Ролята на семейството в развитието на детето
Най-важно значение за развиването на детето има фамилията. Много фактори способстват за въздействието на фамилията върху тези процеси - структурата на фамилията, неговото действие, икономическите фактори и стресът. Родителите са тези, които обезпечават стабилната основа за дейно развиване на детето и отбраната против нежелани отрицателни събития. Общуването с родителите обезпечава стимулация, която благоприятства развиването на речевите умения, умствения потенциал и построяването на умения, които ще се нужни на детето за бъдещото му развиване в учебна възраст. Всички моменти, които родителя прекарва дружно с детето, както и другите действия - четене на глас на книги, хранене дружно и интензивно присъединяване в фамилния живот способстват за ранното и дейно развиване на речевите умения и грамотността при децата.
Прочетете още
Привързаността в подтекста на връзката родител-дете е значима както за умственото, по този начин и за общественото, и за прочувственото развиване на децата. Ранното създаване на постоянна връзка родител-дете и ефикасното другарство способства за намаление на риска от депресивни епизоди и тревога при децата, рисково държание, както и податливост към експанзия и травматизъм. Изграждането на позитивни обществени умения при децата е от значимо значение в дълготраен проект до постигане на зрелост, което акцентира въздействието на прекарванията в ранна възраст за по-нататъшното развиване на детето.
Как се дефинира темпераментът на детето?
Темпераментът на детето се придвижва в връзките родител-дете и придава характерни особености на тази връзка. Той съставлява цялост от присъщи черти на държанието, които се резервират постоянни с придвижване на времето. Описани са 9 особености от темперамента на детето:
Ниво на активност;
Предвидимост на поведението;
Реакция към нова заобикаляща среда;
Адаптивност;
Настроение;
Склонност към разсейване;
Упоритост;
Чувствителност;
Интензивност на изразяването на страстите.
Децата нормално могат да се разпределят в три категории съгласно тези особености - елементарно - 40%, мъчно - 10% и постепенно достигащи до утешение - 15%. Тези особености в характера се резервират постоянни с течение на времето. Въпреки това вариациите в присъщите черти са обикновено събитие, присъщо на всяка друга линия на човешката природа, която не е константа. Някои усложнения в построяването на държанието са присъщи при съответните видове характер. Например, децата, които мъчно се успокояват са склонни към разрушителни и нападателни прояви. Обратно, тези, които по-бавно се успокояват, са склонни към тревога и променливи настроения.
Децата с по-труден характер дават отговор отрицателно към пренебрежението от страна на родителите. От друга страна, при всички се следи позитивно въздействие на ефикасната връзка с родителя, която се основава на състрадание и поддръжка. Някои особености от държанието на детето, каквито са намалената адаптивност, импулсивността и лесната нервност постоянно водят до отрицателни прояви и държание от страна на родителите. Това акцентира основното значение на взаимоотношението сред родителя и детето по време на неговото развиване и демонстрира по какъв начин характерът и на двете страни се моделира взаимно.
Кои фактори способстват за проблеми с прочувствения баланс и държанието?
Емоционалните и поведенческите проблеми са постоянно срещани при децата. Множество поведенчески прояви, които съставляват предизвикателство както за родителите, по този начин и децата, са присъщи в детска възраст. Такива са внезапните промени в настроението, раздразнителността и отрицателната настройка. Установено е, че прочувствените и поведенческите нарушавания са по-често срещани при фамилии, в които единственият родител е майката, както и при съществуване на финансови усложнения в фамилията или нарушавания в развиването. Връзката сред икономическите фактори и усложненията в развиването на детето е многостранна. Най-ключово въздействие в този случай има стресът в фамилната среда, който води до отрицателни прояви и държание от страна на родителя по отношение на детето, ниско качество на грижата за детето, психологичните и здравни нарушавания при родителя, както и насилието в заобикалящата среда, съобщи puls.bg.
Прочетете още
Привързаността в подтекста на връзката родител-дете е значима както за умственото, по този начин и за общественото, и за прочувственото развиване на децата. Ранното създаване на постоянна връзка родител-дете и ефикасното другарство способства за намаление на риска от депресивни епизоди и тревога при децата, рисково държание, както и податливост към експанзия и травматизъм. Изграждането на позитивни обществени умения при децата е от значимо значение в дълготраен проект до постигане на зрелост, което акцентира въздействието на прекарванията в ранна възраст за по-нататъшното развиване на детето.
Как се дефинира темпераментът на детето?
Темпераментът на детето се придвижва в връзките родител-дете и придава характерни особености на тази връзка. Той съставлява цялост от присъщи черти на държанието, които се резервират постоянни с придвижване на времето. Описани са 9 особености от темперамента на детето:
Ниво на активност;
Предвидимост на поведението;
Реакция към нова заобикаляща среда;
Адаптивност;
Настроение;
Склонност към разсейване;
Упоритост;
Чувствителност;
Интензивност на изразяването на страстите.
Децата нормално могат да се разпределят в три категории съгласно тези особености - елементарно - 40%, мъчно - 10% и постепенно достигащи до утешение - 15%. Тези особености в характера се резервират постоянни с течение на времето. Въпреки това вариациите в присъщите черти са обикновено събитие, присъщо на всяка друга линия на човешката природа, която не е константа. Някои усложнения в построяването на държанието са присъщи при съответните видове характер. Например, децата, които мъчно се успокояват са склонни към разрушителни и нападателни прояви. Обратно, тези, които по-бавно се успокояват, са склонни към тревога и променливи настроения.
Децата с по-труден характер дават отговор отрицателно към пренебрежението от страна на родителите. От друга страна, при всички се следи позитивно въздействие на ефикасната връзка с родителя, която се основава на състрадание и поддръжка. Някои особености от държанието на детето, каквито са намалената адаптивност, импулсивността и лесната нервност постоянно водят до отрицателни прояви и държание от страна на родителите. Това акцентира основното значение на взаимоотношението сред родителя и детето по време на неговото развиване и демонстрира по какъв начин характерът и на двете страни се моделира взаимно.
Кои фактори способстват за проблеми с прочувствения баланс и държанието?
Емоционалните и поведенческите проблеми са постоянно срещани при децата. Множество поведенчески прояви, които съставляват предизвикателство както за родителите, по този начин и децата, са присъщи в детска възраст. Такива са внезапните промени в настроението, раздразнителността и отрицателната настройка. Установено е, че прочувствените и поведенческите нарушавания са по-често срещани при фамилии, в които единственият родител е майката, както и при съществуване на финансови усложнения в фамилията или нарушавания в развиването. Връзката сред икономическите фактори и усложненията в развиването на детето е многостранна. Най-ключово въздействие в този случай има стресът в фамилната среда, който води до отрицателни прояви и държание от страна на родителя по отношение на детето, ниско качество на грижата за детето, психологичните и здравни нарушавания при родителя, както и насилието в заобикалящата среда, съобщи puls.bg.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ