Има ли идеално прави линии в природата?
Най-късото разстояние сред две точки е идеално права линия и поради изненадващата успеваемост на галактика, може да се допусна, че линейната изрядност би трябвало да е присъща и за нашата действителност. Ако обаче се вгледате деликатно, ще откриете, че нещата не са по никакъв начин по този начин, защото в реалност сме заобиколени от несъвършенство.
Разбира се, в околната ни среда има голям брой нелинейни структури; а светлинните лъчи, ръбовете на кристалите и нишките в мрежите на паяците са измежду най-правите неща на планетата. И въпреки всичко съвършенството е брутално висока летва, която допуска безкрайна еднаквост и в действителност не може да бъде реализирана на процедура.
Вземете да вземем за пример светлината. В учебно заведение всички ни учат, че светлината се движи по прави линии, макар че истината е, че даже и най-чистите лъчи надалеч не са идеално прави. Дифракцията да вземем за пример кара светлината да се популяризира по време на пътуването си, което значи, че всички лъчи в действителност се огъват леко, без значение от средата, през която се движат.
Доказателство за този резултат могат да се видят в галактическите фотоси от телескопите „ Хъбъл “ и „ Джеймс Уеб “, на които звездите не наподобяват като кръгли петна, а като звездообразни шипове. Дифракцията на светлината, предавана от тези звезди, е повода изображенията да наподобяват по този метод, доказвайки, че светлината в никакъв случай не е идеално права.
Погледнете още веднъж някои от впечатляващите фотоси на „ Джеймс Уеб “ и ще забележите, че някои галактики наподобяват огънати или изкривени. Това се дължи на обстоятелството, че самото пространство-време в действителност е накриво, което значи, че светлинните лъчи, които пътуват през материята на действителността, в никакъв случай не могат да се движат в идеално права линия.
Та в случай че даже светлината не е безупречно права, какъв късмет има физическата материя? Ами никакъв, както се оказва, тъй като даже най-прецизните структури в действителност са криви.
Кристалите – които са минерали с геометрични форми – постоянно се показват като естествените обекти с най-правилни ръбове и в действителност теоретично всички такива структури са идеално прави, защото самото определение за кристалите е прави системи от точки, подредени в повтарящи се решетки. На процедура обаче даже те са изпъстрени с безчет недостатъци, защото не всеки атом в кристалната решетка се подчинява на разпоредбите.
Тези недостатъци могат да бъдат породени от процесите на нагряване и изстудяване, които са основали минерала, или от бомбардиране с галактически лъчи и други типове радиация, наред с други неща. Независимо от повода обаче, съвършеният кристал просто не съществува в природата, защото ръбовете и повърхностите на тези хипнотизиращи камъчета постоянно ще са леко неправилни – даже и дефектите да са прекомерно дребни, с цел да бъдат видяни с просто око.
Не е изненадващо, че същото се отнася и за предметите, основани от индивида, които могат да бъдат създадени с невероятна точност, само че в никакъв случай не могат да бъдат направени идеално прави. Приближете се задоволително и неизбежно ще откриете някаква степен на несъвършенство, макар че на процедура тези съмнения са толкоз незначителни, че можем да назовем линиите прави.
Така, в случай че сме педантични, би трябвало да признаем, че идеално вършиме линии съществуват единствено като геометрични абстракции, само че отсъстват от физическата галактика, която обитаваме.
