Най-голямото животно, което някога е ходило по Земята, вероятно е

Най-голямото животно, което в миналото е стъпало по Земята, евентуално е динозавърът аржентинозавър - голям 77-тонен титанозавър, живял преди към 90 милиона години през късната креда. За съпоставяне, най-тежкото сухоземно животно през днешния ден е африканският слон (Loxodonta), който тежи по-малко от 7 тона. И двата типа наподобяват много слабички в съпоставяне със синия кит (Balaenoptera musculus), който със приблизително 165 тона е може би най-тежкото животно, живяло в миналото.

Но може ли някое животно да надмине това? Има ли граница за това какъв брой огромно може да бъде едно животно?

" Гледаме сините китове и въпросът е дали бихме могли да получим нещо по-голямо ", споделя пред „ Live Sciencе “ Герат Вермей, професор по геобиология и палеобиология в Калифорнийския университет в Дейвис. " Размерът зависи от доста фактори и аз одобрявам релативистична позиция ".

Поне на доктрина обаче може да има твърда граница - наложена от законите на физиката - от към 120 тона за сухоземните животни, съгласно Фелиса Смит, професор по палеоекология в Университета на Ню Мексико. " За да бъдете по-големи от това, на сушата краката ви би трябвало да са толкоз необятни, че да поддържат тялото ви, че да можете да вървите дейно ", споделя тя.

Смит се базира на закона за квадратния куб - математически принцип, разказан за първи път от Галилео Галилей като " отношението на два размера е по-голямо от отношението на техните повърхности ". С други думи, с увеличението на размера на едно животно неговият размер нараства по-бързо от неговата повърхнина, тъй че по-големите животни се нуждаят от доста по-големи крака, с цел да поддържат тежестта си. Ако просто увеличим един слон с няколко порядъка, законът за квадратния куб гласи, че той ще се срути - масата му ще се усили с една степен на три, до момента в който крайниците му ще се усилят с една степен на две.

Единственият метод, по който нашият утопичен мегаслон би могъл да преодолее това ограничаване, е да има непропорционално огромни и дебели крайници. Но даже и тогава, при тегло към 120 тона, крайниците, нужни за поддържане на мегаслона на краката му, биха станали необикновено обемни. " Най-големите животни във фосилните записи са малко под 100 тона, което поддържа този научен най-много ", споделя Смит, добавяйки, че " не е ясно, че не биха могли да се развият по-големи ".

Но физиката не е единственото ограничаване за размера на животните. Ако беше по този начин, щяхме да живеем в свят, цялостен със 100-тонни сухоземни животни, които деликатно се придържат към линията на квадратния куб на Галилей. Наличието на запаси също е значим фактор - мегафауната би трябвало да се храни. " Животните, които живеят в по-продуктивна среда с висококачествени храни, нормално са в положение да поддържат по-големи оптимални размери на тялото ", споделя Джордан Оки, количествен биолог в Държавния университет на Аризона. " Китовете, слоновете и другите мегабиота нормално живеят в продуктивна среда, богата на хранителни субстанции. "

Според Смит условията към питателните субстанции изясняват и за какво влечугите, като титанозаврите, са израствали доста по-големи даже от най-големите сухоземни бозайници. Тъй като топлокръвните бозайници имат по-бърз метаболизъм, те се нуждаят от към 10 пъти по-голямо количество храна, с цел да поддържат даден размер на тялото, в сравнение с влечугите, изяснява Смит. Влечугите, въпреки това, имат по-ниска телесна температура и по-бавен метаболизъм, тъй че могат да си разрешат да ядат по-малко и могат да порастват с калориен бюджет, който би довел до апетит при бозайниците.

" Не е изненадващо, че най-големите динозаври в сухоземните региони са били към 10 пъти по-големи от най-големите бозайници ", споделя Смит.

Сините китове, които могат да тежат към 165 тона и са топлокръвни бозайници, са ярки изключения от няколко от тези правила. Но тяхната неповторима среда изяснява триумфа им. Морските мегафауни могат да се възползват от плаваемостта си, с цел да усилват размерите си, без да натоварват мускулите и костите си, като порастват по способи, които биха предиздвикали крайниците на сухоземните животни да се смалят. А китовете разполагат с километри открит океан, който прекосяват, с цел да търсят храна.

" Очаква се животните във водата да бъдат по-малко лимитирани от биомеханични ограничавания ", споделя Оки. " Океаните също по този начин обезпечават изобилни, богати на хранителни субстанции запаси за тези животни, които са мобилни и изобретателни. " Китовете употребяват зоопланктон задоволително дейно, с цел да поддържат големите си размери, добави Оки.

Като изключим другите ограничавания, планетата явно може да поддържа мегафауната. В продължение на стотици милиони години мегафауната е била необятно публикувана. Въпреки това през последните към 20 000 години, което е единствено един момент от еволюционното време, мегафауната съвсем е изчезнала. Големите сухоземни бозайници, като слоновете и носорозите, понижават и съществуват единствено в избрани елементи на света; няколко групи от морската мегафауна, като китовете, са непрекъснато на ръба на изгубването.

И къде отидоха всички колоси?

" Хората са унищожили множеството от тях ", споделя Вермей. " Мамути, слонове, бизони, огромни месоядни животни - ние сме отстранили 90% от огромните животни, може би повече, и сигурно всички най-големи. "

Хората са и главната спънка за възраждането на тези огромни типове.

" Трябва да няма хора, с цел да може мегафауната да се завърне ", споделя Вермей. " Ние сме преобладаващият тип и нито едно животно няма да стане огромно под нашата надмощие. Шансовете да се появи още веднъж нещо толкоз огромно, колкото е критският динозавър, са малко евентуални. " /БГНЕС