Аладжа манастир е най-посещаваният от музеите във Варна за 2019-та
Най-посещаваният обект от районните исторически музеи на Варна през миналата 2019 година е Аладжа манастир, осведоми организация bulFoto.
Това заяви шефът на Историческия музей в морската столица Игор Лазаренко. 107 509 е броят на посетителите, от които 81 858 чужденци.
Вторият най-предпочитан обект е бил Археологическият музей. През него са минали 33 537 души. От тях 19 271 са били чужденци. На последващо място с 31 090 гости се подреждат Големите римски терми, а с 29 285 - естественият феномен Побити камъни.
Общият брой на миналите през всички 11 обекти на РИМ-Варна - Археологически музей, Аладжа манастир, Големи и дребни римски терми, Побити камъни, Природонаучният и Учебният музей, Терариумът и музеите по етнография, възобновление и нова история, е 255 444, от които 139 622 са били чужденци.
За предишното на средновековния скален Аладжа манастир край Варна е известно доста малко. Оскъдните находки не дават отговор чии грижливи ръце са оформи-ли естествените пещерни ниши в монашеско обиталище.
Предания описват, че по времето на жестоките гонения против християните в Римската империя в това закътано и пустинно място са намерили леговище неколцина изгнаници от близкия град Одесос.
През 313 година император Константин Велики афишира християнската вяра за равнопоставена с останалите в империята. Той и неговите наследници подхващат всеобщо църковно строителство. На доста места, свързани с мъченическия героизъм на първите християни пораждат отшелнически обители.
Аладжа манастир изпъква със своята величина и живописна декорация. Има сигурни доказателства, че манастирът е бил освежен и изписан наново благодарение на владетелите от Добруджанското деспотство.
Османската агресия на Балканите поставя завършек на монашеската обител.
Едно поверие споделя, че монасите са били избити от османските нашественици след провалянето на кръстоносната войска, водена от полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело в борбата при Варна през 1444 година.
Лишен от поддръжката на страната и църквата в изискванията на непознатото иго, през идващите епохи манастирът последователно потъва в давност. Времето не е пощадило и същинското му християнско име. До нас е достигнало единствено арабско-турското " аладжа ", което в превод значи " цветен, пъстър ".
В края на ХІХ век Карел Шкорпил е записал едно поверие, съгласно което името на манастира е било " Св. Спас " ( от Христос Спасител ) или " Възнесение Господне ".
Това заяви шефът на Историческия музей в морската столица Игор Лазаренко. 107 509 е броят на посетителите, от които 81 858 чужденци.
Вторият най-предпочитан обект е бил Археологическият музей. През него са минали 33 537 души. От тях 19 271 са били чужденци. На последващо място с 31 090 гости се подреждат Големите римски терми, а с 29 285 - естественият феномен Побити камъни.
Общият брой на миналите през всички 11 обекти на РИМ-Варна - Археологически музей, Аладжа манастир, Големи и дребни римски терми, Побити камъни, Природонаучният и Учебният музей, Терариумът и музеите по етнография, възобновление и нова история, е 255 444, от които 139 622 са били чужденци.
За предишното на средновековния скален Аладжа манастир край Варна е известно доста малко. Оскъдните находки не дават отговор чии грижливи ръце са оформи-ли естествените пещерни ниши в монашеско обиталище.
Предания описват, че по времето на жестоките гонения против християните в Римската империя в това закътано и пустинно място са намерили леговище неколцина изгнаници от близкия град Одесос.
През 313 година император Константин Велики афишира християнската вяра за равнопоставена с останалите в империята. Той и неговите наследници подхващат всеобщо църковно строителство. На доста места, свързани с мъченическия героизъм на първите християни пораждат отшелнически обители.
Аладжа манастир изпъква със своята величина и живописна декорация. Има сигурни доказателства, че манастирът е бил освежен и изписан наново благодарение на владетелите от Добруджанското деспотство.
Османската агресия на Балканите поставя завършек на монашеската обител.
Едно поверие споделя, че монасите са били избити от османските нашественици след провалянето на кръстоносната войска, водена от полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело в борбата при Варна през 1444 година.
Лишен от поддръжката на страната и църквата в изискванията на непознатото иго, през идващите епохи манастирът последователно потъва в давност. Времето не е пощадило и същинското му християнско име. До нас е достигнало единствено арабско-турското " аладжа ", което в превод значи " цветен, пъстър ".
В края на ХІХ век Карел Шкорпил е записал едно поверие, съгласно което името на манастира е било " Св. Спас " ( от Христос Спасител ) или " Възнесение Господне ".
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ