Пъстрата и осолена история на картофения чипс
Най-убедителната и известна история за произхода на картофения чипс стартира в Саратога Спрингс, Ню Йорк. Годината е 1853 година, осем години преди началото на Гражданската война. Известен със своите минерални извори и хипотетичните им подмладяващи свойства, Саратога таман е почнал да се трансформира в туристическа дестинация, посредством и на железопътната линия до града. Ханове, заведения за хранене и спа центрове стартират да се появяват по крайбрежията на езерото Саратога и Moon’s Lake House, благосъстоятелност на Кари Муун, е едно от най-хубавите от тези места. В този ресторант готвят двама души – Катрин „ вуйна Кейт “ Уийкс и брат й, Джордж Кръм.
Родното име на Джордж е Джордж Спек, майка му е индианка, а татко му е афро-американец и някогашен плебей, изкарващ прехраната си като жокей. Когато Джордж е млад, той взима името, с което татко му се явява по конни надпревари – Кръм. Мъжът първо работи като трапер и лидер на ловни дружинки, а по-късно отива в Саратога Спрингс, където работи като готвач, което се оказва, че му се отдава. Дотолкова, че е нает от Кари Муун да работи в ресторанта му.
До този миг, въз основа на наличните ни доказателства, можем да бъдем много сигурни, че всичко е правилно. Но оттук насетне, може би стартира детайлът на легендата. Историята споделя, че една вечер през втория летен сезон на Moon’s Lake House един от клиентите им влиза и си поръча лунни пържени картофи – добре прочут специалитет на ресторанта. Кръм сготвя една порция и я сервира на клиента, който обаче се оплаква, че картофите са нарязани прекомерно дебело и връща поръчката. Кръм прави всичко допустимо да ги нареже по-тънко, само че когато претенциозният клиент получи втората си поръчка, той още веднъж се оплака, че дебелината на картофите не му харесва.
Кръм, не изключително удовлетворен, че някой наскърбява готвенето му, нарязва картофите на тънки шайби, хвърля ги в мазнината и ги оставя да се пържат, до момента в който не стават твърди и хрупкави, а по-късно ги осолява мощно, мислейки, че получилото се е изцяло неядливо. Когато обаче клиентът получава новата порция картофи, той възкликва, че са вкусни. От тогава блюдото е известно като „ чипс Саратога “. Това се счита за началото на картофения чипс.
Както може би допускате, има няколко версии на тази история и всички са противоречиви. Първо, в случай че приемем, че горната информация е вярна, поражда въпросът кой в действителност е този клиент. По-малко забавната версия е, че той е просто елементарен (макар и капризен) фермер, гладен от дълъг ден по нивите. По-известната версия е, че клиентът е корабоплавателят и железопътен магнат, Корнелиус Вандербилт.
Мери Лу Уитни, брачната половинка на пра-правнука на Корнелиус Вандербилт, разгласява реклама, която не загатва Кръм и от елементи дава заслуги на роднината си за основаването на чипса:
Корнелиус Вандербилт
Може би няма да се изненадате, че и самият Джордж Кръм също може да няма нищо общо с картофения чип, най-малко във връзка с произхода му. Както показва публикация в списанието Western Folklore, написана от Уилям Фокс и Мей Банър през 1983 година, чак 70 години откакто чипсът е фиктивен, Кръм е разгласен за негов основател. Всъщност, когато той умира през 1913 година, в некрологът му в локалния вестник не написа нищо за картофен чипс. Той се загатва за първи път по отношение на блюдото през 20-те години на предишния век, когато един локален историк написа: „ Твърди се, че Кръм е бил същинският основател на „ чипс Саратога “, когато е работел в Moon’s Lake House. “
Друга версия включва Кръм и сестра му вуйна Кейт. Статия от 1940 година от The Saratogian, написана от историка на града по това време Жан Макгрегър, твърди, че Кейт в действителност е била този, която инцидентно основава чипса. Тя прави сладкиши, които пържи във лой. По същото време обаче бели и картофи и комат картоф пада в мазнината. Когато го вади, Кръм го изяжда и схваща, че той е толкоз апетитен, че би трябвало да го прибавят към менюто си.
И по този начин, каква е истината от всички тези история? Винаги е допустимо Кръм да е сервирал чипс в някакъв миг, без значение дали в Moon Lake Lake House или по-късно в личния си ресторант, който отваря през 1860 година Tой може даже да е измислил чипса без да знае, че някой различен го основава преди него. Това обаче наподобява малко евентуално, защото, в случай че той в действителност е откривателя му, човек би предположил, че в някакъв миг щеше да употребява този факт, с цел да промотира ресторанта си, който е конкуренция на Moon’s Lake House. Освен това New York Tribune през 1891 година написа за ресторанта на Кръм, House of Crum, и не загатва нищо за картофен чипс, който се сервира там, което също слага под въпрос историята. А може би най-важното е, че Кръм поръчва на публицист да напише биография за живота му, която излиза през 1893 година и в нея на никое място не се споменаване за чипса.
Но каквато и да е истината, никой от Саратога Спрингс не може да каже сигурно, че е бил първият, който е направил чипса, макар че готвачите в града в действителност оказват помощ за популяризирането му. („ чипс Саратога “ е даже относително постоянно срещано название за картофения чипс доникъде на 20 век). Но наподобява той е изобретен някъде през 19 век в Европа, а евентуално и по-рано. В края на краищата картофите бяха доста постоянно срещана храна (и постоянно пържена) в Обединеното кралство, Франция и изключително в Белгия. Трудно е да се повярва, че никой преди 1853 година не се е сетил да ги нареже на фино, осоли и изпържи. Например, в известната готварска книга Cook’s Oracle от 1822 година на англичанина Уилям Кичинер има рецепта за „ Картофи, пържени на резени. Добре ги почистете в чиста забрадка и ги изпържете в свинска мас… най-после ги насолете с доста малко сол “. Тази готварска книга е бестселър както във Англия, по този начин и в Америка и е оповестена шест години преди Джордж Кръм даже да бъде роден.
Въпреки всички разнородни версии и неналичието на документирани доказателства, „ Саратогският чипс “ към момента е забележителна част от имиджа на града.
