Найроби, Кения – Повече от дузина африкански лидери и някои от най-яростните борци за изменението на климата в света се срещат в Кения за първото издание на Африканската среща на върха за климата.
Събитието, което се провежда от понеделник до петък, е свикано, за да се обърне внимание на нарастващото излагане на Африка на изменението на климата и свързаните с това разходи на континента.
Африка, според Организацията на обединените нации, представлява само 2 до 3 процента от световните въглеродни емисии, но е континентът, който е най-засегнат от глобалното затопляне.
Ето всичко, което трябва да знаете за срещата на върха:
Защо се провежда срещата на върха за климата в Африка?
Срещата на върха в Найроби се организира от кенийското правителство и Африканския съюз и протича успоредно с Африканската седмица на климата. Темата му е „Стимулиране на зелен растеж и решения за финансиране на климата за Африка и света“.
Президентът на Кения Уилям Руто гласно призовава богатите нации да бъдат държани отговорни за подхранването на изменението на климата.
„Трябва да накараме тези, които ни доведоха до климатичната криза, която преживяваме, емитерите, да бъдат държани отговорни и система, която работи за всички“, каза Руто пред Ал Джазира през февруари.
Обявената цел на срещата на върха е да повлияе на ангажиментите, ангажиментите и резултатите по отношение на климата, включително Декларацията от Найроби, план за прехода на Африка към зелена енергия.
Според базата данни Science Direct от началото на 2022 г. най-малко 4000 души са били убити и 19 милиона са били засегнати от екстремни климатични явления в Африка.
Доклад на ООН от 2022 г. също изчислява, че Африка губи от 7 до 15 милиарда долара годишно поради изменението на климата. За да помогнат за смекчаване на последиците от изменението на климата, африканските страни трябва да съберат средно 124 милиарда долара годишно, но досега са получили само малка част от тази сума – 28 милиарда долара.
Ниското ниво на финансиране предизвика безпокойство и оказа огромен натиск върху срещата на върха да бъде повратна точка в справянето с финансирането на изменението на климата.
Според организаторите на срещата на върха тяхната цел е да осигурят положителен за климата растеж и финансови решения за Африка и света и да представят единен фронт преди срещата на върха COP28 в Обединените арабски емирства на 30 ноември.
Панелите на срещата включват финансиране на действия в областта на климата, увеличаване на международното финансиране в областта на климата за Африка, инвестиране в природата и биоразнообразието и развитие на интегрирани, удобни за живеене африкански градове.
Кой присъства на срещата?
Според секретаря на кабинета по околната среда на Кения Соипан Туя най-малко 20 държавни глави са потвърдили присъствието си на срещата на върха и 18 500 участници от цял свят са се регистрирали и са акредитирани за срещата.
Около 30 000 делегати също се очаква да присъстват на срещата.
Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш, пратеникът на САЩ по климата Джон Кери, генералният директор на COP28 Маджид Ал Сувайди и президентът на COP28 Султан Ал Джабер са сред високопоставените личности, които са потвърдили присъствие. COP28 ще бъде последната от годишните глобални срещи на върха за климата, когато се проведе през декември.
Министри от кабинета и бизнес ръководители от целия континент също участват в разговорите за климата в Найроби.
Но все още не е ясно кои президенти ще присъстват, защото само лидерите на Бурунди, Коморските острови, Гана, Мадагаскар, Малави и Сиера Леоне пристигнаха в страната.
Имаше също въпроси относно това дали африканските лидери приоритизират други събития, случващи се приблизително през същия период, като срещата на върха на Африканските хранителни системи в Дар ес Салаам, Танзания и срещата на върха на Г-20 в Ню Делхи, Индия, през месец, когато генералният секретар на ООН Асамблеята ще се свика и в Ню Йорк.
Какви са противоречията около срещата на върха?
Африканските нации са непреклонни в очакванията си за срещата на върха, които включват натиск към по-богатите нации да изпълнят обещанието от 100 милиарда долара годишно, дадено на COP15 в Копенхаген, за да помогнат за намаляване на емисиите на парникови газове и да помогнат на африканските страни да се справят с климатична криза.
Стотици групи на гражданското общество призоваха срещата на върха да заеме значима позиция за континента.
Според групите интересите и позициите на Африка относно климата са били загърбени от западните правителства, консултантски компании и филантропски организации, които използват срещата на върха, за да прокарат прозападна програма за сметка на Африка.
Говорейки на пресконференция на 28 август, Митика Мвенда, изпълнителен директор на Панафриканския алианс за климатична справедливост, разкритикува правителството на Кения за това, което той нарече „мания по въглеродните пазари“.
„Срещата на върха трябва да настоява за увеличаване на финансирането за адаптиране към Африка с повече от два пъти и да гарантира, че то се основава на нуждите на Африка и достига до общностите в челните редици на климатичната криза“, каза той.
Повече от 400 африкански организации на гражданското общество също подписаха отворено писмо до Руто през август.
„Някои африкански организации, които прокарват западен дневен ред, също получиха непропорционално голяма роля в организацията на събитието“, се казва в него. „Резултатът е дневен ред на срещата на върха, който извежда на преден план позицията и интересите на Запада, а именно въглеродните пазари, улавянето на въглероден диоксид и „позитивните за климата“ подходи.“
„Тези концепции и фалшиви решения се водят от западните интереси, докато се рекламират като африкански приоритети. В интерес на истината обаче тези подходи ще насърчат богатите нации и големите корпорации да продължат да замърсяват света, което е много в ущърб на Африка“, добавя той.
Срещата на върха има около 40 партньора, като само една четвърт са от континента.
Руто, председател на комитета на африканските правителства по изменението на климата, също беше обвинен в двусмислие. Призовавайки за опазване на околната среда, той отмени шестгодишната забрана за сеч през юли, преобръщайки усилията на предишното правителство за смекчаване на щетите върху кенийските гори.
Нито Руто, нито неговото правителство отговориха на писмото от организациите на гражданското общество.
Източник: Ал Джазира
