Арх. Белин Моллов ни отвежда на „Булевардът с лиричния ритъм...
Най-новата галерия на арх. Белин Моллов „ Булевардът с лиричния темп ” показва впечатляващото архитектурно завещание по трасето на булеварда от кръстовището на Орлов мост на изток до площад " Независимост " и Статуята на София на запад.
Официално й разкриване е на 1 септември от 18ч. в Държавна организация " Архиви " - изложбена зала на ул. ”Московска ” 5.
На 3 април 1879 година депутатите в Учредителното заседание в Търново единомислещо избират София за столица на Княжество България. Предложението е на един от първите български историографи, съосновател на Българската академия на науките проф. Марин Дринов, а претекстът - удобното географско разположение и капацитетът за стопански напредък. След Съединението на Княжество България и Източна Румелия (6 септември 1885 г.) София става столица на обединена България.
В края на първото десетилетие от Освобождението, през 1889 година, Столичният общински съвет преименува тогавашната улица „ Истанбул джадеси “ в бул. „ Цар Освободител “ (или единствено „ Царя ”), който бързо стартира да придобива образа на най-представителната градска улица. Разположен сред Орлов мост на изток, булевардът минава през площад „ Александър I “ на запад и завършва/започва на площад " Независимост ". „ Цар Освободител “ се пресича с някои съществени градски артерии в София като бул. „ Васил Левски “ и ул. „ Раковски “. През първите десетилетия след Освобождението в София са издигнати едни от най-известните здания, които оформят неповторимия тип на столицата - Народното събрание, Народният спектакъл " Иван Вазов ", Централната минерална баня, Академията на науките, Софийският университет " Св. Климент Охридски ", Народната библиотека, храм-паметникът " Св. Александър Невски " и други Най-красивите и впечатляващи от тях са оповестени за монументи на културата.
Официално й разкриване е на 1 септември от 18ч. в Държавна организация " Архиви " - изложбена зала на ул. ”Московска ” 5.
На 3 април 1879 година депутатите в Учредителното заседание в Търново единомислещо избират София за столица на Княжество България. Предложението е на един от първите български историографи, съосновател на Българската академия на науките проф. Марин Дринов, а претекстът - удобното географско разположение и капацитетът за стопански напредък. След Съединението на Княжество България и Източна Румелия (6 септември 1885 г.) София става столица на обединена България.
В края на първото десетилетие от Освобождението, през 1889 година, Столичният общински съвет преименува тогавашната улица „ Истанбул джадеси “ в бул. „ Цар Освободител “ (или единствено „ Царя ”), който бързо стартира да придобива образа на най-представителната градска улица. Разположен сред Орлов мост на изток, булевардът минава през площад „ Александър I “ на запад и завършва/започва на площад " Независимост ". „ Цар Освободител “ се пресича с някои съществени градски артерии в София като бул. „ Васил Левски “ и ул. „ Раковски “. През първите десетилетия след Освобождението в София са издигнати едни от най-известните здания, които оформят неповторимия тип на столицата - Народното събрание, Народният спектакъл " Иван Вазов ", Централната минерална баня, Академията на науките, Софийският университет " Св. Климент Охридски ", Народната библиотека, храм-паметникът " Св. Александър Невски " и други Най-красивите и впечатляващи от тях са оповестени за монументи на културата.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ