Георги Господинов в Белград: Най-трудно е да се уважават съседите
Най-трудно е да се почитат съседите и да се задържи любознанието към тях, само че това любознание се връща и това е добре, съобщи българският публицист Георги Господинов пред районната телевизия Ен 1 при гостуването си в сръбската столица Белград. Той означи, че на път за Белград е размишлявал за това какви са културните връзки на Сърбия и България и какъв брой сме близки.
„ Близки сме и не сме близки. Ние в България имахме през 20-и век, а и освен, повече книги в превод на сръбски създатели, в сравнение с вие имате български. Мисля, че това е значимо.
Разбира се, че политически се караме, тъй като сме съседи. Най-трудно е да почитате съседите си и да задържите любознанието си към тях. Обикновено мислим по този начин: добре, познаваме ги, само че ни е по-интересно какво се случва в Испания, Германия… само че типично за съседите е да мислят: познаваме българите, сърбите и по тази причина не ни интересуват “, сподели Господинов.
Той добави, че вижда, че любознанието към съседите стартира още веднъж да се ускорява, изключително измежду младите.
„ Мисля, че България постоянно ще се интересува от Сърбия – тя беше Западът за нас, знаехме, че сте по-близки до известната просвета. Мисля, че в културните връзки постоянно сме се интересували едни от други, писателите, които четях идваха от Югославия – (Мирослав) Кърлежа, (Бранислав) Нушич, Иво Андрич… бяха доста значими за моето литературно обучение и мисля, че този интерес се завръща сега. Знам, че имам и прелестни сръбски читатели, контактувам с тях, някои млади сръбски създатели идват в София, не познавам всички, само че е значимо да укрепваме този съседски интерес “, означи Господинов.
Според Господинов връчването на премията „ Букър " за книгата му „ Времеубежище “ е отворило вратите на писателите и гласовете от нашия район.
„ Исках да покажа, че в литературата, даже да идваш от така наречен прерия, от дребните литератури, би трябвало да приказваш за огромните въпроси, тъй като от време на време сте подценявани единствено тъй като сте от Белград, Скопие или София. Казват: От вас чакаме да разказвате за някакви ваши екзотични истории, исторически, за войните… не работете върху някакви модерни тематики, чакаме нещо характерно от вашата среда. А това не ми харесва “, акцентира Господинов.
Един от първите хора, които честитят премията на Господинов е полската авторка Олга Токарчук, притежател на Нобелова премия за литература.
„ И тя ми написа тъкмо това: Радвам се, че получихме внимание за гласовете от нашите райони. По някакъв метод, първоначално – в случай че имате шанс, ще станете прочут български публицист, по-късно, в случай че имате шанс – ще станете балкански публицист, по-късно - публицист от Югоизточна Европа, и тогава европейски публицист. А аз мисля, че в случай че в действителност имате шанс – ще бъдете просто публицист, и аз желая да бъда просто публицист, не желая етикети “, заключи той.
„ Времеубежище “ е петата книга на Господинов, оповестена от сръбското издателство „ Геопоетика “.
„ Близки сме и не сме близки. Ние в България имахме през 20-и век, а и освен, повече книги в превод на сръбски създатели, в сравнение с вие имате български. Мисля, че това е значимо.
Разбира се, че политически се караме, тъй като сме съседи. Най-трудно е да почитате съседите си и да задържите любознанието си към тях. Обикновено мислим по този начин: добре, познаваме ги, само че ни е по-интересно какво се случва в Испания, Германия… само че типично за съседите е да мислят: познаваме българите, сърбите и по тази причина не ни интересуват “, сподели Господинов.
Той добави, че вижда, че любознанието към съседите стартира още веднъж да се ускорява, изключително измежду младите.
„ Мисля, че България постоянно ще се интересува от Сърбия – тя беше Западът за нас, знаехме, че сте по-близки до известната просвета. Мисля, че в културните връзки постоянно сме се интересували едни от други, писателите, които четях идваха от Югославия – (Мирослав) Кърлежа, (Бранислав) Нушич, Иво Андрич… бяха доста значими за моето литературно обучение и мисля, че този интерес се завръща сега. Знам, че имам и прелестни сръбски читатели, контактувам с тях, някои млади сръбски създатели идват в София, не познавам всички, само че е значимо да укрепваме този съседски интерес “, означи Господинов.
Според Господинов връчването на премията „ Букър " за книгата му „ Времеубежище “ е отворило вратите на писателите и гласовете от нашия район.
„ Исках да покажа, че в литературата, даже да идваш от така наречен прерия, от дребните литератури, би трябвало да приказваш за огромните въпроси, тъй като от време на време сте подценявани единствено тъй като сте от Белград, Скопие или София. Казват: От вас чакаме да разказвате за някакви ваши екзотични истории, исторически, за войните… не работете върху някакви модерни тематики, чакаме нещо характерно от вашата среда. А това не ми харесва “, акцентира Господинов.
Един от първите хора, които честитят премията на Господинов е полската авторка Олга Токарчук, притежател на Нобелова премия за литература.
„ И тя ми написа тъкмо това: Радвам се, че получихме внимание за гласовете от нашите райони. По някакъв метод, първоначално – в случай че имате шанс, ще станете прочут български публицист, по-късно, в случай че имате шанс – ще станете балкански публицист, по-късно - публицист от Югоизточна Европа, и тогава европейски публицист. А аз мисля, че в случай че в действителност имате шанс – ще бъдете просто публицист, и аз желая да бъда просто публицист, не желая етикети “, заключи той.
„ Времеубежище “ е петата книга на Господинов, оповестена от сръбското издателство „ Геопоетика “.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ