48-то НС завърши с колаж, подобен на този от детската градина
Най-ключовият миг от късия живот на този парламент евентуално ще бъде битката сред така наречен " партии на статуквото " (ГЕРБ-СДС, Българска социалистическа партия, ДПС) против тези, които са " антистатуквото ": Продължаваме промяната и Демократична България. Новите обединения, които влязоха в 48-то Народно заседание " Български напредък " и " Възраждане " като че ли не съумяха да се утвърдят като достоверни политически сили, тъй като с спорните си дейности съумяха да застанат на страната на статуквото - избора на ръководител на Народното събрание, връщането на хартиената бюлетина, превръщането на машините за гласоподаване в принтери. С последното решение се основава причина за опорочаване и злоупотреби с вота на българските гласоподаватели.
Фрапиращо е и разделянето по тематики като изпращането на военна помощ за Киев, оповестяването на Гладомора в Украйна от 1932-1933 за геноцид. Разделението стигна чак до там, че Българска социалистическа партия се отхвърли от своя Явор Божанков, като го изключи от парламентарната група, тъй като той единствен не беше склонен с неизпращането на помощ за Украйна. Впрочем Русия от дълго време разгласи България за " неприятелска страна ", като даже включи страната ни в този лист.
" Какво тогава се умилкваме на Русия, откакто явно в нейните очи сме повече цел, в сравнение с страна със личен суверинитет? " - несъмнено ще попита някой. Отговорът е по-скоро риторичен - избрани политици очевидно имат доста съществени претекстове да са на страната на Русия, в сравнение с България, защитавайки прокремълски линии. Това държание с изключение на фрапиращо е и смущаващо, тъй като в очите на цивилизования свят, измежду нашите европейски сътрудници - Европейски Съюз и НАТО, неувереното държание на България граничи с диагноза.
Вчера Българска социалистическа партия демонстративно напусна пленарна зала и не взе участие нито в минутата безмълвие за почитането на жертвите от комунистическия режим в България, нито в гласуването на декларацията за Гладомора. Не е ясно левицата какво тъкмо брани - себе си или някакви някогашни агентурни чиновници от Държавна сигурност, които принадлежат на БПК, само че комунистическият режим в България от 1944г. до 1989г. е разгласен за незаконен със закон от 2000г. Това, че социалистите не се разграничават от незаконното си минало, единствено ги слага в неизгодна и дискредитираща позиция.
Аналогично е държанието на " Възраждане ", които през вчерашния ден се бориха със " зъби и нокти " за първото място по безумство. Те напускаха, само че преди този момент държаха проруски речи и предупреждаваха какви големи неприятности ще си навлечем на глава като вадим скелети от дрешника.
Накрая на целия този парадокс, журналистът от БНР Петър Волгин се изрече в отбрана на Народния съд. Освен, че сходно изказване е цинично в деня, в който отдаваме респект към жертвите на комунизма, само че и приказва за липса на всевъзможен морал и човещина. Смущаващо е, че сходен вид изявления могат да минат за " независимост на словото " и " друга позиция ", откакто явно зад тях стои избрана цена. Освен, че този тип държание развращава, то е срещу всички европейски полезности, които жертвите на комунизма са платили с живота си - достолепие, чест, морал, дълг, ценене на полезността на непознатия живот.
Не инцидентно е казано: " Разделяй и владей! " За страдание огромна част от избраниците в 48-мото Народно събрание демонстрираха тази максима, като преследват само лични, дребни цели, които да изпълнят в своя сгода, маскирани зад привидната грижа към личните си гласоподаватели. По-страшното е, че от известно време се опитва върху гърба на обществото какъв брой тъкмо може да изтърпи избран тип ненавист и лека-полека на собствен ред да се научи да се самоненавижда.
П.П. Идеята за непредвидения спомен, който е сходен на фотосите, с които приключват подрастващите в детската градина е на господин Вежди Рашидов. Той е създателят с основно " Т " измежду всички народни представители. С този колаж се възобновява традицията, която не се практикува от години. Вероятно, с цел да може Вежди Рашидов да е в центъра на плаката. Освен егоизъм, сходен вид държание е паказателен за голям брой нездрави процеси.
ФрогНюз
Фрапиращо е и разделянето по тематики като изпращането на военна помощ за Киев, оповестяването на Гладомора в Украйна от 1932-1933 за геноцид. Разделението стигна чак до там, че Българска социалистическа партия се отхвърли от своя Явор Божанков, като го изключи от парламентарната група, тъй като той единствен не беше склонен с неизпращането на помощ за Украйна. Впрочем Русия от дълго време разгласи България за " неприятелска страна ", като даже включи страната ни в този лист.
" Какво тогава се умилкваме на Русия, откакто явно в нейните очи сме повече цел, в сравнение с страна със личен суверинитет? " - несъмнено ще попита някой. Отговорът е по-скоро риторичен - избрани политици очевидно имат доста съществени претекстове да са на страната на Русия, в сравнение с България, защитавайки прокремълски линии. Това държание с изключение на фрапиращо е и смущаващо, тъй като в очите на цивилизования свят, измежду нашите европейски сътрудници - Европейски Съюз и НАТО, неувереното държание на България граничи с диагноза.
Вчера Българска социалистическа партия демонстративно напусна пленарна зала и не взе участие нито в минутата безмълвие за почитането на жертвите от комунистическия режим в България, нито в гласуването на декларацията за Гладомора. Не е ясно левицата какво тъкмо брани - себе си или някакви някогашни агентурни чиновници от Държавна сигурност, които принадлежат на БПК, само че комунистическият режим в България от 1944г. до 1989г. е разгласен за незаконен със закон от 2000г. Това, че социалистите не се разграничават от незаконното си минало, единствено ги слага в неизгодна и дискредитираща позиция.
Аналогично е държанието на " Възраждане ", които през вчерашния ден се бориха със " зъби и нокти " за първото място по безумство. Те напускаха, само че преди този момент държаха проруски речи и предупреждаваха какви големи неприятности ще си навлечем на глава като вадим скелети от дрешника.
Накрая на целия този парадокс, журналистът от БНР Петър Волгин се изрече в отбрана на Народния съд. Освен, че сходно изказване е цинично в деня, в който отдаваме респект към жертвите на комунизма, само че и приказва за липса на всевъзможен морал и човещина. Смущаващо е, че сходен вид изявления могат да минат за " независимост на словото " и " друга позиция ", откакто явно зад тях стои избрана цена. Освен, че този тип държание развращава, то е срещу всички европейски полезности, които жертвите на комунизма са платили с живота си - достолепие, чест, морал, дълг, ценене на полезността на непознатия живот.
Не инцидентно е казано: " Разделяй и владей! " За страдание огромна част от избраниците в 48-мото Народно събрание демонстрираха тази максима, като преследват само лични, дребни цели, които да изпълнят в своя сгода, маскирани зад привидната грижа към личните си гласоподаватели. По-страшното е, че от известно време се опитва върху гърба на обществото какъв брой тъкмо може да изтърпи избран тип ненавист и лека-полека на собствен ред да се научи да се самоненавижда.
П.П. Идеята за непредвидения спомен, който е сходен на фотосите, с които приключват подрастващите в детската градина е на господин Вежди Рашидов. Той е създателят с основно " Т " измежду всички народни представители. С този колаж се възобновява традицията, която не се практикува от години. Вероятно, с цел да може Вежди Рашидов да е в центъра на плаката. Освен егоизъм, сходен вид държание е паказателен за голям брой нездрави процеси.
ФрогНюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ