Защо е важна срещата в ОАЕ за климатичните промени, която според Грета Тунберг е “бла-бла”
Най-важната среща за климата в света, която стартира на 30 ноември, се състои в Обединените арабски емирства (ОАЕ) - един от десетте най-големи производители на нефт в света. COP28 е най-голямата среща на международните водачи през годината. Там сакрал Чарлз III и Риши Сунак, както и десетки други международни водачи и към 70 000 други участници.
Домакинството на конференция за климата в петролна страна към този момент беше противоречиво - само че доказателствата на Би Би Си, че екипът на ОАЕ е възнамерявал да употребява договарянията за климата преди COP28, с цел да подписа покупко-продажби за нефт и газ, ускориха опасенията. И по този начин, може ли срещата на върха в една от най-богатите петролни страни в света да докара до значими дейности във връзка с изменението на климата?
Участничката в акцията Грета Тунберг съобщи, че тези срещи на върха на Организация на обединените нации за климата са просто " бла-бла-бла " - т.е., единствено приказки и никакви дейности. Но в случай че процесът на COP не съществуваше, сигурно щяхме да желаеме нещо сходно.
Представете си за миг, че сте извънземно, което посещава Земята. Откривате, че планетата е изправена пред евентуална злополука, породена от дейностите на хората, живеещи на нея. Първото нещо, което би споделил този извънземен, е: " Всички вие би трябвало да се съберете и да се споразумеете по какъв начин да разрешите казуса ". Но постигането на прогрес е сложна задача. Може би ще се изненадате, когато разберете, че за първи път светът се е съгласил да понижи излъчванията на парникови газове, които предизвикват изменението на климата, едвам преди осем години на COP21 в Париж, написа Би Би Си.
Близо 200 страни се ангажираха да задържат повишението на световната температура " много под " 2С и да " положат старания " за ограничението ѝ до 1,5С - съгласно учените от Организация на обединените нации това е от решаващо значение за отбягване на най-опасните последствия от изменението на климата. Това съглашение от Париж през 2015 година беше огромна крачка напред и провокира " съвсем всеобщи дейности в региона на климата ", твърди Организация на обединените нации. Това е помогнало да се понижи равнището на стопляне, което светът може да чака. Но светът към момента не работи с темпото, належащо за реализиране на задачите от Париж, удостоверява скорошен отчет на Организация на обединените нации.
Опитът да се оправим с този проблем ще бъде един от най-важните въпроси на конференцията. На първо място в дневния ред е опитът да се реализира съглашение, което да направи по-всеобхватни обещанията за деяние, които държавните управления дават - известни на жаргона на Организация на обединените нации като " национално избрани приноси " или NDC. Идеята е уговорките да стават все по-смели с течение на времето - сходно на гратисен механизъм, който необратимо усилва упоритостта.
Надеждата за COP28 е да се реализира единодушие, че NDC би трябвало да бъдат разширени, с цел да обзет излъчванията от всички стопански действия - в това число храните и земеделието, да вземем за пример. Също по този начин ще се направи опит - и това е далечна вероятност - страните да бъдат накарани да носят малко повече отговорност за обещанията, които дават. Понастоящем Парижкото съглашение не може да принуди страните да създадат каквото и да било - в процеса на Организация на обединените нации всички дейности са доброволни.
Друг основен въпрос ще бъдат паричните средства. Ще се приказва доста за това кой на кого заплаща защо. Добрата вест е, че технологиите за възобновими енергийни източници като вятърната и слънчевата енергиязначително поевтиняха и в доста случаи създаваната от тях електрическа енергия е по-евтина от тази от изкопаеми горива. Една от задачите на ОАЕ е да накара света да се ангажира с утрояване на международния потенциал за възобновима сила до 2030 година - това към този момент е контрактувано от Съединени американски щати, Китай и други страни от Г-20. Освен това ОАЕ желаят да се реализира съглашение за удвояване на темповете на възстановяване на енергийната успеваемост до 2030 година
Тези ограничения изискват огромни първични вложения, въпреки че могат да доведат до икономии в дълготраен проект. А подготовката и оправянето с последствията от изменението на климата, за които към този момент знаем, че ще настъпят, ще костват трилиони долари. В основата на тези полемики е дълбокото неравноправие, което разделя света. Повечето богати страни забогатяха посредством изгаряне на изкопаеми горива.
По-бедните страни настояват, че в този момент по-богатите страни би трябвало да употребяват част от тези пари, с цел да им оказват помощ да станат по-екологични и да се оправят с последствията от изменението на климата, които богатият свят е основал. Дългогодишното заричане на развитите страни да намират по 100 милиарда $ годишно, с цел да оказват помощ на разрастващите се страни в битката с изменението на климата - в началото дадено до 2020 година - наподобява най-сетне е изпълнено. Очаквайте също по този начин доказателства, че огромните международни институции като Световната банка и Международния валутен фонд се поддават на напън да трансформират разпоредбите си за разпределяне на заеми, с цел да оказват помощ за притока на пари.
Но не всичко ще бъде просто. Големият триумф на COP27 в Египет през 2022 година беше съглашението за основаване на нов фонд " Загуби и вреди ", който да помогне за справяне с климатичните бедствия в най-бедните страни. Но кои страни - в случай че въобще има такива - ще вложат пари във фонда? Европейският съюз уточни, че ще отвори портфейла си, само че какво ще кажат Съединени американски щати и други огромни стопански системи? Китай, Саудитска Арабия и страните от Персийския залив към момента се дефинират като разрастващи се страни за задачите на Конституционен съд и затова не са задължени да заплащат в сходни фондове - огромна ябълка на раздора.
И най-после, можем да чакаме завръщането на остарялата обичана игра на COP - играта " понижаване или прекъсване ". Това е въпросът за езика, който се употребява за изложение на дълготрайните упоритости на света във връзка с " обезвредените " изкопаеми горива - въглища, петрол и газ, които се изгарят без технологии за хващане на техните излъчвания. С други думи, би трябвало ли светът да се стреми към последователно понижаване на производството и потреблението на замърсяващи изкопаеми горива с течение на времето ( " поетапно понижаване " ) или да сложи цялостна последна дата ( " поетапно прекъсване " ) - и по кое време би трябвало да стане това?
Въпросът е изключително подобаващ тази година, когато конференцията се организира в петролна страна, която възнамерява да усили потенциала си за произвеждане на нефт. Председателят на COP28 Султан ал Джабериска да се реализира " поетапно понижаване ", само че се чака доста страни, в това число тези от Европейски Съюз, да упорстват за цялостно " поетапно прекъсване ".
Колкото и учудващо да наподобява, светът към момента не се е заел публично с нито едно от двете. Въпреки предизвестията, че сега се създават или се построяват доста повече изкопаеми горива, в сравнение с могат да бъдат изгорени, в случай че светът желае да ограничи стоплянето до 1,5C.
Домакинството на конференция за климата в петролна страна към този момент беше противоречиво - само че доказателствата на Би Би Си, че екипът на ОАЕ е възнамерявал да употребява договарянията за климата преди COP28, с цел да подписа покупко-продажби за нефт и газ, ускориха опасенията. И по този начин, може ли срещата на върха в една от най-богатите петролни страни в света да докара до значими дейности във връзка с изменението на климата?
Участничката в акцията Грета Тунберг съобщи, че тези срещи на върха на Организация на обединените нации за климата са просто " бла-бла-бла " - т.е., единствено приказки и никакви дейности. Но в случай че процесът на COP не съществуваше, сигурно щяхме да желаеме нещо сходно.
Представете си за миг, че сте извънземно, което посещава Земята. Откривате, че планетата е изправена пред евентуална злополука, породена от дейностите на хората, живеещи на нея. Първото нещо, което би споделил този извънземен, е: " Всички вие би трябвало да се съберете и да се споразумеете по какъв начин да разрешите казуса ". Но постигането на прогрес е сложна задача. Може би ще се изненадате, когато разберете, че за първи път светът се е съгласил да понижи излъчванията на парникови газове, които предизвикват изменението на климата, едвам преди осем години на COP21 в Париж, написа Би Би Си.
Близо 200 страни се ангажираха да задържат повишението на световната температура " много под " 2С и да " положат старания " за ограничението ѝ до 1,5С - съгласно учените от Организация на обединените нации това е от решаващо значение за отбягване на най-опасните последствия от изменението на климата. Това съглашение от Париж през 2015 година беше огромна крачка напред и провокира " съвсем всеобщи дейности в региона на климата ", твърди Организация на обединените нации. Това е помогнало да се понижи равнището на стопляне, което светът може да чака. Но светът към момента не работи с темпото, належащо за реализиране на задачите от Париж, удостоверява скорошен отчет на Организация на обединените нации.
Опитът да се оправим с този проблем ще бъде един от най-важните въпроси на конференцията. На първо място в дневния ред е опитът да се реализира съглашение, което да направи по-всеобхватни обещанията за деяние, които държавните управления дават - известни на жаргона на Организация на обединените нации като " национално избрани приноси " или NDC. Идеята е уговорките да стават все по-смели с течение на времето - сходно на гратисен механизъм, който необратимо усилва упоритостта.
Надеждата за COP28 е да се реализира единодушие, че NDC би трябвало да бъдат разширени, с цел да обзет излъчванията от всички стопански действия - в това число храните и земеделието, да вземем за пример. Също по този начин ще се направи опит - и това е далечна вероятност - страните да бъдат накарани да носят малко повече отговорност за обещанията, които дават. Понастоящем Парижкото съглашение не може да принуди страните да създадат каквото и да било - в процеса на Организация на обединените нации всички дейности са доброволни.
Друг основен въпрос ще бъдат паричните средства. Ще се приказва доста за това кой на кого заплаща защо. Добрата вест е, че технологиите за възобновими енергийни източници като вятърната и слънчевата енергиязначително поевтиняха и в доста случаи създаваната от тях електрическа енергия е по-евтина от тази от изкопаеми горива. Една от задачите на ОАЕ е да накара света да се ангажира с утрояване на международния потенциал за възобновима сила до 2030 година - това към този момент е контрактувано от Съединени американски щати, Китай и други страни от Г-20. Освен това ОАЕ желаят да се реализира съглашение за удвояване на темповете на възстановяване на енергийната успеваемост до 2030 година
Тези ограничения изискват огромни първични вложения, въпреки че могат да доведат до икономии в дълготраен проект. А подготовката и оправянето с последствията от изменението на климата, за които към този момент знаем, че ще настъпят, ще костват трилиони долари. В основата на тези полемики е дълбокото неравноправие, което разделя света. Повечето богати страни забогатяха посредством изгаряне на изкопаеми горива.
По-бедните страни настояват, че в този момент по-богатите страни би трябвало да употребяват част от тези пари, с цел да им оказват помощ да станат по-екологични и да се оправят с последствията от изменението на климата, които богатият свят е основал. Дългогодишното заричане на развитите страни да намират по 100 милиарда $ годишно, с цел да оказват помощ на разрастващите се страни в битката с изменението на климата - в началото дадено до 2020 година - наподобява най-сетне е изпълнено. Очаквайте също по този начин доказателства, че огромните международни институции като Световната банка и Международния валутен фонд се поддават на напън да трансформират разпоредбите си за разпределяне на заеми, с цел да оказват помощ за притока на пари.
Но не всичко ще бъде просто. Големият триумф на COP27 в Египет през 2022 година беше съглашението за основаване на нов фонд " Загуби и вреди ", който да помогне за справяне с климатичните бедствия в най-бедните страни. Но кои страни - в случай че въобще има такива - ще вложат пари във фонда? Европейският съюз уточни, че ще отвори портфейла си, само че какво ще кажат Съединени американски щати и други огромни стопански системи? Китай, Саудитска Арабия и страните от Персийския залив към момента се дефинират като разрастващи се страни за задачите на Конституционен съд и затова не са задължени да заплащат в сходни фондове - огромна ябълка на раздора.
И най-после, можем да чакаме завръщането на остарялата обичана игра на COP - играта " понижаване или прекъсване ". Това е въпросът за езика, който се употребява за изложение на дълготрайните упоритости на света във връзка с " обезвредените " изкопаеми горива - въглища, петрол и газ, които се изгарят без технологии за хващане на техните излъчвания. С други думи, би трябвало ли светът да се стреми към последователно понижаване на производството и потреблението на замърсяващи изкопаеми горива с течение на времето ( " поетапно понижаване " ) или да сложи цялостна последна дата ( " поетапно прекъсване " ) - и по кое време би трябвало да стане това?
Въпросът е изключително подобаващ тази година, когато конференцията се организира в петролна страна, която възнамерява да усили потенциала си за произвеждане на нефт. Председателят на COP28 Султан ал Джабериска да се реализира " поетапно понижаване ", само че се чака доста страни, в това число тези от Европейски Съюз, да упорстват за цялостно " поетапно прекъсване ".
Колкото и учудващо да наподобява, светът към момента не се е заел публично с нито едно от двете. Въпреки предизвестията, че сега се създават или се построяват доста повече изкопаеми горива, в сравнение с могат да бъдат изгорени, в случай че светът желае да ограничи стоплянето до 1,5C.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ