Най-вероятно можем да открием, че в киното съществуват много безсмъртни

Най-вероятно можем да открием, че в киното съществуват доста безсмъртни персонажи. Имаме шотландския войник, терминатори и на практика всеки втори филм на Жан-Клод Ван Дам. Истината е, че нито един от холивудските неприятни момчета даже не може да се приближи до днешния воин в тези редове. Причините са повече, в сравнение с може да си визиите. Нека стартираме с това, че в интервала от 6 десетилетия, същият е съумял да вземе присъединяване в четири войни. Всяка една борба е съумяла да се отрази на тялото и положението му, само че този боец не е нищо по-различно от най-хубавия специалист в редуцирането на противниковия фактор. Запознайте се с Ейдриън Картон де Виарт.

И за какво обръщаме толкоз внимание? Истината е, че множеството бойци незабавно биха приели опцията за приключването на военната си кариера, изключително откакто изгубят лявото си око, а след него и лявата си ръка в борба. Белгиецът с британски паспорт не е на същото мнение. В интервала на четирите войни ще открием, че той съумява да преживее към 11 много тежки контузии, в това число и прострелване в лицето, главата, ръката, стомаха, крайници, слабините и глезена. Количеството рани би било задоволително, с цел да убие човек или най-малко да пречупи неговия военен дух, само че не и при де Виарт.

Този човек просто отхвърля да почине, а след всяка последваща борба има голямото предпочитание да се закърпи бързо и още веднъж да влезе във войната, като че ли фронта му дава сили. Не би трябвало да забравяме, че не всичко е било една прелестна приказка – белгиецът е съумял да преживее няколко свирепи самолетни произшествия, прави редица опити да избяга от италиански лагер за военнопленници и в един от последните случаи даже съумява да счупи гърба си. Не знаем какъв брой тъкмо е неговият предел на болежка, само че явно можем да видим, че армията е била много огромна пристрастеност, въпреки всичко никой естествен човек не би могъл да се подложи на толкоз страдалчество в името на повече ордени. Любовта обаче е мощна, въпреки всичко Ейдриън съумява да се ожени за австрийска графиня и от нея има две дъщери, само че тъй като армията била надалеч по-интересна и както се досещаме – този мъж най-вероятно се е надявал да има момчета, само че уви.

Мемоарите му, носещите името „ Щастлива Одисея “ – единствено един боец може да ги кръсти по този начин – разказват напълно живота на фронта, като са проследени всички типове война, които можем да открием или търсим генерално. Първият документиран спор е Втората Англо-Бургска война в Южна Африка през 1899 година За този спор Ейдриън написа, че откакто за първи път вижда стълкновение, знаел доста добре защо е пристигнал на този свят – да лее кръв. Освен това се заканва, че в случай че британците не го желаят, той автоматизирано ще предложи услугите си на бургците, само че за огромна наслада, британците го желаят и няма по какъв начин да се откажат толкоз елементарно от него. Макар и да не знаем доста за него, легендата споделя, че се е родил през 1880 година и има клюки, че е белгийски благородник. Някои даже настояват, че е бил наследник на Леополд II – кралят на Белгия. Същият е прочут с много сериозен геноцид в Африка, само че това е друга тематика. Скоро Ейдриън напуща университета в Оксфорд и през 1899 година се записва незабавно в английската войска, с цел да може да замине за Южна Африка.

След като влиза в няколко сражения и е ранен в слабините и стомаха, санитарите го връщат назад в Англия, където да се лекува. През 1901 година се връща още веднъж на деен пост и даже се записва с същинското си име, като работи като офицер до края на войната през 1902 година Само 5 години по-късно става английски жител и прекарва времето си като благородник, стреляйки единствено по яребици в другите елементи на Европа. Завърта главата на австрийската графиня и основава семейство. Проблемът е, че на никое място на хоризонта не се задавала война, до момента в който не идва 1914 година и Първата Световна война въвлича всички в багра. Любимият де Виарт незабавно се отзовава на  поста си и е изпратен да спре протеста в Британска Сомалиленд.

Като част от камилския полк, той влиза няколко пъти в борба с водача на страната Мохамед Абдула Хасан – британците от дълго време са му сложили прякора „ Лудия Мулах “ и е имало за какво. Командващият офицер съумява да завоюва похвалите, само че при обсадата на един от фортовете, шансът му свършва. Ейдриън е прострелян два пъти в лицето, като губи окото си и част от лявото ухо. Някои от победените бойци също се разделят с атрибути от тялото си – Лудият Мулах обичал да кастрира слабите бойци като наказване – в такива моменти можем да се радваме, че Сталин не се е сетил за тази процедура.

За загубата на зрението си, де Виарт съумява да получи орден за заслуги, както и стъклено око. Понеже тази премия почнала да го нервира и съгласно него самия – просто добавяла прекомерно изтънчен тип, при едно странствуване с такси, боецът го извадил и хвърлил през прозореца, като по-късно си купил черна превръзка. Мнозина обаче биха декларирали, че повече няма да се борят, истината тук става малко по-различна – боецът бил благополучен, че в този момент може да се реалокира в Европа и да продължи сражението. В началото на 1915 година се бори в окопите на Западния фронт. Във втората борба за Ъпр (град в Белгия), Ейдриън става  жертва на немската артилерия и раняват тежко лявата ръка. Приятелите му съумяват да го закарат незабавно при фелдшера, където след няколко безуспешни опита за отрязване на два от пръстите, боецът самичък ги откъснал с голи ръце.

Малко по-късно различен хирург отстранил напълно лявата му ръка. Въпреки препоръките за пенсиониране и изпращане в родината, боецът продължава към фронта на Сома. По това време неговите бойни приятели пишат, че са забелязали еднорък мъж,  който дърпал халките на ръчните гранити със зъби и употребявал хубавичко си ръка, с цел да постанова съперника, както откри за добре. През 1916 година оказва помощ за разчистването на села във Франция.

В един подобен миг трите капитана от командването са убити в един ден и Ейдриън поема командването като повежда бойците в борба напред, с цел да може да спре тяхното нахлуване и да отбрани укрепителната линия. За тази храброст на 36-годишна възраст е награден с Викториански кръст. В записките си в никакъв случай не написа за този медал, прочее единственото  което споделя е, че той е извоюван от всеки един боец на 8-и Глостър, който е последвал стъпките в борбата. Навсякъде споделя, че в никакъв случай не е печелил медали.

И обратно на упованията, в по този начин наречените Дяволски гори, боецът получава удар, който би трябвало да го убие на място. Обикновено изстрелът в задната част на черепа е гибелен, само че ветеранът оживял. По-късно е още веднъж прострелян в глезена, бедрото и крайници, само че още веднъж се връща на фронта, като отхвърля да се бори по какъвто и да е различен метод. Въпреки загубите по тялото си, той признава, че постоянно е харесвал войната. И когато тази война завършила, Ейдриън побързал  да се включи в идната – сред 1919 и 1921 година той оказва помощ на поляците, които се борят със руските болшевики. По това време Украйна Литва и Чехия към този момент са се пречупили.

През 1919 година съумява да преживее двете самолетни произшествия и е арестуван от литовците. През 1920 година казаците атакуват неговия бдителен трен с вярата да нанесат повече вреди. Ейдриън употребява хубавичко си ръка и револвер, с цел да свали  шест индивида, до момента в който един от тях не съумява да го бутне под релсите. Докато пада, боецът се захваща със хубавичко си ръка и съумява да се върне назад и да обезврежда останалите. Остава в Полша, до момента в който страната не побеждава през 1921 г.  и по-късно взема решение да се наслаждения на успеха, като през 1923 година се пенсионира публично като майор-генерал.

През идващите 15 години стреля по цели в полските си имения, с цел да не губи тренинг. За огромно страдание скоро още веднъж избухва война и този път Полша няма по какъв начин да реагира, притисната от немци и руснаци. Войникът бяга назад във Англия и още веднъж се включва в борбата. През 1940 година е върнат във Франция, където би трябвало да поеме отбраната на французите. Още тогава стартират проблемите, тъй като неговият аероплан е атакуван от немски изтребители и би трябвало да кацне на фьорд. В неговия характерен дебелоглав, отказал да седне на гумената лодка и да бъде стояща цел за съперника. По негова обичана традиция, той изчаква изтребителят да завърши с мунициите си. След това вика една от лодките да го прибере и по този начин стига до твърдата френска земя. Както знаем, Франция в никакъв случай не е била готова за индустриалната мощност на Германия и се постанова да отстъпи.

Британските сили оказват помощ да се премине през планинските направления, с цел да се изтеглят бойците, като по това време компания им вършат немските Луфтвафе, които не стопират да бомбардират, както и немските ски бойци. Под артилерия и люта опозиция, Ейдриън съумява да изведе бойците до брега и по-късно да им помогне да изоставен безвредно фронта. И по този начин идва във Англия, с цел да посрещне своя 60-и рожден ден. През април 1941 година е назначен персонално от Уинстън Чърчил да управлява английската задача в Югославия. За страдание генералът не съумява да стигне в никакъв случай до там. По пътя си към страната през Малта, самолетът им полита към водата и без никакъв надзор се разрушава.

Дълго време екипажът стои на едно от крилата, до момента в който корабът не потъва, 61-годишният деец оказва помощ на един от ранените да преплуват няколко километра до брега. Веднага откакто съумяват да дебаркират, са хванати от италианските бойци. Ейдриън е изпратен в палат покрай Флоренция, където е един от 13-те най-важни офицера на английската корона. Великото бягство се оказва още по-вълнуващо, тъй като приказваме за едно ядосано старче. Нито един пандизчия не желаел да стои в плен и постоянно развихряли фантазията си за бягство, като постоянно имали  какво да създадат по случая. Генералът бил толкоз предан, че почнал да копае тунел и да разрушава солидният под. Необходими са му към 7 месеца, с цел да може да избяга с още 6 души през март 1943 година

Войниците се преобличат като италиански селяни, само че както се досещате, едноок и еднорък дъртак се вижда доста елементарно и след 8 дни един най-страховитите английски бойци е хванат. Това не го обезкуражило, той незабавно се захванал с нов проект за бягство. Понеже италианците, както нормално, към този момент мислили за промяна на посоките, употребявали точно този заложник за преговаряне на изискванията със съдружниците. Първо е изпратен в Рим, където оказва помощ за прекратяване на военните дейности, а на 28 август 1943 година е върнат във Англия. Прекарва тъкмо месец и още веднъж получава задача от Чърчил. Този път Ейдриън е специфичен дипломат и би трябвало да показва страната си пред китайския водач Чанг Кай-Шек. Преди да замине за Китай, той се среща с него на конференцията в Кайро.

По това време се разисква бъдещето на Япония и доколко би трябвало страната да бъде осъдена. След нея се озовава в Китай и прекарва още четири години, като още веднъж попада в самолетна злополука. Не може да повярвате, само че едвам през 1947 година се пенсионира. На път за Англия, стопира в Рангун и без да желае пада по стълбите, като чупи гърба си и изпада в безсъзнание.

По време на възобновяване и при една от интервенциите, лекарите отстраняват един много сериозен шрапнел от тялото му, който е прекарал много време там. До през днешния ден може да се спори дали това е един от най-големите късметлии на планетата. След като най-сетне се завръща в родината си, той бърза да напише записките си и през останалото време се забавлява като върви на лов на риба. През 1963 година умира в съня си на 83-годишна възраст.

Снимки: Wikipedia