Каква е тази женска глава на Марс?
Най-новата фотография на НАСА от Марс разбуни духовете. Тя обаче не е първата, която демонстрира странни обекти на повърхността на Червената планета.
Прилича на боец в женски облик, изсечен в камъка. Астрономите са по-скоро скептични, до момента не са разкрили безапелационни доказателства. За феновете на теориите на конспирацията обаче нещата наподобяват ясни.
В неотдавна оповестено видео в Youtube беше оповестено „ фундаментално “ изобретение: в пясъка лежи глава на скулптура. „ Вижда се доста ясно: брадичка, уста, нос, очи, уши … “ Може да е жена-воин, която носи шлем.
Описваният камък обаче е с размер единствено няколко сантиметра и се вижда на фотография направена от роувъра Кюриозити на Марс на 1 април 2018. Тежкият съвсем 1 звук роувър кацна на Марс през 2012, от този момент насам е минал повече от 12 км.
Крайно необикновено е в действителност да става дума за направена статуя. Много по-вероятно е формата да се дължи на случайността, предопределена от естествените процеси. Но все пак…
Това не е първият чудноват обект на Марс, който се открива на фотоси. Още преди десетилетия сондата Викинг изпрати фотография на усмивка към Земята. Предполагаема женска скулптура, а също и хипотетична лъжица могат да се видят на други фотоси.
Усмивката от Марс. Снимката е от кратера Гейл.
Това несъмнено наподобява на скулптура
Космическият уред Викинг 1 на НАСА е направил тази фотография на 26 юли 1976 година
Тази фотография е относително нова, направена от Масткам на Кюриозити.
Но ние хората имаме склонността да търсим и да имаме вяра, че виждаме лица там, където в действителност ги няма. Това е прочут феномен, именуван от психолозите парейдолия. Причините за него се крият в нашия мозък, изясняват те.
За да може да обработи всички усещания, които влияят върху нас всекидневно, мозъкът е квалифициран да разпознава бързо разнообразни мостри. Мозъкът се стреми да подрежда бързо другите обстановки, с цел да може да реагира за елементи от секундата…
За нас хората е изключително значимо бързо да разпознаваме лица и затова непрекъснато сканираме околната среда в търсене на очи, усти и носове. Очевидно и Марс към този момент попада в групата на сканираните покрайнини.
