Най-вероятно никой не е обръщал внимание на Едуард Л. Бернайс

Най-вероятно никой не е обръщал внимание на Едуард Л. Бернайс – създателят на книгата „ Пропаганда “, в която е обяснено изцяло свободно по какъв начин се ръководи светът през днешния ден. Ако не го познавате, той е повода Съединени американски щати да влезе в Първата Световна война. За задачата някой би трябвало да предизвика страната и откакто един потънал транспортен съд с няколко американски жителя на борда е единственото, което психолозите могат да измислят, доста скоро Бернайс – племенник на Зигмонд Фройд, благодарение на другар публицист, стартират да нагнетяват ситуацията, с цел да накарат американските поданици сами да пожелаят войната. Не е ли необичайно? Достатъчно е да прокараме една разграничителна линия и да следим по какъв начин двете страни влизат в грубо стълкновение. Дали това ще бъде война, идеология, полови настройки, даже вяра, значимото е да имаме зложелател.

Най-вероятно сега врагът е наближаващият прайд, където още веднъж се приказва за едни и други, за някакво безумно разделяне, което в по-голямата част от времето даже не помним по кое време е и къде е. Разбира се, тази тематика е толкоз спорна, че даже и тези, които не желаят да имат нищо общо с едната и другата страна, бързо съумяват да се въвлекат. Отново, задоволително е да начертаете разграничителната линия и да се озовете в неприятелския огън. Точно по тази  причина няма да разясняваме и няма да търсим сензацията – за това са се постарали доста други хора, че просто няма какво повече да се каже. Нека обърнем внимание на концепцията за всяка  3-та.

Ситуацията е толкоз деликатна, че единственото и допустимо най-хубавото, което може да се даде в това отношение, е използването на обстоятелства. Подозираме, че не сте били непознати на идеята за Истанбулска спогодба, за всяка трета и четвърта жена – жертва на полово или въобще на принуждение, както и още доста спомагателни отклонения в необятното проучване. За естественият и рационален човек има един доста сериозен въпрос: в случай че четирима души стоят на една маса и никой не е прибягвал до принуждение, какво би трябвало да значи това? Някой лъже?  За мнозина може да е извънредно плашещо, изключително откакто имаме доста повече от четирима другари.

Някъде в исторически проект е начертана тази линия и тази феноменална статистика, която през днешния ден циркулира и се повтаря като аксиома. Подобно изказване може да се счита за обидно и даже плашещо, изключително за мъжкия пол. Ако това е правилно, тогава би трябвало да допуснем, че човешката еволюция не просто върви обратно, а скоро ще тичаме с бухалките и ще чакаме обичаната да излезе от мрака, с цел да заклеймим усеща посредством мозъчна контузия.

В такива моменти би трябвало да се зачудим – кой направи статистиката и кой удостовери информацията? Един взор към анализът на, че същина половото принуждение се намалява от 1990 до 2019 година и сега продължава да се намалява. Ако би трябвало да приказваме в числа, към 43 дами на 100 000 души е бил най-високият рейтинг, изчислен в този интервал, като сега цифрата е 29.9 на 100 000 души. За да имаме по-ясна визия на данните, дано разбираем, че съгласно ФБР, за обезчестяване се брои насилствена полова пенетрация, без значение в коя част на тялото и с какъв предмет.

През 2013 година дефиницията се трансформира на скотски контакти с жена, която не е дала своето единодушие. Мнозина недоволстват, тъй като статистиката съществува само и единствено с дадената информация. Тук визираме докладваните случаи. Обикновено се срещат несъгласия. Редица феминистки придвижвания настояват, че жертвите отхвърлят да търсят отбрана и статистиката е манипулирана, самото изследване е неверно и още доста други. Откъде идва концепцията за всяка 3-та жена?

За задачата би трябвало да обърнем внимание на професор Мери Кос – дейна феминистка и професор по логика на психиката в университета в Кент. През 1982 година твърди, че изнасилването е рисков акт, който върви в континуум с естественото мъжко държание в обществото. С други думи, мъжът е освен кадърен да го извърши, само че даже няма да го одобри за нещо толкоз особено. Жената е поканена да направи проучване по отношение на половите похищения в университетите в Съединени американски щати и след много дълги разбори, доближава до заключението, че 27.5% от дамите там са били жертва. Има една детайлност, един от всички въпроси е следният:

„ Имали ли сте полов контакт, когато не сте желали, тъй като мъж ви е предложил алкохол или опиати? “

На база този отговор се доближава до заключението, че повече от 1/4 от участничките са били изнасилени. Разбира се, откакто излизат резултатите, огромна част от далите отговор не са съгласни с това изказване, прочее по същото време към 3/4 от участничките даже декларират, че и сега живеят или се срещат със своя изнасилвач. Магическото проклинание е пуснато във вселената и публично се трансформира в слоган на редица други проучвания, феминистки организации и още доста други. Благодарение на Мери Кос, всеки един миг, в който дама излезе на среща и е почерпена с пиво и превъзмогне половите си терзания, то публично влиза в листата на жертвите, същото важи и за мъжете, които правят този акт – за тях е категорията на злото. Следователно имаме начертаната линия и започваме да броим закупеният алкохол.

Логичното е да се замислим какво тъкмо следва, когато точно напитките са свръзката на обществения живот в Америка. Обикновено половият контакт се случва сред двойки, като действително видяно вечерята в ресторант с пиво също се преглежда по този начин. Някои респодентки, взели участие в проучването на Мери Кос, даже се майтапят, че изнасилвачът е съумял да направи 2 деца и най-сетне са били принудени да се омъжат за него. Междувременно виждаме, че още тогава самото изказване и проучване се гледа с особена рецензия.

След като цифрите не излизат – разумно, то тогава започваме да следим един малко по-различен способ. Невъзможността да се извърши квотата, стимулира другите феминистки организации да обръщат внимание и на спомагателните категории, като в това отношение се прибавят всички типове принуждение, като пестник, избутване, изказванието, че в миналото са били насилвани и още доста други, с цел да се стигне до въпросните 25% от популацията в Съединени американски щати. То не дава отговор на класификацията, която ФБР показва в това отношение. Не инцидентно се появи и другият миг, в който има подправеното обвиняване и цяла едно придвижване за битка с него.

В Канада ще открием, че обстановката става още по-сложна, тъй като съгласно Министърът на Женското положение – явно има такова министерство в Канада – изказванието за всяка трета или четвърта (приемат се вариации) не стои върху аналитични данни и статистика, а върху възприемането на дамата за полово принуждение, в което участват детайли като заглеждане на жена, подсвирване след жена, вероятно усмихване на жена и други, т.е. тук влиза всяко допустимо държание, което може да се разчете за посягане върху пола и половата независимост от потърпевшата.

Същевременно откриваме, че отводът от всякаква връзка, в това число поздравяване, може да докара до отхвърлянето от обществото възприемането на даден мъж за некултурен, нахален и още доста други. За да поддържаме концепцията към това изказване, в което малко на брой даже се замислят, сме подготвени да унищожим общественият свят като подобен. Не е чак толкоз мъчно за реализиране, замислете се какво тъкмо прави законът сега. Равноправието сред полове и раси към този момент е освен изгубено, само че и непрекъснато подсилвано. Присъства заменяне с вечна жертва и безконечен подтисник, като ролята на съда не се стреми да отсъди вярно, а просто да продължи да основава спорът и да пречертава още веднъж и още веднъж границата.

Така освен откриваме някои безумни хрумвания, само че и смяна на законодателството. Веднага предоставяме за образец Франция, където нито един шеф не желае да наеме човек легално на работа, освен това по ред аргументи. Всеки чиновник има право да идва по-късно на работа, да спи на работа, да се обажда, че е болен всеки понеделник и няма правото да бъде уволнен без да се премине през дълга и комплицирана юридическа препирня. Достатъчно е да се добави и хронична меланхолия, болежка в гърба, алкохолизъм и още доста други сходни детайли, с цел да се признае неговата неработоспособност и да бъде освободен с голяма отплата.

До тук добре, само че имате ли визия какво се случва, в случай че чиновник показа, че ще съди своя шеф за полов тормоз? Броят на юристи, които на драго сърце могат да се заемат изцяло гратис със случая е впечатляващ. Едно такова изказване, включено с усмивка, взор или диалог без съществуването на трети човек ще докара публично до фалит на компанията. Свободата да броим всеки човешки взор или усмивка, освен рисува една много безумна картина, само че и ни подсигурява асоциални връзки вечно. И не желаеме да слагаме на везната кой е по-страдащият пол, генерално сме сигурни, че нито един човек не желае да стане жертва на такова посягане, само че дано посочим един факт.

През 2008 година Министерството на правораздаването в Съединени американски щати има доказани към 935 случая на изнасилени мъже в пандиза. С малко повече изследване и калкулации, въпреки всичко никой не повярвал, че пандизчиите са толкоз почтени, статистиката демонстрира, че броят е доста по-висок – 216 000 души. Имайки поради, че нормално една жертва е подложена на тормоз и през останалото време на годината – въпреки всичко приказваме за затвор – Съединени американски щати публично се трансформира в страната, която за първи път може да съобщи, че мъжете са по-голямата жертва, в сравнение с дамите. През 2016 година броят на пандизчиите е към 2.3 милиона души – доста нараснал, затова можем да позволяваме и смяна на главната стойност от преди 8 години. Това е забавен проблем, в който не участва неверният взор, а насилието. Ето и още един, съгласно учените към 2000 деца ще бъдат подложени на същия тормоз  към 11 пъти в образователна година, а говорейки за учебно заведение – служителките в образователното заведение, взели участие в сходно закононарушение, са към 89%. Един противен факт е, че този тип принуждение в учебните заведения минава изцяло безнаказано, към 4% от нарушителите се залавят, до момента в който останалите 96% се приготвят за идващото си закононарушение.

Статистиката обратно демонстрира, че към 29% от всички докладвани случаи на обезчестяване са на деца под 11-годишна възраст. В този случай даже не приказваме за институции като католическата черква – там абсурдът беше задоволително добре запомнен. Ще открием, че сходни числа бяха открити даже в университети, където историята се добавя с още малко статистика. След като Министерството на правораздаването организира анкета, с цел да откри какъв брой колежанки и студентки са били жертва на обезчестяване, пресмята магическото число от 18%. Очевидно е, че методите и манията за превръщането на единият пол в жертва, а другият в подтисник, дава невероятни резултати. Фокусът в действителност е ориентиран към дамите, като в това няма нищо неприятно, въпреки всичко надали някой би желал да бъде на мястото на жертвата, изключително откакто това прекарване ще остави белези за цялостен живот, само че не може да бягаме от статистиката, която показва напълно разнообразни резултати. Самата тематика е повече от деликатна, само че това не значи, че ще бъде доста по-успешна с дълго скандиране и повторение.

Например можем да забележим, че при потреблението на методиката на Кос, за година изнасилените дами на територията на Съединени американски щати са към 638 000. Проверката на Луис Харис посредством телефонно изявление демонстрира малко по-различни резултати. Участничките са питани на инцидентен принцип, като броят им е към 2500,  дали против тях е имало опит за обезчестяване в последните пет години, от които 2% споделят „ Да “ и към 98% дават отговор „ Не “. Взимайки цялата американска популация, броят случаи е 1.9 милиона души в границите на 5 години, като през същата година Съединени американски щати има популация от 260.3 милиона души. Опитите за обезчестяване на годишна  база са 380 000. Тук обаче приказваме за опити, изчислявайки приключените такива, цифрата се доближава до сумата от 190 000 души.

Отново, това не е задоволително добра цифра, само че пък най-малко се приближава до истината. В умозаключение можем да кажем, че е явно, че светът има потребност от смяна, само че не трябва да се случва за сметка на някого. По същото време, когато това изказване се появи, ответната реакция не закъсня и още веднъж се озовахме във вихъра на прекалено много несъгласия, само че както напомнихме още първоначално, спечелилите са единствено тези, които биха могли да начертаят линията, а и да не забравяме, че в миналото самият Хитлер беше стигнал до едно забавно умозаключение:

„ Колко хубаво за държавните управления, че хората не мислят. “

Източници:

„ Кой открадна феминизма: по какъв начин дамите предадоха дамите “ – Кристина Хоф Сомърс

„ Мъжкият век: от Дарвинизъм към феминизъм “ – Майкъл Антъни

„ TheGuardian “

„ Student Life “

„ NY Books “