„Икономика“, „Педагогика“ и „Медицина" са най-предпочитаните от студентите специалности
Най-предпочитаната компетентност у нас е „ Икономика “, учат я 29 321 души. В последните години обаче броят им понижава доста поради поредните старания на страната да контролира търсенето на обучение и предлагането на работни места на пазара на труда. На второ място по брой учащи се е " Педагогика " с 16 719 бъдещи абитуриенти, а на трето е " Медицина " с 13 186. За първи път от трите най-масови посоки изпада " Администрация и ръководство ", което се учи от 13 137 студенти.
Това демонстрират данните от 11-ото издание на Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България, показано през днешния ден в МОН.
През академичната 2020/2021 година студентите в родните университети са се нараснали с над 4000 души и доближават до 202 605 души.
Кои са най - огромните висши учебни заведения у нас ?
Най-голямото висше учебно заведение остава СУ " Св. Климент Охридски ", в който учат 22 250 студенти. На второ място е ПУ " Паисий Хилендарски " с 16 580 студенти, третото място е за УНСС с 14 600 бъдещи висшисти.
12 университета в страната имат под 1000 ученици, 13% от студентите са в частни висши учебни заведения, като най-често те следват в специалности от направленията " Театрално и кино изкуство " и " Теория на изкуствата ".
През предходната академична година най-вече се е повишил броят на първокурсниците в " Педагогика на образованието по... " - с 24% и в " Педагогика " – с 9%. Бъдещите лекари също са се нараснали с 6%. На този декор студентите в направлението " Обществено здраве " са намалели с 11%, а учещите " Туризъм " - с 10%.
Все по - постоянно младите висшисти се сблъскват с безработицата
През годините се обрисува наклонност дипломираните специалисти в туризма мъчно да намират реализация по специалността и постоянно да остават без работа. Новото издание на Рейтинговата система демонстрира, че най-голямата безработица е при приключилите " Туризъм " – 5,9%.
Безработицата е най-ниска измежду приключилите " Медицина ", " Фармация ", " Стоматология " и " Военно дело ", тя е под 1%.
През първите пет години след дипломирането си 53 на 100 от висшистите в България са работили на позиции, изискващи висше обучение. През 2014 година делът им е бил 46 на 100.
А приходите ?
Нарастване има и при междинния застрахователен приход. През 2021 година той е 1520 лева по отношение на 1373 лева през предходната година и 867 лева през 2014 година Най-голямо е нарастването в професионалните посоки, които приготвят фрагменти за опазването на здравето и образованието. Средният застрахователен приход при приключилите " Медицина " за последната година е скочил с 35%, при " Здравни грижи " - с 30%, а при приключилите педагогичен и просветителни професионални посоки - сред 17-20%.
Професионалните посоки с най-високи междинни приходи измежду приключилите са " Информатика и компютърни науки ", " Математика ", " Комуникационна и компютърна техника ", " Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми ", " Металургия ", " Обществено здраве ", " Медицина ", " Електроника, електротехника и автоматика " и " Военно дело ".
Повишил се е броят на научните изявления на висшите учебни заведения в интернационалните библиографски бази данни. Броят им в „ Web of Science “ за интервала 2016-2020 година е почти 19 000 и надвишава с 1400 изявленията през предходния проучен петгодишен интервал. Броят на изявленията в „ Scopus “ е 18 400 - с над 2400 повече от интервала 2015-2019 г.
Това демонстрират данните от 11-ото издание на Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България, показано през днешния ден в МОН.
През академичната 2020/2021 година студентите в родните университети са се нараснали с над 4000 души и доближават до 202 605 души.
Кои са най - огромните висши учебни заведения у нас ?
Най-голямото висше учебно заведение остава СУ " Св. Климент Охридски ", в който учат 22 250 студенти. На второ място е ПУ " Паисий Хилендарски " с 16 580 студенти, третото място е за УНСС с 14 600 бъдещи висшисти.
12 университета в страната имат под 1000 ученици, 13% от студентите са в частни висши учебни заведения, като най-често те следват в специалности от направленията " Театрално и кино изкуство " и " Теория на изкуствата ".
През предходната академична година най-вече се е повишил броят на първокурсниците в " Педагогика на образованието по... " - с 24% и в " Педагогика " – с 9%. Бъдещите лекари също са се нараснали с 6%. На този декор студентите в направлението " Обществено здраве " са намалели с 11%, а учещите " Туризъм " - с 10%.
Все по - постоянно младите висшисти се сблъскват с безработицата
През годините се обрисува наклонност дипломираните специалисти в туризма мъчно да намират реализация по специалността и постоянно да остават без работа. Новото издание на Рейтинговата система демонстрира, че най-голямата безработица е при приключилите " Туризъм " – 5,9%.
Безработицата е най-ниска измежду приключилите " Медицина ", " Фармация ", " Стоматология " и " Военно дело ", тя е под 1%.
През първите пет години след дипломирането си 53 на 100 от висшистите в България са работили на позиции, изискващи висше обучение. През 2014 година делът им е бил 46 на 100.
А приходите ?
Нарастване има и при междинния застрахователен приход. През 2021 година той е 1520 лева по отношение на 1373 лева през предходната година и 867 лева през 2014 година Най-голямо е нарастването в професионалните посоки, които приготвят фрагменти за опазването на здравето и образованието. Средният застрахователен приход при приключилите " Медицина " за последната година е скочил с 35%, при " Здравни грижи " - с 30%, а при приключилите педагогичен и просветителни професионални посоки - сред 17-20%.
Професионалните посоки с най-високи междинни приходи измежду приключилите са " Информатика и компютърни науки ", " Математика ", " Комуникационна и компютърна техника ", " Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми ", " Металургия ", " Обществено здраве ", " Медицина ", " Електроника, електротехника и автоматика " и " Военно дело ".
Повишил се е броят на научните изявления на висшите учебни заведения в интернационалните библиографски бази данни. Броят им в „ Web of Science “ за интервала 2016-2020 година е почти 19 000 и надвишава с 1400 изявленията през предходния проучен петгодишен интервал. Броят на изявленията в „ Scopus “ е 18 400 - с над 2400 повече от интервала 2015-2019 г.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ