Близо 1600 именици в Русе празнуват на Антоновден
Най-много са дамите с името Антоанета – 332
Общо 1587 поданици на община Русе означават своя имен ден през днешния ден, 17 януари, когато православната черква уважава паметта на преподобни Антоний Велики. Справка в регистрите на общинската администрация демонстрира, че дамите с името Антоанета са най-многобройната група празнуващи – общо 332 дами.
При мъжете най-често срещаното име е Антон, носено от 315 души. Статистиката подрежда на челните места още дамите с името Донка (343) и Антония (218). Сред празнуващите се открояват и по-редки, само че обичайни имена като Тонка (66) и Тончо (38), както и по-модерно звучащите Тони (58) и Антоанела (5).
Повод за празник имат още носещите имената Антоана, Тоня, Андония, Драгостина и Дончо.
Традиции против заболяванията
Освен мотив за персонален празник, Антоновден носи и мощен фолклорен заряд в района. Светецът се приема за настойник на ковачите и железарите, само че националните вярвания свързват деня най-много с предпазването от заболявания.
Етнографските обичаи повеляват на този ден дамите да не предат и да не плетат. Строго се съблюдава възбраната да не се варят варива като фасул и леща, с цел да не се " разсърдят " заболяванията – чумата, шарката и " синята пъпка ". В предишното този ден е бил именуван още Лелинден, като специфичен жест към " лелята " (евфемизъм за чумата).
Обичаят включва месенето на содени питки, които се намазват с петмез и се раздават на близки и съседи за здраве. Една от питките обичайно се оставя на тавана – алегоричен подарък за омилостивяване на " белята ".
Общо 1587 поданици на община Русе означават своя имен ден през днешния ден, 17 януари, когато православната черква уважава паметта на преподобни Антоний Велики. Справка в регистрите на общинската администрация демонстрира, че дамите с името Антоанета са най-многобройната група празнуващи – общо 332 дами.
При мъжете най-често срещаното име е Антон, носено от 315 души. Статистиката подрежда на челните места още дамите с името Донка (343) и Антония (218). Сред празнуващите се открояват и по-редки, само че обичайни имена като Тонка (66) и Тончо (38), както и по-модерно звучащите Тони (58) и Антоанела (5).
Повод за празник имат още носещите имената Антоана, Тоня, Андония, Драгостина и Дончо.
Традиции против заболяванията
Освен мотив за персонален празник, Антоновден носи и мощен фолклорен заряд в района. Светецът се приема за настойник на ковачите и железарите, само че националните вярвания свързват деня най-много с предпазването от заболявания.
Етнографските обичаи повеляват на този ден дамите да не предат и да не плетат. Строго се съблюдава възбраната да не се варят варива като фасул и леща, с цел да не се " разсърдят " заболяванията – чумата, шарката и " синята пъпка ". В предишното този ден е бил именуван още Лелинден, като специфичен жест към " лелята " (евфемизъм за чумата).
Обичаят включва месенето на содени питки, които се намазват с петмез и се раздават на близки и съседи за здраве. Една от питките обичайно се оставя на тавана – алегоричен подарък за омилостивяване на " белята ".
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ




