Жестоката господарка Мадам Лалори
Най-високата постройка в града за това време. Къщата е център на висшето южняшко общество, а мадам Лалори е светската дама на града, която провежда приеми, включва се в публични начинания и води живот, какъвто прилича на аристократите.
На 10 април в дома й избухва пожар. Когато пожарникарите нахлуват в кухнята, откъдето е тръгнал пожара, виждат готвачката, окована с вериги за печката. Тя признава, че желае да се самоубие, с цел да не се качва на тавана ‒ никой, който се е качил там, не е слизал. Семейство Лалори отхвърля достъп до въпросното помещение, по тази причина управляващите влизат принудително. Там заварват ужасяваща панорама ‒ цветнокожи плебеи, оковани във вериги, на вратовете им са поставени стоманени яки с шипове, телата им за разперени в мъчителни пози, някои имат огромни рани по главите и не са в положение да вървят.
Така завършва светският живот на една от най-красивите дами на града. Когато за случая се схваща, навалица от хора нахлуват в къщата и унищожават всичко в нея, а стопанката е принудена да напусне града.
Биографията на Мари Делфин Макарти (родена към 1780 г.) допуска богат и прочут живот. Потомците й са остарели заселници на известния южняшки град, Ню Орлиънс, който в тези години е търговски и стопански център в Стария Юг. Родителите й са част от публичния хайлайф на града, чичо й е губернатор, а братовчед й е кмет на града от 1815 до 1820. Освен всичко това момичето е надарено със забележителна хубост.
Жени се за първи път през 1800 за върховен испански офицер, с който пътува из Европа. Среща се с кралицата на Испания, която е впечатлена от хубостта й. От брака си има една щерка, която назовават Боркита. Според източниците, брачният партньор й умира през 1804 г, и тя се връща в Ню Орлиънс. Жени се наново за видния банкер и юрист, Жан Бланк. Двамата заживяват в нов дом и имат четири деца. Но през 1816 мадам Лалори овдовява за повторно. Следва трети брак за по-младия от нея доктор Леонард Лалори. Жената купува парцел на „ Роял Стрийт “ и построява имение, в което се нанася със фамилията и робите си.
Според слуховете съседка на фамилията видяла по какъв начин 12-годишната й прислужница скача от покрива на имението, с цел да избегне биенето с бич. Това било всекидневно наказване и при най-малката неточност. Тялото на момичето по-късно е заровено в задния двор на имението. Нерядко от вкъщи на „ Роял Стрийт “ се чуват писъци и крясъци, само че никой не подозира за ужасът, който се разиграва на тавана.
До 10 април 1834 година. Когато готвачката провокира пожар в опит да се самоубие, всичко става ясно. На тавана са открити мъртви тела, хора затворени в кафези, други с избодени очи, още живи, със зашити устни, хора с обелена кожа, счупени крака, с черва увити към кръста, с извадени нокти и заковани за дървени маси тела. Общия брой на жертвите е към 100, а тези, които са останали живи, са на прага на гибелта. И до през днешния ден казусът в измежду най-ужасяващите в групата на серийните убийства.
Скоро домът на Лалори е окупиран от ядосани жители, които унищожават всичко в него. Проведено е следствие, само че стопанката не получава присъда. Мадам Лалори и брачният партньор й съумяват да избягат и се откриват в Париж. След 1836 година данните за живота й са нищожни. Десетки години по-късно е открита плоча в парижко гробище, съгласно която Делфин Лалори умира на 7 декември 1842 година Смята се, че е намерила гибелта си по време на лов за глигани. Други източници настояват, че тя умира през 1849 година Има и разногласия дали в действителност зверствата са се разиграли дотам.
Някои упрекват брачна половинка й, с който дружно са правили зверствата. Други настояват, че чичото на Делфин Лалори е погубен от цветнокожи. Едва ли в миналото ще разберем истината. Но казусът от 1834 година е изчерпателно документиран и дава задоволително информация по тази причина до каква степен е стигнала една от най-видните за своето време жителки на Ню Орлиънс.
Веднага след напускането на стопаните се появяват слуховете, че е населявана от духове. В идващите епохи тя неколкократно сменя собствеността и функционалността си. Училище, бар, магазин за мебели, жилищна постройка. Собствениците скоро продавали къщата и никой не се задържал дълго. През 2007г. артистът Никълъс Кейдж купува постройката, само че я продава след 2 години. И до през днешния ден не е явен точният брой на робите намерили гибелта си в ръцете на жестоката господарка. Но едно е несъмнено – неприятна или добра, през днешния ден тя е неотменна част от локалния фолклор.
