Най-големи са били миграционните загуби в периода от 1985-1992 година,

Най-големи са били миграционните загуби в интервала от 1985-1992 година, което е обяснимо поради всеобщото изселване на българските турци. Тогава приблизително годишно се изселват 66 000 души. След това миграционното салдо стартира непрестанно да се свива. Към 2013 година имахме минимално миграционно салдо – 1100 емигранти на година. Това е може би най-благоприятният в миграционно отношение интервал. Това разяснява в ефира на БНР доцент Спас Ташев от Института за проучване на популацията и индивида към Българска академия на науките. Според него данните, изнесени от Министерство на външните работи за броя на българите в чужбина, са изненадали научната общност в България.

,,По тази причина бяха направени прогнози, че след 2015-2020 година ще имаме и леко позитивно миграционно салдо. За страдание тези прогнози не се сбъднаха. През последните 2 години се следи известно увеличение на миграционните загуби, само че те са от порядъка на 4-5000 души годишно. Тоест не можем да приказваме за огромни миграционни загуби и за всеобщо овакантяване на България, каквото усещане основава изнесената от Министерство на външните работи статистика'', добави още по тематиката доцент Ташев.

,,В предишното Западна Европа набираше трудови запаси посредством емиграция от Централна и Източна Европа. Но емиграционният капацитет на този район към този момент е привършен. Единствените райони, които могат да предложат младо население са Близкия Изток, Северна и Субсахарска Африка, което води към този момент до смяна и на социокултурния образ в Европа. Това несъмнено поражда паника измежду жителите на тези страни, дали посредством този вид политика ще се решат демографските проблеми?'', изясни експертът.