Джуанското клане – когато канибализмът беше удоволствие в Китай
Най-вероятно през последните две години Китай е бил по-често издирван в интернет, в сравнение с всяка една друга страна. Има причина, макар повишаването на заболелите и фактът, че към момента не сме изпратили ковид в историята, Китай продължава да е международен фактор. Често изниква и един необикновен въпрос – щеше ли тази страна да е същата, в случай че не беше попаднала под владението на Мао Дзъдун. Китайската боксова гражданска война също изиграва една особена роля върху въздействието на аудиторията и няма по какъв начин да избягаме от още някои доста специфични детайлности в тази посока. Има единствено една детайлност, алената гражданска война е още по-жестока.
Ще открием, че когато се доближава до южните територии на страната, Джуанси се трансформира в едно полесражение, където гибелта не е наказване и присъда, тя е наслада, тъй като е доста допустимо краят да пристигна с канибализъм. Това най-вероятно е бил необикновен потрес за локалните поданици, изключително откакто тази околност се счита за зелената китайска плантация. Местното население постоянно се е занимавало с фермерство и индустриалната гражданска война продължава да закъснява до 60-те години на предишния век. Мао има други проекти за територията, а предвожданите китайски главорези, които се крият под униформата на алената войска. Именно тук ще се разиграе една от най-жестоките картини за изкривяване на човешката персона – тематика, която даже Георги Марков е писал доста пъти.
До 90-те години жестокостите остават в загадка, до момента в който не се появя един китайски публицист, чийто мемоари в никакъв случай няма да избледнеят. Периодът ще бъде наименуван „ Джуанското кръвопролитие. След като през 1958 година Мао стартира по този начин наречения „ Голям скок напред “, цялата страна би трябвало да се трансформира в площадка за бързо напредващата индустриална гражданска война. По време на огромните промени ще бъде открито, че гибелта си намират към 50 милиона души – резултата от добре познатия китайски апетит. Веднъж откакто кошмарите стартират, проблемите изникват един след различен. Голямата индустриализация е скокът, който Китай не може да реализира, само че все пак жертвите са повече от предстоящи.
Мао признава, че се е провалил, само че в същото време отхвърля да даде поста на партията. Унизеният водач е подготвен да хвърли всички сили и този път да бъде праволинеен – всичко това значи още повече жертви. По неговия характерен жанр упреква няколко послушание в контра-революционна активност и декларира, че това е повода за неговия голям крах. Неговата най-голяма неточност е, че най-сетне дава цялостната независимост на червеногвардейците да се заемат със съпротивата, а в този случай приказваме за студентите, които въобще не приемали идеологията на водача.
След като гвардейците се стараят непрекъснато да унищожават каквито и да е било отклонения от генералния проект на Мао, жителите най-сетне осъзнали жестоката истина – нищо не може да се реши с политиката, затова остават два разновидността – да изберат оръжието или отчаянието. В този миг жителите от другите съсловия също се впускат в едно дълго и безпределно кръвопролитие. Най-накрая няма нито един предпазен – общественият линч, измъчването и насилието се среща в целия район. Бунтовете се трансформирали в нещо безусловно обикновено, а по-късно и обществените линчове не престават.
Любопитното тук е, че когато приказваме за интервала от 60-те години, гладът в страната от дълго време е минал. В този интервал Китай съумява да върне предходните резервира и рестриктивните мерки към този момент падат. Бесовете нямат граници и канибализмът се оказва, че не е просто нещо в резултат на апетит. Според някои очевидци от този интервал, това е била чистата политическа завист, която се е намесила в естествените връзки. В провинцията Уксуан са регистрирани случаи на канибализъм, където спечелилият изяжда сърцето, дробът и половите органи на жертвата. Практиката е записана за първи път през 1968 година, когато студентите от гимназията вземат решение да пребият до гибел учителя си по география, по-късно носят тялото му до реката и принуждават различен преподавател да стартира да прави дисекция, като взима сърцето и черния дроб. С този артефакт се устройва пиршество в гимназията.
Високите постове на партията също не се разграничават изключително, приказва се, че са правили по този начин наречените „ скотски банкети “ – те са имали специалисти, които да отделят най-крехките и непокътнати сърца, както и да ги подготвят по допустимо най-хубавите предписания. Канибализмът също има избрана подчиненост. Високите рангове се хранят със сърцето и органите, по-ниските могат да се задоволят с краката и глезените. Един от членовете на партията – Уанг Уенлю е демонстрирала съвършена известност. Нейното желано меню са половите органи на жертвите, като даже резервира някои в ликьор за десерт. По време на покачването ѝ най-сетне стартират да се носят занимателни клюки.
Пекин схваща и непосредствено пита за какво никой не я е изгонил от партията. При направено следствие, инспекторите удостоверили, че дамата се хранила единствено със сърца и дроб – отново е намалена, само че формалната версия не може да скрие истината. Всеки протест на партията приключва с глозгането на кокали. Един от водачите на съпротивата е изяден до кости, като от него съумяват да изложат единствено крайници – по-скоро кокала и главата му. Вторият артефакт също бил нахапан. Червеногвардейците по-късно забелязали и брата на жертвата, преследвали го, пребили го и го хвърлили в септична яма, с цел да не може да бяга. Докато е жив и към момента съпротивляващ се – изродите вземат решение да изрежат сърцето и дроба му. Едно цяло десетилетие това ще е нормална процедура.
Публичното обезглавяване, заровените живи, убийствата с камъни, давенията, убийствата във вряла вода, груповите кланета, разчленяването на хора, изваждането на сърцето, дроба, половите органи, рязането на плът, взривяването на живи хора с динамит и още доста са изцяло нормални. Официалните цифри на изядените е почти 137, само че същинското количество жертви е стотици повече. Според тези документи едвам 38 индивида са потърпевши, само че хората от провинцията са на напълно друго мнение. След като се стига до заключението, че червеногвардейците са просто група хора, която не може да се управлява. На 9 септември 1976 година Мао умира с неговата културна гражданска война, само че това не значи, че спомените ще си тръгнат.
Малко след гибелта на великия водач всичко ще се повтори, като още не е несъмнено коя покруса е по-жестока и тежка. Прочистването продължава с думите „ Елиминираме хаоса и се връщаме назад към нормалността “. Само шепа хора са наказани за първия геноцид, до момента в който доста други са изключени от партията, някои получават намаления и понижаване на заплатата, а самият Пекин би трябвало да измисли метод да прикрие всички случаи на човекоядство. 20 години по-късно китайските архиви показват, че в Пекин е пристигнало единствено едно известие „ Хората се ядат един-друг. “.
Едва откакто Ченг Ю прави разходка през 1986 година, с цел да събере информация за легендата – казусът придобива нова светлина. Един от някогашните червеногвардейци ще признае, че в действителност е имало тишина по този случай. Ченг съумява да влезе в обществения списък и да доближи до изложение на всички осъществени закононарушения. След като е арестуван на митинги от 1989 година, писателят взема решение да потъне в заточение и да приключи своята творба, преди да бъде известно с какво се занимава. Изпраща я на другари в Хонконг, където я подписва под псевдоним. Веднъж откакто има пари, съумява да избяга в Съединени американски щати. Китай и до през днешния ден е страна с редица монументи на гражданската война и нашествието в Япония, само че комунистическата партия отхвърля да сложи знаци от 1968 година
Снимки: Wikipedia
