напичат. Намират се обаче постоянно и в блатата, прериите, пустините и горите. Диапазонът в температурите, който избират, е от 26 до 32 градуса.

Външен тип и особености на анатомия на гърмящата змия

Повечето гърмящи змии са ярко кафяви или сви на цвят, само че има типове, които могат да бъдат обагрени в ярки цветове - розово или алено. Възрастните са нормално сред 0, 5 и 2 метра, само че могат да стигат и до 2, 5 метра. Тежат от 2 до 15 кг.

Тези змии са доста забавно нашарени. Маркировката на няколко типа е от напречни линии, само че множеството показват тъмни шарки, напомнящи елмаз, шестоъгълници или ромбове на по-светъл декор, най-често сив или светлокафяв. Някои имат разнообразни нюанси на оранжевото, розовото, аленото или зеленото по тялото си.

Много забавни са сетивните им органи. Подобно на всички останали гадинки като тях, те имат 2 органа за чувство на плячката - очите и набор от ямки, които усещат топлината на тялото. Така локализират плячката и се придвижват към нея. Поради огромната сензитивност и компактност на топлинните рецептори, гърмящата змия може да усети температурни промени в 3 хилядни от градуса в непосредствена непосредственост. Очите им са приспособени повече за нощна приложимост, способни са и на хоризонтално въртене.

Тези влечуги имат доста мощно подушване. Усещат дразнители както с обонянието по този начин и с езика си, само че за разлика от обонянието слухът им не е изключително добре развъртян. Усещат повече вибрациите по земята, които се предават до слуховия им орган.

Зъбите на гърмящата змия са изключително значима част от анатомията, защото посредством тях става отровното захапване. Самият развой съставлява стесняване на мускулите в профил на отровните жлези, което притиска отровата през каналите и я изстрелва към зъбите. Когато не ги употребява, зъбите остават сгънати към небцето.

Отровата на гърмящата змия е хемотоксична, унищожава тъканите, предизвиква некрози и нарушено съсирване на кръвта. Отровната токсичност на този тип се счита за една от най-високите в света. По-старите змии имат по-мощна отрова, а по-едрите могат да съхраняват по-голям размер отрова.

Друг значим признак на анатомията е дрънкалката, с която змията издава тон. Тя се състои от поредност от кухи сегменти от кератин, които са получени посредством модифициране на люспите, покриващи върха на опашката. На края на опашката има мускули, които треперят и карат тези сегменти да вибрират и да издават този звук, от който идва и името на влечугото. Те трептят 50 пъти в секунда.

Гърмящите змии пътуват постоянно, вдигайки края на опашката, с цел да предпазят този сегмент от вреди, само че към момента има доста аргументи, които ги карат да откъсват някои от крайните пръстени на опашката.

Важна отличителна линия е, че мъжките имат по-дълги и по-дебели опашки от женските, също така те се стесняват последователно, до момента в който при женските - внезапно.

По кожата на змията, която се сменя годишно, има люспи, които пазят тялото. Кожата обезпечава хидратацията, служи за чувство на температурните промени и е комплицирано завършена, с цел да извършва и камуфлажни функционалности.

Възпроизвеждане на гърмящите змии

Повечето гърмящи змии се чифтосват през лятото и есента, само че има и типове, които се развъждат напролет или пролет-есен.

Женската отделя хормони, които оставят диря, а мъжката я следва, ползвайки езика и други органи за лидер. Някои типове се бият през размножителния сезон за женските. По-големите мъжки прогонват по-малките.

Гърмящите змии са яйценосни, като множеството змии, само че в действителност може да се дефинират като яйцеживораждащи, тъй като раждат живи дребни, откакто са снесли яйца вътре.

При раждането гърмящата змия демонстрира комплицирано държание, сходно на това на бозайниците. Често майката остава в гнездото при дребните за няколко седмици. Женската се развъжда един път на 3 години и дава живот на 5 до 20 дребни.

Хранене на гърмящата змия

Гърмящата змия се храни с мишки, плъхове, зайци, катерици, дребни птици и други дребни животни. Те дебнат плячката си или я търсят в дупките, където се крие.

Гърмящите змии убиват плячката си бързо с отровна захапва, за разлика от други типове змии, които удушват жертвите си. Ако плячката се отдалечи, преди да почине, гърмящата змия може да я последва по аромата. Когато я открие, тя я ревизира за признаци на живот, като я блъска с муцуната си, следва и обонянието си. След това тя търси главата на жертвата, защото я гълтам откъм главата, с цел да може краката и крилата да се прегънат в ставите по метод, който прави тялото оптимално плътно.

Стомашните течности на змията са доста мощни и разрешават храносмилане освен на месо, само че и на кости. Ако плячката е дребна, змията продължава лова, а в случай че е задоволителна, тя намира топло място, където да се свие и почива, до момента в който усвои храната.

Що се отнася до течностите, с цел да бъде хидратирана тази змия, нужно е да има личното телесно тегло във вода за година, с цел да не страда от дехидратация. В огромни водни басейни гърмящата змия потапя главата си и гълтам вода, постоянно нужното количество течности се одобряват с кръвта и телесните течности на жертвата.

Самите гърмящи змии също са доста честа жертва на други хищници, изключително дребните им. Нападат ги както хищни птици, по този начин и бозайници. Змиите биват избивани и от индивида, по тази причина някои типове от тях са в застрашена позиция, само че като цяло статусът им е на добре непокътната популация.