Фашизмът никога не е идвал на власт в България!
(Най-новите проучвания и изводи на български историци)
Историческото време в България бързо ни отдалечава от края на тридесетте и първата половина на 40-те години на предишния век. Почти няма живи участници в обществените и политическия борби от това далечно време, които да свидетелстват по радио и телевизионни студия своята истина. Анжел Вагенщайн и други създатели от време на време пишат за фашизма, само че техните трудове са „ лишени от теоретическа аргументация “ на самото разбиране и заради това по презумция нямат стойност за историческата просвета. Този терен все по-често се запълва от всевъзможни изявленията, разисквания в студиото „ История Б.Г, „ Отворените досиета “ и прочие, само че и там липсва фундамента, на който се гради фашизма и фашистката страна. Българската историческа просвета не може да остави тази празнина да поражда колебание в народа що е това фашизъм и имало ли го е в България.
Очевидно, това е стимулирало групата историци да изучат и изяснят научната истина за фашизма в България. Но нашите учени мъже и дами – историци се оказват детски да формулират идейните и политическите основи на фашизма, което ги принуждава да си вземат за патерица проучванията на чуждоземни светила по тематиката. Обогатени с получените фундаментални познания и след задълбочени разсъждения, тези почтени откриватели са стигнали до следните изводи:
„ 1. В България не се основава водеща фашистка партия. “
От което следва, че
„ 2. Фашизмът в никакъв случай не идва на власт в България. “
„ 3. Режимът няма и фашистка идеология. “
„ 4. Управлението на страната от 1934 до 1944 е властническо, само че не и фашистко. “
Всичко това изцяло се съгласува с постулатите на учените учители от чужбина. Но не дава отговор на доста, меко казано, странните неща, които се случват в „ нефашисткото “ ни родно място. Нашите учени историци буйно изследват теорията на фашизма у нас само че, по незнайни аргументи, не осветяват фашистките практики на принуждение и гнет. Сякаш тези практики не са основното средство за ръководство на властимащите от тези години, както и в политиката на всяка фашистка тирания.
Всред подписалите документа учени стои и името на професор Иван Илчев. Не желая да влизам в персонален спор с него, тъй като в тази ситуация той е един от многото само че прави усещане, че скрепеният с неговия автограф документ е в остро несъгласие с написаното от татко му професор Илчо Димитров в обширния увод към Дневника на Богдан Филов. В този увод има такива мисли:
„ Безпартийността ще прогласи по- късно (Богдан Филов, б.а) за главен принцип на монархофашизма „. -стр.57.
„ … единственият фактор, който решаваше в монархофашистката тирания, бе самият „ цар-Фюрер. “ –стр. 63.
„ По времето когато Филов стана министър, монархофашистката тирания бе дефинитивно закрепена “ – стр. 67.
„ Антикомунизмът е най-характерната линия на всеки фашизъм, в това число и на монархофашизма. “ –стр. 69.
На друго место в упоменатия увод професор Илчо Димитров загатва, че съжителството на фашизма с буржоазни псевдо-демократични структури на страната въобще не е изключение, а по-скоро предписание.
Това разногласие в оценките сред татко и наследник може да се преглежда като фамилно неразбирателство, само че за обществото е по-важна истината за нашето недавнашно минало.
Това, че в България няма водеща фашистка партия не лишава от идейно и политическо въздействие политическите фашистки обединения, които беснеят по селата и градовете на отечеството. Би ли било допустимо да се определиш като антифашист пред проведената навалица на легионерите на военачалник Луков или стройните редици на бранниците, както и пред „ нефашистките “ органи на властта?
Щом водеща фашистка партия не управлявала страната значи, че няма фашистка власт ни споделят откривателите. Странно, каква е властта, която включи България във фашистката ос Рим-Берлин –Токио; е ли това някакъв хибрид сред фашистка Италия, Германия и България, при което тя резервира нефашисткото си непорочие. Между другото учените, подписали документа, тихичко ни уведомяват, че този съюз е подписан под натиска на Германия и с това авансово оправдават съдбовните за България последствия от Втората международна война.
(Едно отклоняване: Историята помни и по-достойно и национално отговорно държание на в действителност нефашистки държавни управления. На ултиматума на Германия, насочен към датското държавно управление да пропусне немските войски през територията на страната с цел да ударят френските войски във фланг, то дава отговор с отвод. За едно денонощие Дания е прегазена. Не дълго по-късно покореният крал на страната крачи по улиците на столицата със жълтата звезда на Давид на ревера в символ на отбрана на застрашените от депортация евреи. Страната приключва войната като победител. А къде се оказва „ нефашистка “ България.)
Казват ни, че българското държавно управление не е антисемитско само че, отново по подстрекателство на немските съдружници, сме принудени да прокараме антисемитски закони: да украсим евреите с жълти звезди и да им забраним да заемат държавни служби, да ги заставим да излизат от домовете си в избрани часове, държавните органи с демократична безпристрастност да следят антисемитските изстъпления на легионери, бранници и ратници по улиците, с цел да ги „ защитим “ от немските настоявания за депортация ги затваряме в трудови лагери и, най-после, да създадем организация по депортацията на евреите. Агенцията, заради настръхналото публично възмущение, не съумя да си свърши работата, за която бе основана и това се сочи като значим белег, че у нас фашизъм не е имало.
В отбрана на свободите „ нефашистките “ държавни управления от първата половина на 40-те години на предишния век провеждат профилактиката на обществото, като затварят евентуалните носители на комунистическа и друга сходна болест в концлагери като „ Гонда вода “, „ Ени кьой “ и други
В теоретичните рамки на понятието фашизъм на учените историци не е отредено место на терора като неизменен признак на фашизма. По тази причина терорът, който залива страната през годините на съпротивата против режима и политиката на българските държавни управления и монарха не се загатва, той явно не е фашизъм. „ Нефашистките “ управници от тези години са ни оставили купища документи и фотографии с убити и изтерзани без съд и присъда съвсем 10 хиляди българи, българки, деца, които „ теоретично голословно “ назоваха себе си антифашисти, на опожарени над 3500 къщи на „ врагове на царщината “. В научните и проучвателен ползи на подписалите документа учени не е включена ужасяващата фотография с редицата отрязани партизански глави, зад които са скупчени пребити от пердах и насилия дами, в очакване редицата да бъде попълнена с техните лични глави. Внушават ни: Нека не заблуждаваме българската общност, като приписваме избиването на дечицата от Ястребино на фашистката власт, тъй като такава няма в България. Тези фотоси и злодеяния са явна „ комунистическа агитация “ и затова не са обект на научните търсения на видните историци, подписали документа, за който приказваме. Между прочее, по същите съображения тези фотоси и документи от дълго време са изтрити от всички учебници на българските възпитаници с цел да ги предпазим от заблудите за несъществуващият у нас монархофашизъм.
Косвено поражда въпросът за повода за бомбардировките на англо-американската авиация на София и други градове на България и хилядите жертви от тях. Очевидно нашите учени историци приписват този смут на англо-американско неразбирателство. Те, неуките, не са разбрали, че бомбардират столицата не на фашистка страна, съдружник на фашисткия тристранен пакт, а на страна „ единствено с властническо “, съвсем демократично ръководство. Пак заради същото „ неразбирателство “ Уйнстън Чърчил не разреши България да се подреди при спечелилите в антифашистката коалиция.
Тягостно е човек да чете сходни насилия над историята на България от тридесетте и четиридесетте години на предишния век, словоблудства, които изкривяват историческото схващане на българите и безшумно приготвят реституция на фашизма - концепция, която в никакъв случай не е слизала от програмата на подмолните властелини на силата на капитала.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Историческото време в България бързо ни отдалечава от края на тридесетте и първата половина на 40-те години на предишния век. Почти няма живи участници в обществените и политическия борби от това далечно време, които да свидетелстват по радио и телевизионни студия своята истина. Анжел Вагенщайн и други създатели от време на време пишат за фашизма, само че техните трудове са „ лишени от теоретическа аргументация “ на самото разбиране и заради това по презумция нямат стойност за историческата просвета. Този терен все по-често се запълва от всевъзможни изявленията, разисквания в студиото „ История Б.Г, „ Отворените досиета “ и прочие, само че и там липсва фундамента, на който се гради фашизма и фашистката страна. Българската историческа просвета не може да остави тази празнина да поражда колебание в народа що е това фашизъм и имало ли го е в България.
Очевидно, това е стимулирало групата историци да изучат и изяснят научната истина за фашизма в България. Но нашите учени мъже и дами – историци се оказват детски да формулират идейните и политическите основи на фашизма, което ги принуждава да си вземат за патерица проучванията на чуждоземни светила по тематиката. Обогатени с получените фундаментални познания и след задълбочени разсъждения, тези почтени откриватели са стигнали до следните изводи:
„ 1. В България не се основава водеща фашистка партия. “
От което следва, че
„ 2. Фашизмът в никакъв случай не идва на власт в България. “
„ 3. Режимът няма и фашистка идеология. “
„ 4. Управлението на страната от 1934 до 1944 е властническо, само че не и фашистко. “
Всичко това изцяло се съгласува с постулатите на учените учители от чужбина. Но не дава отговор на доста, меко казано, странните неща, които се случват в „ нефашисткото “ ни родно място. Нашите учени историци буйно изследват теорията на фашизма у нас само че, по незнайни аргументи, не осветяват фашистките практики на принуждение и гнет. Сякаш тези практики не са основното средство за ръководство на властимащите от тези години, както и в политиката на всяка фашистка тирания.
Всред подписалите документа учени стои и името на професор Иван Илчев. Не желая да влизам в персонален спор с него, тъй като в тази ситуация той е един от многото само че прави усещане, че скрепеният с неговия автограф документ е в остро несъгласие с написаното от татко му професор Илчо Димитров в обширния увод към Дневника на Богдан Филов. В този увод има такива мисли:
„ Безпартийността ще прогласи по- късно (Богдан Филов, б.а) за главен принцип на монархофашизма „. -стр.57.
„ … единственият фактор, който решаваше в монархофашистката тирания, бе самият „ цар-Фюрер. “ –стр. 63.
„ По времето когато Филов стана министър, монархофашистката тирания бе дефинитивно закрепена “ – стр. 67.
„ Антикомунизмът е най-характерната линия на всеки фашизъм, в това число и на монархофашизма. “ –стр. 69.
На друго место в упоменатия увод професор Илчо Димитров загатва, че съжителството на фашизма с буржоазни псевдо-демократични структури на страната въобще не е изключение, а по-скоро предписание.
Това разногласие в оценките сред татко и наследник може да се преглежда като фамилно неразбирателство, само че за обществото е по-важна истината за нашето недавнашно минало.
Това, че в България няма водеща фашистка партия не лишава от идейно и политическо въздействие политическите фашистки обединения, които беснеят по селата и градовете на отечеството. Би ли било допустимо да се определиш като антифашист пред проведената навалица на легионерите на военачалник Луков или стройните редици на бранниците, както и пред „ нефашистките “ органи на властта?
Щом водеща фашистка партия не управлявала страната значи, че няма фашистка власт ни споделят откривателите. Странно, каква е властта, която включи България във фашистката ос Рим-Берлин –Токио; е ли това някакъв хибрид сред фашистка Италия, Германия и България, при което тя резервира нефашисткото си непорочие. Между другото учените, подписали документа, тихичко ни уведомяват, че този съюз е подписан под натиска на Германия и с това авансово оправдават съдбовните за България последствия от Втората международна война.
(Едно отклоняване: Историята помни и по-достойно и национално отговорно държание на в действителност нефашистки държавни управления. На ултиматума на Германия, насочен към датското държавно управление да пропусне немските войски през територията на страната с цел да ударят френските войски във фланг, то дава отговор с отвод. За едно денонощие Дания е прегазена. Не дълго по-късно покореният крал на страната крачи по улиците на столицата със жълтата звезда на Давид на ревера в символ на отбрана на застрашените от депортация евреи. Страната приключва войната като победител. А къде се оказва „ нефашистка “ България.)
Казват ни, че българското държавно управление не е антисемитско само че, отново по подстрекателство на немските съдружници, сме принудени да прокараме антисемитски закони: да украсим евреите с жълти звезди и да им забраним да заемат държавни служби, да ги заставим да излизат от домовете си в избрани часове, държавните органи с демократична безпристрастност да следят антисемитските изстъпления на легионери, бранници и ратници по улиците, с цел да ги „ защитим “ от немските настоявания за депортация ги затваряме в трудови лагери и, най-после, да създадем организация по депортацията на евреите. Агенцията, заради настръхналото публично възмущение, не съумя да си свърши работата, за която бе основана и това се сочи като значим белег, че у нас фашизъм не е имало.
В отбрана на свободите „ нефашистките “ държавни управления от първата половина на 40-те години на предишния век провеждат профилактиката на обществото, като затварят евентуалните носители на комунистическа и друга сходна болест в концлагери като „ Гонда вода “, „ Ени кьой “ и други
В теоретичните рамки на понятието фашизъм на учените историци не е отредено место на терора като неизменен признак на фашизма. По тази причина терорът, който залива страната през годините на съпротивата против режима и политиката на българските държавни управления и монарха не се загатва, той явно не е фашизъм. „ Нефашистките “ управници от тези години са ни оставили купища документи и фотографии с убити и изтерзани без съд и присъда съвсем 10 хиляди българи, българки, деца, които „ теоретично голословно “ назоваха себе си антифашисти, на опожарени над 3500 къщи на „ врагове на царщината “. В научните и проучвателен ползи на подписалите документа учени не е включена ужасяващата фотография с редицата отрязани партизански глави, зад които са скупчени пребити от пердах и насилия дами, в очакване редицата да бъде попълнена с техните лични глави. Внушават ни: Нека не заблуждаваме българската общност, като приписваме избиването на дечицата от Ястребино на фашистката власт, тъй като такава няма в България. Тези фотоси и злодеяния са явна „ комунистическа агитация “ и затова не са обект на научните търсения на видните историци, подписали документа, за който приказваме. Между прочее, по същите съображения тези фотоси и документи от дълго време са изтрити от всички учебници на българските възпитаници с цел да ги предпазим от заблудите за несъществуващият у нас монархофашизъм.
Косвено поражда въпросът за повода за бомбардировките на англо-американската авиация на София и други градове на България и хилядите жертви от тях. Очевидно нашите учени историци приписват този смут на англо-американско неразбирателство. Те, неуките, не са разбрали, че бомбардират столицата не на фашистка страна, съдружник на фашисткия тристранен пакт, а на страна „ единствено с властническо “, съвсем демократично ръководство. Пак заради същото „ неразбирателство “ Уйнстън Чърчил не разреши България да се подреди при спечелилите в антифашистката коалиция.
Тягостно е човек да чете сходни насилия над историята на България от тридесетте и четиридесетте години на предишния век, словоблудства, които изкривяват историческото схващане на българите и безшумно приготвят реституция на фашизма - концепция, която в никакъв случай не е слизала от програмата на подмолните властелини на силата на капитала.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ