Копнежът по стария блясък на Мелник
Най-малкият град в България – Мелник има големи проблеми – от инфраструктурата до поддръжката на неповторимите къщи.
С тия думи ни посрещат мелничани, които заран по остаряла традиция си пият кафето на площада.
Все отново се усмихват, тъй като за пръв път от 40 години насам в градчето е почнал ремонт на единия ръкав от основната улица.
„ До в този момент тук и ние, и туристите газехме в тиня. Сега новата администрация на община Сандански откри средства и започнахме да поставяме паваж – споделя кметът на Мелник Наско Петев. – Бързахме всичко да е готово до февруари, преди фестивала на виното „ Златен грозд “. Искаме да посрещнем посетители и туристи с нов образ, споделя Петев.
Местни мелничанки ни канят на кафе и раздумка.
„ Сърцето ме свива като виждам през днешния ден каква тъжна панорама е градчето, дето е било средновековна столица на Пирин и Родопите “ – споделя една от тях, а другите кимат с глави в символ на единодушие.
„ Срамота е да имаме популярен град с вековна история и да сме забравени и от Бога и страната. А другояче всички големци се утрепват да водят тука непознати делегации, споделят те. Според тях в прехода към народна власт Мелник е загърбен от властта.
„ До 1986 година имахме финансиране непосредствено от централния бюджет и имаше ред и всичко. А в този момент всичко, което е държавна или общинска благосъстоятелност се разрушава – споделя Грозда Манолева.
67 -годишната мелничанка в миналото е работила в кметството и помни положителните дни на града-музей.
„ А в този момент една аптека няма в града, някой екскурзиант да се разболее, пращаме го до Сандански да иде на доктор. Тук живеем единствено 290 души и очевидно политиците нямат интерес от нас, тъй като сме малко гласоподаватели “ – прибавя друга жена. И тя, като множеството от компанията, упорства да остане анонимна.
„ В знамение се видяхме да си запазим читалището, тъй като има норматив – минимум 150 члена, другояче го затварят. Е па тук сме най-малкият град, по какъв начин да имаме толкоз хора? Но направихме лист, дописвахме хора от други градове. Та ние 130 години читалище имаме! Как ще допуснем да го закрият, тъй като някакви глупави правила имало! “ – споделят мелничанки. Те хем са ядосани, че са били принудени да шмекеруват с документите, хем са горди, че са съумели да си спасят духовното средище. “ И допълват:
„ Мелник би трябвало да има специфичен статут, не може да се третира като елементарните градове.
С какви пари разполага кметът?
Той се смее:
„ Нямаме пари, Мелник е град без бюджет. За всяко нещо желаеме от общинския център Сандански. Ама те си имат други гайлета. Така години минават, до момента в който някой лев стигне до неповторимия ни град, който е нападнат целогодишно от туристи. Аз работя като основен досадник, непрестанно тракам по вратите на големците, да припомня какви са неотложните потребности на града. “
Първото, с което екскурзиантът се сблъсква в Мелник е неналичието на място за паркиране. Тук напролет и лятото се изсипват десетки рейсове дневно и се чудят къде да маневрират и паркират.
Така ходенето по основната улица на Мелник, която води към всички обекти, се трансформира в пъкъл за екскурзианта. Той се чуди дали да гледа красивите старинни къщи, или да внимава и да се пази от пъплещите коли. Аха, вдигнал глава към неповторимите мелнишки скали – стартират да му свирят с клаксони. Хората подскачат, лутат се, чудят се накъде да се скрият, до момента в който потокът от прииждащи коли премине.
И със сергиите в Мелник би трябвало да се води борба, тъй като те безусловно са затулили изгледа на екскурзиантът търси към паметниците на културата.
Една от най-красивите и остарели здания е някогашният турски конак. Тя обаче в този момент е покрита, с цел да не се види разпадът й. Повече от 20 години стои по този начин, оставена на разрушителната мощ на времето. Сега музейното управление в Сандански желае да я трансформира в музей. За задачата е направен работен план по Програмата за трансгранично съдействие с Гърция. Но планът е зациклил, не бил утвърден.. Сградата е общинска благосъстоятелност, само че с цел да се върне блясъкаът й, ще трябват най-малко 1 млн.лева за ремонт и реституция. Тя е пред сриване, не се знае докога ще издържи. До нея се разпада и изоставената остаряла постройка на учебното заведение в Мелник. Буренясало е, а е цялостно със мемоари, тъй като там са учили генерации локални хора.
Тъжните гледки не стопират до тук.
Сандъкчиевата къща към този момент я няма. Само купчина камъни припомнят за нея. Кметът споделя,че са я разрушили наложително,защото е била рискова – да не се срути върху туристите. Първо била обезопасена за известно време, само че това не спряло разрухата. Собствениците й не били открити.
Оцеляла е Болярската къща, която е била резиденция на Деспот Слав. Тя е монумент на българската средновековна жилищна архитектура. Построена е през първата половина на XIII век, когато Мелник е бил столица на княжеството на диктатор Алексий Слав. През идващите епохи къщата е била преустроена няколко пъти. През Късното Средновековие и Възраждането е била най-богато обзаведената жилищна постройка в Мелник и региона. Вътрешният двор е бил облицован с мраморни плочи, отново там са се намирали фонтани с мраморни скулптури, залите и стаите са били с мозаични подове, фрески и прозорци с цветни стъкла.
Днес я стопанисва … времето. Руините загатват за тогавашното величие. Хората се катерят да ги снимат, а защитни огради няма и те рискуват да паднат.
През лятото всичко в близост обрасва с плевели, а в тях е цялостно със змии. Кметството няма пари, само че все пак гледа да почисти змиярника, с цел да не стопира туристите по маршрутите, които ги водят натам.
В Мелник към този момент няма табелки, които да покажат къде какво гледаш, за какво е скъпо, по кое време е съградено. Туристите с таблети в ръка търсят Google нещо да им каже.
Въпреки всичко, потокът от туристи се усилва всяка година, изключително откакто екипът на професор Виолета Нешева направи в региона сензационно археологическо изобретение.
След 40 години изследвания тя разгласи,че е открит гробът на диктатор Алексий Слав, племенник на първите царе Асеневци – Петър, Асен и Калоян. Той е открит край възпоменателния параклис-костница „ Св. Троица ” на манастира „ Св. Богородица Пантанаса ”.
Тук историята се преглъща с неповторимото мелнишко вино. Хората се устоят най-вече от продажбата на аления балсам. Те на драго сърце описват по какъв начин Чърчил си поръчвал постоянно да му доставят вино от далечния Мелник.
Само тук вирее сортът „ необятна мелнишка лоза “. Няма да го откриете на никое място другаде нито в България, нито в друга страна. Той е непокътнат единствено в Югозападна България, към Мелник, Сандански, Петрич, селата Хърсово, Марикостиново, Капатово и Виногради. Заради него в близост се появиха дребни нови мазета.
В Мелнишкия музей на виното всеки екскурзиант може да научи историята на аления балсам и да си тръгне с бутилка от него за спомен.
„ Докато има алено вино и мелнишки скали, и Мелник ще го има, “ – споделят мелничани с блян по остарелия искра на родното им място.
С тия думи ни посрещат мелничани, които заран по остаряла традиция си пият кафето на площада.
Все отново се усмихват, тъй като за пръв път от 40 години насам в градчето е почнал ремонт на единия ръкав от основната улица.
„ До в този момент тук и ние, и туристите газехме в тиня. Сега новата администрация на община Сандански откри средства и започнахме да поставяме паваж – споделя кметът на Мелник Наско Петев. – Бързахме всичко да е готово до февруари, преди фестивала на виното „ Златен грозд “. Искаме да посрещнем посетители и туристи с нов образ, споделя Петев.
Местни мелничанки ни канят на кафе и раздумка.
„ Сърцето ме свива като виждам през днешния ден каква тъжна панорама е градчето, дето е било средновековна столица на Пирин и Родопите “ – споделя една от тях, а другите кимат с глави в символ на единодушие.
„ Срамота е да имаме популярен град с вековна история и да сме забравени и от Бога и страната. А другояче всички големци се утрепват да водят тука непознати делегации, споделят те. Според тях в прехода към народна власт Мелник е загърбен от властта.
„ До 1986 година имахме финансиране непосредствено от централния бюджет и имаше ред и всичко. А в този момент всичко, което е държавна или общинска благосъстоятелност се разрушава – споделя Грозда Манолева.
67 -годишната мелничанка в миналото е работила в кметството и помни положителните дни на града-музей.
„ А в този момент една аптека няма в града, някой екскурзиант да се разболее, пращаме го до Сандански да иде на доктор. Тук живеем единствено 290 души и очевидно политиците нямат интерес от нас, тъй като сме малко гласоподаватели “ – прибавя друга жена. И тя, като множеството от компанията, упорства да остане анонимна.
„ В знамение се видяхме да си запазим читалището, тъй като има норматив – минимум 150 члена, другояче го затварят. Е па тук сме най-малкият град, по какъв начин да имаме толкоз хора? Но направихме лист, дописвахме хора от други градове. Та ние 130 години читалище имаме! Как ще допуснем да го закрият, тъй като някакви глупави правила имало! “ – споделят мелничанки. Те хем са ядосани, че са били принудени да шмекеруват с документите, хем са горди, че са съумели да си спасят духовното средище. “ И допълват:
„ Мелник би трябвало да има специфичен статут, не може да се третира като елементарните градове.
С какви пари разполага кметът?
Той се смее:
„ Нямаме пари, Мелник е град без бюджет. За всяко нещо желаеме от общинския център Сандански. Ама те си имат други гайлета. Така години минават, до момента в който някой лев стигне до неповторимия ни град, който е нападнат целогодишно от туристи. Аз работя като основен досадник, непрестанно тракам по вратите на големците, да припомня какви са неотложните потребности на града. “
Първото, с което екскурзиантът се сблъсква в Мелник е неналичието на място за паркиране. Тук напролет и лятото се изсипват десетки рейсове дневно и се чудят къде да маневрират и паркират.
Така ходенето по основната улица на Мелник, която води към всички обекти, се трансформира в пъкъл за екскурзианта. Той се чуди дали да гледа красивите старинни къщи, или да внимава и да се пази от пъплещите коли. Аха, вдигнал глава към неповторимите мелнишки скали – стартират да му свирят с клаксони. Хората подскачат, лутат се, чудят се накъде да се скрият, до момента в който потокът от прииждащи коли премине.
И със сергиите в Мелник би трябвало да се води борба, тъй като те безусловно са затулили изгледа на екскурзиантът търси към паметниците на културата.
Една от най-красивите и остарели здания е някогашният турски конак. Тя обаче в този момент е покрита, с цел да не се види разпадът й. Повече от 20 години стои по този начин, оставена на разрушителната мощ на времето. Сега музейното управление в Сандански желае да я трансформира в музей. За задачата е направен работен план по Програмата за трансгранично съдействие с Гърция. Но планът е зациклил, не бил утвърден.. Сградата е общинска благосъстоятелност, само че с цел да се върне блясъкаът й, ще трябват най-малко 1 млн.лева за ремонт и реституция. Тя е пред сриване, не се знае докога ще издържи. До нея се разпада и изоставената остаряла постройка на учебното заведение в Мелник. Буренясало е, а е цялостно със мемоари, тъй като там са учили генерации локални хора.
Тъжните гледки не стопират до тук.
Сандъкчиевата къща към този момент я няма. Само купчина камъни припомнят за нея. Кметът споделя,че са я разрушили наложително,защото е била рискова – да не се срути върху туристите. Първо била обезопасена за известно време, само че това не спряло разрухата. Собствениците й не били открити.
Оцеляла е Болярската къща, която е била резиденция на Деспот Слав. Тя е монумент на българската средновековна жилищна архитектура. Построена е през първата половина на XIII век, когато Мелник е бил столица на княжеството на диктатор Алексий Слав. През идващите епохи къщата е била преустроена няколко пъти. През Късното Средновековие и Възраждането е била най-богато обзаведената жилищна постройка в Мелник и региона. Вътрешният двор е бил облицован с мраморни плочи, отново там са се намирали фонтани с мраморни скулптури, залите и стаите са били с мозаични подове, фрески и прозорци с цветни стъкла.
Днес я стопанисва … времето. Руините загатват за тогавашното величие. Хората се катерят да ги снимат, а защитни огради няма и те рискуват да паднат.
През лятото всичко в близост обрасва с плевели, а в тях е цялостно със змии. Кметството няма пари, само че все пак гледа да почисти змиярника, с цел да не стопира туристите по маршрутите, които ги водят натам.
В Мелник към този момент няма табелки, които да покажат къде какво гледаш, за какво е скъпо, по кое време е съградено. Туристите с таблети в ръка търсят Google нещо да им каже.
Въпреки всичко, потокът от туристи се усилва всяка година, изключително откакто екипът на професор Виолета Нешева направи в региона сензационно археологическо изобретение.
След 40 години изследвания тя разгласи,че е открит гробът на диктатор Алексий Слав, племенник на първите царе Асеневци – Петър, Асен и Калоян. Той е открит край възпоменателния параклис-костница „ Св. Троица ” на манастира „ Св. Богородица Пантанаса ”.
Тук историята се преглъща с неповторимото мелнишко вино. Хората се устоят най-вече от продажбата на аления балсам. Те на драго сърце описват по какъв начин Чърчил си поръчвал постоянно да му доставят вино от далечния Мелник.
Само тук вирее сортът „ необятна мелнишка лоза “. Няма да го откриете на никое място другаде нито в България, нито в друга страна. Той е непокътнат единствено в Югозападна България, към Мелник, Сандански, Петрич, селата Хърсово, Марикостиново, Капатово и Виногради. Заради него в близост се появиха дребни нови мазета.
В Мелнишкия музей на виното всеки екскурзиант може да научи историята на аления балсам и да си тръгне с бутилка от него за спомен.
„ Докато има алено вино и мелнишки скали, и Мелник ще го има, “ – споделят мелничани с блян по остарелия искра на родното им място.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ