Защо вътрешното ядро на Земята е твърдо, след като е по-горещо от Слънцето
Най-вътрешният геоложки пласт на Земята е твърда железна топка с диаметър към 2400 километра. Никой в никакъв случай не е вземал проби от него - самото постигане до мантията е предизвикателство и по-късно има още два пласта - само че знаем нещо за неговия състав и физически условия от метода, по който минават сеизмичните талази, написа IFLScience.
Сред нещата, които сме научили за вътрешното ядро, е, че на повърхността му температурата е 5700 - 6200 Келвина (5427 - 5926 градуса по Целзий). Всъщност долната цифра се оказва същата като междинната на повърхността на Слънцето и е доста по-гореща от слънчевите петна. Знаем също, че за разлика от външното ядро, вътрешното ядро е твърдо. Това може да наподобява като несъгласие, само че обяснението е доста просто.
Повърхността на Слънцето е плазма (като газ, само че мощно йонизирана) освен тъй като е най-вече доста парещ водород, само че тъй като е изложена на Космоса. Вътрешното ядро се намира под голямото тегло на външното ядро, мантията и кората. Налягането е към 350 гигапаскала, или повече от 3 милиона пъти атмосферното налягане на морското ниво.
Това е задоволително, с цел да трансформира сместа от желязо с малко никел и други детайли от течна в твърда. Точно както водата кипи при доста по-ниски температури на върха на планината, защото налягането на въздуха там е по-ниско, високото налягане може да увеличи температурата, при която обещано вещество се топи.
По този метод учените могат да изчислят температурата на границата сред външното и вътрешното ядро, като изчислят налягането в тази точка и преценяват какъв брой горещи могат да бъдат металите в сърцето на планетата, до момента в който остават твърди. Например навръх границата на ядрата налягането е малко по-ниско и затова същият материал се трансформира от корав в течен.
Изследователите означават, че учените не са привикнали да се оправят с такова налягане и по тази причина има 10% отклоняване в оценката на температурата. Това обаче надали ще промени нещо. Ядрото се охлажда постепенно, защото концентрацията на радиоактивните детайли, които го нагряват, спада, по тази причина се счита, че вътрешното ядро бавно пораства, защото елементи от външното ядро се втвърдяват при по-ниски температури.
Основният проблем е, че вибрациите на сеизмичните талази не се разграничават доста сред корав обект и извънредно вискозна течност. Ето за какво откривателите към момента спорят дали вътрешното ядро на Земята е в действителност твърдо, или извънредно вискозна течност, както прочее спорят от десетилетия дали стъклото във вашите прозорци е твърдо вещество, или супер охладена течност и вие можете да ги докоснете.
Ако вътрешното ядро на планетата въпреки всичко е течно, неговият вискозитет би трябвало да е извънредно висок. Също по този начин се допуска, че течното вътрешно ядро на Земята може да изясни за какво на сеизмичните талази при земетресение им би трябвало повече време, с цел да преминат през ядрото покрай екватора, в сравнение с от полюс до полюс.
Сред нещата, които сме научили за вътрешното ядро, е, че на повърхността му температурата е 5700 - 6200 Келвина (5427 - 5926 градуса по Целзий). Всъщност долната цифра се оказва същата като междинната на повърхността на Слънцето и е доста по-гореща от слънчевите петна. Знаем също, че за разлика от външното ядро, вътрешното ядро е твърдо. Това може да наподобява като несъгласие, само че обяснението е доста просто.
Повърхността на Слънцето е плазма (като газ, само че мощно йонизирана) освен тъй като е най-вече доста парещ водород, само че тъй като е изложена на Космоса. Вътрешното ядро се намира под голямото тегло на външното ядро, мантията и кората. Налягането е към 350 гигапаскала, или повече от 3 милиона пъти атмосферното налягане на морското ниво.
Това е задоволително, с цел да трансформира сместа от желязо с малко никел и други детайли от течна в твърда. Точно както водата кипи при доста по-ниски температури на върха на планината, защото налягането на въздуха там е по-ниско, високото налягане може да увеличи температурата, при която обещано вещество се топи.
По този метод учените могат да изчислят температурата на границата сред външното и вътрешното ядро, като изчислят налягането в тази точка и преценяват какъв брой горещи могат да бъдат металите в сърцето на планетата, до момента в който остават твърди. Например навръх границата на ядрата налягането е малко по-ниско и затова същият материал се трансформира от корав в течен.
Изследователите означават, че учените не са привикнали да се оправят с такова налягане и по тази причина има 10% отклоняване в оценката на температурата. Това обаче надали ще промени нещо. Ядрото се охлажда постепенно, защото концентрацията на радиоактивните детайли, които го нагряват, спада, по тази причина се счита, че вътрешното ядро бавно пораства, защото елементи от външното ядро се втвърдяват при по-ниски температури.
Основният проблем е, че вибрациите на сеизмичните талази не се разграничават доста сред корав обект и извънредно вискозна течност. Ето за какво откривателите към момента спорят дали вътрешното ядро на Земята е в действителност твърдо, или извънредно вискозна течност, както прочее спорят от десетилетия дали стъклото във вашите прозорци е твърдо вещество, или супер охладена течност и вие можете да ги докоснете.
Ако вътрешното ядро на планетата въпреки всичко е течно, неговият вискозитет би трябвало да е извънредно висок. Също по този начин се допуска, че течното вътрешно ядро на Земята може да изясни за какво на сеизмичните талази при земетресение им би трябвало повече време, с цел да преминат през ядрото покрай екватора, в сравнение с от полюс до полюс.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ