Най-драматичната година със сигурност може да е 30 г. пр.

Най-драматичната година сигурно може да е 30 година прочие н. е., когато със гибелта на Клеопатра VII освен завършват три хилядолетия династическа история в Египет, само че се оформя и бъдещето на западния свят.

След като се сблъскват през миналата година с техния противник Октавиан в ненапълно неубедителната морска борба при Актиум край гръцкото крайбрежие, Клеопатра и брачният партньор й Марк Антоний са победени едвам когато сухопътните им сили бягат и флотът на Червено море е погубен от арабски пирати. И Октавиан не съумява да се възползва от преимуществото, което печели при Актиум, защото войските му се разпалват, изисквайки възнаграждение, което той няма по какъв начин да им обезпечи. Междувременно Клеопатра към момента ръководи голяма съкровищница.

Към 30 година прочие н. е., откакто складира половината от това благосъстояние в гробницата си в Александрия, Клеопатра дава останалото на сина си Цезарион. Когато силите на Октавиан доближават, тя изпраща Цезарион на несъмнено място, само че той и нейните поддръжници са издирени и екзекутирани, а дезертирането на останалите им войски не оставя на двойката голям избо и тя се самоубива.

Египет е публично анексиран от Рим на 31 август 30 година прочие н. е. и след гибелта на най-големите противници на Октавиан, той е единствен стопанин на римския свят и вземайки купата Август, става първият император. Финансиран от именитото благосъстояние на Египет, той най-сетне е свободен да работи, формирайки западния свят в продължение на епохи – от последвалото настъпление на Рим във Англия до приемането на християнството, всичко това става допустимо с помощта на трагичните събития от 30 година прочие н. е.

Годините, които бележат края на огромна война, обикновено носят и обилни събития, само че 1918 година е изключително травматична и настъпилите промени имат последици и до през днешния ден. Падането на Австрийската, Германската и Турската империя и експлоадирането на революция в Русия основават дълготрайна неустойчивост на Балканите и в Близкия изток. Студената война в действителност стартира през 1918 година – само че като гореща война. Тази жестока гражданска война дефинира модела за доста други.

Междувременно Първата международна война е белязана от поредност трагични разтърсвания, когато отделните сили са изхвърляни от спора. Русия е ненадейно отстранена от борбата с Договора от Брест-Литовск, който разрешава на Германия да трансферира силите си на запад, до момента в който американците поддържат Англия и Франция на западния фронт. Това не наподобява на краищата на други огромни войни – да вземем за пример, събитията от 1814–15 или 1944–45. Приливът в действителност се втурва в едната посока и по-късно още веднъж се върна единствено след няколко месеца.

В началото на 1918 година германците удрят мощно с пролетните офанзиви и съдружниците се размотават, губейки територия, която по-рано е коствала пленяването на доста мъже. Правителствата гледат нервно. В последна сметка съдружниците стопират и след това преборват германците. Военна машина, която донася многократни победи в поредни войни през 1864–1971 и 1914–18, е всеобхватно победена и немската имперска власт се срутва дружно с тази на своите съдружници. Модерната ера е въведена трагично.

Според зависи какво се има поради под „ трагично “: световно-застрашаващите борби в действителност стартират едвам през 1945 година Ако се има поради „ най-важната “, годината на основаването на космоса е с преимущество. Но една година, повече от която и да било друга, трансформира метода, по който върви историята – 1492 година

Преди това разнообразни култури и екосистеми разделяха света. Това разделяне стартира преди към 150 милиона години, с разделянето на Пангея – мегаконтинентът, формиран от всички настоящи континенти. Тогава формите на живот се разделят, даже по-зрелищно, в сравнение с културите на разделените общности, които, когато възвръщат контакт, към този момент се разграничават толкоз доста, че мъчно се разпознават като принадлежащи към един и същи тип.

С необикновена ненадейност, през 1492 година, моделът на разминаване приключва. Светът е на ръба на екологична гражданска война и от този момент насам екологичният продан унищожава най-забележимите разлики от предходните 150 милиона години.

Старият и Новият свят възобновяват контакти, спорове, болести и култури. Истинска „ международна система “ – в която събитията на всички места резонират дружно – става допустима, с идеи и продан, пресичащи океаните. Европейският империализъм стартира да издълбава света, присвоявайки Америка, умножавайки западните запаси, правейки допустимо затъмнението на дълго-хегемонистичните империи и стопански системи в Азия. Никоя друга година не довежда до толкоз интензивни и толкоз трансформиращи промени.

1956 година бележи ново начало. Това е време, когато строгите икономии и културното почитание са сменени от триумфа на всеобщата потребителска просвета в американски жанр. Сега Америка е на върха на света – извод, брутално извлечен, откакто президентът Айзенхауер принуждава Англия и Франция да спрат суецката инвазия.

Суецкият неуспех е миг от изключителна значимост за Англия, като поражда периодически промени в национална посока. Франция, за разлика от това, към този момент стартира развой на европейска консолидация: договарянията за основаване на Европейската общественост от Римския контракт от 1957 година са дейно решени през 1956 година

На изток руската хватка върху европейските завоевания за първи път съществено се разклаща – когато принудително потуши унгарското въстание.

В Съединени американски щати решението на висшия съд против сегрегацията в рейсовете е първата огромна победа на Мартин Лутър Кинг. И преизбирането на консервативния Айзенхауер не можа да спре появата на свободните, непокорни младежи с афиш на Джеймс Дийн на стената и Елвис в джубокса – феномен, който отеква и във Англия.

Англо-американският фокус върху самостоятелното изложение и избавление, който ще господства през идващите десетилетия, е емфатичен от придвижването на Ядосаните, млади мъже отпред с Джон Озбърн и воя на Алън Гинсбърг. Така 1956 година става преломна година.

Битката при Айн Джалут, водена северно от Йерусалим на 3 септември 1260 година, бележи повратна точка в международната история, доста по-значима от дребната местна неприятности в Хейстингс 200 години преди този момент.

От появяването на Чингис хан като държател след 1206 година, монголите вършат нападения на изток и запад, от Китай до Полша. През 1258 година те нападат великия град Багдад, поставяйки завършек на 500-годишния абасидски халифат.

През 1260 година те нанасят сходни опустошения на халифата, основан от Саладин и неговите наследници в Дамаск.

Изглежда им предопределено в този момент да завладеят целия средиземноморски свят, създавайки евразийска империя, непозната от времето на гърците и римляните.

Вместо това при Айн Джалут монголите са победени от владетелите на Кайро. Срещу тази възродила се мощ на Египет малкото места с християнско ръководство в Близкия изток нямат огромен късмет за оцеляване. В рамките на 30 години това, което остава от кръстоносните страни, е пометено.

От Айн Джалут произтичат и други последици. Монголската империя изпада в революция и в никакъв случай повече няма да съставлява сериозна опасност за европейската непоклатимост. Районите на юг и изток от Средиземноморието се развиват като ислямски анклав, който приказва на арабски и е в съревнование с християнските райони на север и запад. Бившата Римска империя е дефинитивно разсечена на две. Християнските фантазии за владения в този момент се пренасочват към балтийския и атлантическия свят, в последна сметка пренасяйки християнската изразителност на кръстоносците към новооткритите земи на Африка и Америка.