Известен със своя планетарен пръстен, Сатурн е една от четирите

Известен със своя планетарен пръстен, Сатурн е една от четирите планети в нашата слънчева система, които имат отличителната линия. И в този момент учените допускат, че Земята може да е имала личен пръстен преди към 466 милиона години.

По време на Ордовикския интервал, време на обилни промени във формите на живот на Земята, тектониката на плочите и климата, планетата претърпява пик в ударите на астероиди. Близо две дузини ударни кратери, за които е известно, че се появяват през това време, са били в границите на 30 градуса от екватора на Земята, сигнализирайки, че метеоритите може да са паднали от каменист пръстен към планетата, съгласно изследване, оповестено на 12 септември в списание Earth and Planetary Science, споделя CNN.

Новата догадка освен хвърля светлина върху произхода на скока в ударите на астероиди, само че също по този начин може да даде отговор на необяснимо до момента събитие: Ледената ера - става известно, че тя може да е била в следствие от сянката на пръстена.

Учените се надяват да схванат повече за вероятния пръстен. Това може да помогне да се отговори на мистериите от историята на Земята, както и да сложи нови въпроси за въздействието, което един античен пръстен може да е имал върху еволюционното развиване, сподели Томкинс.
Пръстен, сходен на този на Сатурн
Когато по-малък обект се приближи задоволително покрай планета, той доближава това, което е известно като границата на Рош, дистанцията, при което небесното тяло има задоволително гравитационно привличане, с цел да унищожи приближаващото тяло. След това получените парчета основават пръстени към планетата, като тези към Сатурн, които може да са били формирани от парчета от ледени луни, съгласно НАСА.

Учените по-рано имаха вяра, че огромен метеорит се е разпаднал в границите на Слънчевата система, създавайки метеоритите, блъснали Земята по време на Ордовикския интервал. Подобно влияние обаче евентуално би довело до по-произволно систематизиране на ударите, като рандомизирането на кратерите на Луната, сподели Томкинс.

Авторите на проучването допускат, че огромен метеорит, оценен на към 7.5 благи в диаметър, вместо това е достигнал границата на Рош на Земята, която може да е била на към 9 800 благи от планетата въз основа на измерванията на минали развалини- купчина метеорити. Астероидът би бил значително опустошен от други конфликти, правейки отломките разхлабени и лесни за скъсване от приливната мощ на Земята, сподели Томкинс.

Известни са към 200 удара от цялата история на Земята, сподели Томкинс. Разглеждайки по какъв начин се движат земните маси с течение на времето, създателите откриха, че 21-те известни кратера, датирани от ордовикския интервал, са покрай екватора. Освен това единствено 30% от земната повърхнина, подобаваща за опазване на кратер, е покрай екватора. Ако ударите са случайни, а не от пръстен, множеството от кратерите би трябвало да са се образували надалеч от екватора, добави той.

Авторите също по този начин показват изследване от февруари 2022 година, което проучва ударни кратери на Земята, Луната и Марс и открива признаци за ордовикския скок на удара единствено на Земята, като в допълнение прибавя доказателства, които са в сходство с теорията за пръстена.

Документът показва концепция, която сплотява няколко мистерии “, сподели астрофизикът Винсент Еке, доцент в Института за изчислителна космология към университета Дърам в Обединеното кралство, който не е взел участие в новото изследване.

Изследователският разбор откри няколко залежи по цялата Земя от същия интервал като ударните кратери, съдържащи високи равнища на L хондрит, постоянно срещан метеоритен материал, който има признаци на по-кратко излагане на галактическа радиация от астероиди, открити през днешния ден.

Находката допуска, че огромен метеорит с галактическо време, който евентуално се е отклонил в границата на Рош на Земята, се е разпаднал покрай планетата, пишат създателите на проучването.