Като в Чернобил: Кошмарна гледка от най-голямата белодробна болница на Балканите край село Радунци
Най-голямата в миналото белодробна болница у нас, а съгласно някои даже на Балканите, тъне в съсипия и от години е в историята. Тя наподобява тъкмо като злокобния Припят край Чернобил - като че ли е изоставена ненадейно.
От няколко години Специализираната болница за долекуване и дълготрайно лекуване на белодробни заболявания в мъглижкото село Радунци не приема пациенти. Всъщност, от началото на новия век тя работи много алегорично, на фона на многото пациенти в десетилетията преди този момент.
От години постройката се продава поради огромни отговорности, а покупател се търси отдавна. Днес тогавашният санаториум, който е имал близо 700 кревати за туберкулозно заболели през 70-те и 80-те години на XX век, е просто една рушаща се и изоставена постройка.
Специализирана болница за белодробни заболявания в Радунци е ситуирана измежду зелените скатове на южната част на Тревненска Стара планина на 670 метра надморска височина.
Тук балканската жп линия, свързваща Стара Загора с Горна Оряховица, прави фамозната си „ осморка “. Мястото за построяването на болничното заведение е определено от лекари и учени, които след 20 месечно изследване откриват, че това място в Стара планина е с извънредно чист въздух и това е уместно за всевъзможни белодробни проблеми.
Имало е хрумвания тя да бъде издигната и в прилежащото и много по-голямо в тези години село Борущица, само че в последна сметка е определена дребната железопътна спирка по Балканската жп линия.
През 1935 година Висшият медицински съвет назначава комисия, в чийто състав влизат професор Васил Моллов, професор Тошко Петров, професор Руси Радков и инженер Печигаргов, която да предприеме обиколка из страната за търсене на уместно място за нов санаториум, изхождайки по едно и също време от климатично – метеорологичните условия на местността. Проучванията не престават цели 20 месеца.
В последна сметка с декрет на Негово Величество цар Борис III се дефинират 500 декара гора и ливади от землището на село Дъбово, Казанлъшка околия, а през 1937 година се издава втора Наредба – Закон за изграждане и обзавеждане на санаториум Радунци. През същата 1937 година се създава и конкурсна стратегия за идейна схема.
Строителството на санаториума стартира напролет на 1939 година, само че Втората международна война „ замразява “ градежа през 1940 година до към този момент издигнатата четириетажна постройка.
След 9 септември 1944 година продължава градежът на санаториума, който би трябвало да служи за лекуване на туберкулозно заболели. Откриването му става на 1 ноември 1955 година. По мотив на това разкриване в. „ Отечествен фронт “ оповестява:
„ Сред китните дъбови и букови гори в южните скатове на Стара планина при спирка Радунци се издига величествената четириетажна постройка – санаториума Радунци. Това е най-големият на Балканите санаториум за костно-ставна туберкулоза... “
През месец март 1955 се назначават и първата група чиновници - 4 лекари, 1 диспечер, 1 сестра и 3 санитарки.
Постепенно легловата база се уголемява, разкриват се отделения за костно-ставна туберкулоза, а през 1958 година и първото поделение за смесени форми – костно-ставна с белодробна туберкулоза. Следват нови отделения и назначението на от ден на ден медици.
Легловата база през 1960 година нараства на 500 кревати, а дружно с това пораства броят на чиновниците. През 1962 година са открити към този момент 600 кревати, а през 1963 – 1964 години са открити и оборудвани с съвременна модерна инсталация
– бронхологичен кабинет, поделение с 50 кревати и кабинет по урогенитална туберкулоза, патофизиологичен кабинет за проучване на дишането, бактериологична лаборатория, кабинет и поделение за очна туберкулоза, само сходно в страната.
Златните времена за болничното заведение в Радунци съответстват с ръководството на лекар Онуфри Владков, който е основен доктор цели 30 години – от 1961 до 1991 година Доктор Владков е считан за един от най-хубавите специалисти по белодробни заболявания в страната, а болничното заведение дава издръжка на хора освен от прилежащите села Борущица и Яворовец, а на медици от цялата стрна.
В последна сметка централният болничен корпус е с разгърната застроена повърхност от 15 220 к.в м. На 4-те етажа са ситуирани лекарски и административни кабинети, рехабилитационен център, операционни и стационарни зали, санитарни пространства,
хранилища, трапезария и други Имало е даже кино-салон, сцена и гримьорни и богата библиотека. Около болничното заведение се появяват и няколко блокчета, в които са живели медиците, пристигнали в Радунци от цялата страна.
В първите години на новия век работата на болничното заведение става все по-символична, преди през юни 2015 година санаториумът, както е прочут измежду локалните, да бъде разгласен в разпродажба заради неплатени задължения.
От няколко години болничното заведение не действа и на процедура към този момент е в историята.
Останала е единствено постройката, която се разрушава. А може би единствено 5 години след нейното очистване още веднъж пристигна времето, когато тя можеше отново да бъде потребна и да лекува с може би най-чистия въздух в България...
От няколко години Специализираната болница за долекуване и дълготрайно лекуване на белодробни заболявания в мъглижкото село Радунци не приема пациенти. Всъщност, от началото на новия век тя работи много алегорично, на фона на многото пациенти в десетилетията преди този момент.
От години постройката се продава поради огромни отговорности, а покупател се търси отдавна. Днес тогавашният санаториум, който е имал близо 700 кревати за туберкулозно заболели през 70-те и 80-те години на XX век, е просто една рушаща се и изоставена постройка.
Специализирана болница за белодробни заболявания в Радунци е ситуирана измежду зелените скатове на южната част на Тревненска Стара планина на 670 метра надморска височина.
Тук балканската жп линия, свързваща Стара Загора с Горна Оряховица, прави фамозната си „ осморка “. Мястото за построяването на болничното заведение е определено от лекари и учени, които след 20 месечно изследване откриват, че това място в Стара планина е с извънредно чист въздух и това е уместно за всевъзможни белодробни проблеми.
Имало е хрумвания тя да бъде издигната и в прилежащото и много по-голямо в тези години село Борущица, само че в последна сметка е определена дребната железопътна спирка по Балканската жп линия.
През 1935 година Висшият медицински съвет назначава комисия, в чийто състав влизат професор Васил Моллов, професор Тошко Петров, професор Руси Радков и инженер Печигаргов, която да предприеме обиколка из страната за търсене на уместно място за нов санаториум, изхождайки по едно и също време от климатично – метеорологичните условия на местността. Проучванията не престават цели 20 месеца.
В последна сметка с декрет на Негово Величество цар Борис III се дефинират 500 декара гора и ливади от землището на село Дъбово, Казанлъшка околия, а през 1937 година се издава втора Наредба – Закон за изграждане и обзавеждане на санаториум Радунци. През същата 1937 година се създава и конкурсна стратегия за идейна схема.
Строителството на санаториума стартира напролет на 1939 година, само че Втората международна война „ замразява “ градежа през 1940 година до към този момент издигнатата четириетажна постройка.
След 9 септември 1944 година продължава градежът на санаториума, който би трябвало да служи за лекуване на туберкулозно заболели. Откриването му става на 1 ноември 1955 година. По мотив на това разкриване в. „ Отечествен фронт “ оповестява:
„ Сред китните дъбови и букови гори в южните скатове на Стара планина при спирка Радунци се издига величествената четириетажна постройка – санаториума Радунци. Това е най-големият на Балканите санаториум за костно-ставна туберкулоза... “
През месец март 1955 се назначават и първата група чиновници - 4 лекари, 1 диспечер, 1 сестра и 3 санитарки.
Постепенно легловата база се уголемява, разкриват се отделения за костно-ставна туберкулоза, а през 1958 година и първото поделение за смесени форми – костно-ставна с белодробна туберкулоза. Следват нови отделения и назначението на от ден на ден медици.
Легловата база през 1960 година нараства на 500 кревати, а дружно с това пораства броят на чиновниците. През 1962 година са открити към този момент 600 кревати, а през 1963 – 1964 години са открити и оборудвани с съвременна модерна инсталация
– бронхологичен кабинет, поделение с 50 кревати и кабинет по урогенитална туберкулоза, патофизиологичен кабинет за проучване на дишането, бактериологична лаборатория, кабинет и поделение за очна туберкулоза, само сходно в страната.
Златните времена за болничното заведение в Радунци съответстват с ръководството на лекар Онуфри Владков, който е основен доктор цели 30 години – от 1961 до 1991 година Доктор Владков е считан за един от най-хубавите специалисти по белодробни заболявания в страната, а болничното заведение дава издръжка на хора освен от прилежащите села Борущица и Яворовец, а на медици от цялата стрна.
В последна сметка централният болничен корпус е с разгърната застроена повърхност от 15 220 к.в м. На 4-те етажа са ситуирани лекарски и административни кабинети, рехабилитационен център, операционни и стационарни зали, санитарни пространства,
хранилища, трапезария и други Имало е даже кино-салон, сцена и гримьорни и богата библиотека. Около болничното заведение се появяват и няколко блокчета, в които са живели медиците, пристигнали в Радунци от цялата страна.
В първите години на новия век работата на болничното заведение става все по-символична, преди през юни 2015 година санаториумът, както е прочут измежду локалните, да бъде разгласен в разпродажба заради неплатени задължения.
От няколко години болничното заведение не действа и на процедура към този момент е в историята.
Останала е единствено постройката, която се разрушава. А може би единствено 5 години след нейното очистване още веднъж пристигна времето, когато тя можеше отново да бъде потребна и да лекува с може би най-чистия въздух в България...
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ