Най-яркият обект в познатата ни Вселена е черна дупка, която поглъща по слънце на ден
Най-светлият обект, следен в миналото, е толкоз напред пред конкуренцията, че астрономите, които са го разкрили, считат, че той може в никакъв случай да не бъде надминат. Не е изненадващо, че има огромни въпроси за това по какъв начин нещо сходно може да е отвън скалата, с която сме привикнали.
Известно е, че черните дупки имат гравитационни полета, от които не може да избяга даже и светлината. Въпреки това техните акреционни дискове, в които обикаля материал като разпаднали се звезди, преди да бъде обхванат, могат да бъдат извънредно ярки. Всъщност акреционните дискове от свръхмасивните черни дупки в центровете на галактиките вършат квазарите най-ярките обекти във Вселената. Единствената причина, заради която те не преобладават на нашето небе, е, че наоколо няма такива – най-близкият квазар е на 600 милиона светлинни години.
Протопланетарен акреционен диск с млада звезда в центъра.
Колко ярки могат да бъдат те, е отворен въпрос, който беше доста уголемен с откриването на J0529-4351 благодарение на обсерваторията Сидинг Спринг и доказан с наблюдения на ИГТ (Извънредно Голям Телескоп) на Европейската южна обсерватория. Яркостта на J0529-4351 е сходна на тази на два други мощни квазара – J0100+2802 и J2157-3602, и се намира на сходно разстояние от към 12 милиарда светлинни години. Съществува обаче една огромна разлика.
J0100+2802 и J2157-3602 минават през гравитационен обектив; във всеки случай по-близка вселена концентрира тяхната светлина, тъй че тя наподобява доста по-ярка на нашето място, в сравнение с би била без нея. Ако допуснем това нарастване, тези два квазара, въпреки и сигурно доста ярки, въпреки всичко биха били част от главната група ярки квазари, които сме в развой на разкриване.
Учените, които откриха J0529-4351, не можаха да открият сходно огромно нарастване. Освен в случай че не съществува някаква леща от тъмна материя, за която не знаем, професор Рейчъл Уебстър от Университета в Мелбърн съобщи, че пресмятат възможностите за огромна леща на „ по-малко от 1% “.
„ Това е и най-светлият прочут ни обект във Вселената. Той е 200 трилиона пъти по-ярък от нашето слънце “, споделя в изказване доктор Кристиан Волф от Австралийския народен университет, като прибавя, че се съмнява върхът в миналото да бъде усъвършенстван. Според различна оценка цифрата е 500 трилиона, което е по-близо до тази на Уебстър, само че какво са някакви 300 трилиона пъти разлика…
Връзката сред яркостта на квазара и скоростта, с която той натрупва маса, не е съвършена. Фактори като ъгъла, под който го следим, и скоростта, с която се върти дупката, също играят роля. Въпреки това откривателите считат, че разполагат с задоволително информация, с цел да изчислят какъв брой бързо се храни.
„ J0529-4351 е толкоз ярка, че ще можем да я учим и може би ще успеем да определим нейното въртене “, сподели Уебстър, което ще разреши да се направи по-точна оценка на скоростта на акреция (процесът на повишаване на масата на небесно тяло).
Някои ярки квазари се зареждат от звезда с масата на Слънцето, която всяка година се притегля в акреционния им диск и в последна сметка се гълтам. J0529-4351 евентуално прави същото… всеки ден.
J0529-4351 не е най-масивната черна дупка, откривана в миналото, само че със своите 17 милиарда слънчеви маси сигурно е измежду тях. Привидното несъгласие сред изключителната ѝ бляскавост и по-обикновената ѝ маса се изяснява с възрастта ѝ, защото я следим по-рано след раждането на Вселената, в сравнение с някои сравними обекти.
От една страна, това значи, че сега, в който я виждаме, не е ималa време да порасне до рекордни размери. От друга страна, тогава скоростта на хранене също би могла да е била по-висока. „ В подрастващата Вселена материята се е движела безредно и е хранела гладни черни дупки. Днес звездите се движат подредено на безвредни дистанции и единствено в редки случаи са залавяни в дупки “, споделя Уебстър.
На това голямо разстояние не можем да забележим J0529-4351 в елементи, само че по-близките аналози ни дават някои мощни подсказки. „ Тя наподобява на гигантска магнетична буреносна клетка с температура от 10 000 градуса по Целзий, мълнии на всички места и ветрове, които духат толкоз бързо, че биха обиколили Земята за секунда “, сподели Улф. „ Тази буреносна клетка е с диаметър седем светлинни години, което е с 50% повече от дистанцията от нашата Слънчева система до идната звезда в Галактиката, Алфа Кентавър. “
Приблизителното местонахождение на квазара.
Снимка: ESO/Digitized Sky Survey 2/Dark Energy Survey
Видимата бляскавост на J0529-4351 е към 16-а степен, сходно на Плутон в най-отдалечената част на орбитата му. Това значи, че актуалните професионални телескопи нямат проблеми да го виждат. Предизвикателството е да се забележи, че това е квазар, а не звезда в нашата вселена. Проучванията, извършени благодарение на галактическия телескоп Gaia, го пропуснаха, тъй като техните стратегии за търсене с изкуствен интелект са подготвени на известни квазари и не разпознаха нещо, което толкоз доста се разграничава от тях. „ Човек-астроном, който гледа спектъра на Gaia, би го разпознал от пръв взор “, означават създателите.
Съавторът доктор Кристофър Онкен споделя: „ Изненадващо е, че е останал неоткрит до момента, като се има поради това, което знаем за доста други, по-малко впечатляващи черни дупки. Тя се е криела пред очите на всички. “
