Тийнейджърите борят стреса от пандемията с музика и чатене
Най-често учениците се избавят от напрежението вследствие на коронавирус пандемията посредством слушане на музика, чатене с другари или сърфиране в интернет. Стратегиите им за справяне в всеобщия случай са свързани с пасивно консуматорско държание и развлекателни занимания. По-рядко се следи целенасочена интензивност за насърчаване на нови умения и справяне с проблемите или упражняване на занимания. Особено обезпокоително е, че юношите във възрастта, когато им следва да изберат своя професионален път, отсрочват този избор, занижават задачите си и подценяват планирането, оставяйки се на течението.
По-уязвими на стрес са девойките, юношите в по-късен възрастов стадий, децата без родители или единствено с един, децата с намален триумф или които считат, че не са подобрили знанията си, децата с ниско чувство за благоденствие
Тези отрицателни резултати обрисуват резултатите от проучване, което изследва въздействието на пандемията върху възпитаници на възраст 14-19 година В него вземат участие също родители и учители, които имат директни наблюдения върху държанието на юношите.
Проучването е извършено с финансовата поддръжка на стратегия „ Еразъм+ “ по план „ Подкрепа за прочувственото здраве, благоденствие и резистентност на учениците във време на световна рецесия - WellBe “. Извършено е
редом в България, Италия, Испания и Англия.
Целта е да се създаде методика за проучване на въздействието на пандемичната обстановка върху подрастващите, да се открият техните потребности от образование и поддръжка и да се разработят ограничения за понижаване на отрицателните последици.
От българска страна сътрудник в плана е Национална школа по мениджмънт - една от първите неправителствени организации у нас, която работи главно с възпитаници от горен курс за образование по мениджмънт, предприемачество и развиване на обществени пълномощия. След двегодишен курс на образование те получават интернационално приет документ за подготовка по фирмено ръководство.
Според учениците и родителите най-сериозен отрицателен резултат върху тях е оказало продължителното седене пред компютъра (74%)
За задачите на плана екипът от психолози на НШМ е подготвил методика, която съдържа въпросници и стандартизирано изявление в три форми - за възпитаници на възраст 14-19 година, за родители и за преподаватели. Изследването обгръща възпитаници от горните класове -
в интервала на приблизително и късно юношество,
който се характеризира с остър блян към автономия и по-радикални поведенчески и прочувствени прояви. Тогава се оформят по-конкретни хрумвания и проекти за образование и кариера. В изискванията на пандемия методът на живот и навиците внезапно се трансформират, което е обвързвано с образованието онлайн и обществената изолираност.
Проучването у нас е извършено онлайн през юни 2021 година в инцидентна извадка от 730 души, от които 83% са от София, а 17% - от провинцията. Насочено е към определяне на източниците на стрес и признаците за него, желаните тактики за акомодация, чувството за благоденствие и употребяваните запаси за подобряването му.
Активности като присъединяване в обучителни курсове онлайн, четене на книги и учене на нови неща при над 30% от учениците въобще не се употребяват
Учениците споделят, че по време на пандемията
непрекъснато и постоянно изпитват следните признаци на стрес:
напрежение (59.9%), заплеснатост (54.9%), леност и липса на предпочитание за деяние (53.1%), нервност (49.2%). Това съответствува и с мнението на родителите. Учениците приказват също за проблеми с ученето (48.1%) и отмалялост (40.5%).
Според учителите пандемията е провокирала спад в мотивацията (79%), в интензивността в образователния развой (74%) в оправянето с материала (61%), проблеми в общуването (61%).
Източниците на стрес за младежите и трите групи свързват с рестриктивните мерки на обществените интензивности, със забрани, с измененията в метода на живот. Според учениците и родителите най-сериозен отрицателен резултат върху тях са оказали продължителното седене пред компютъра (74%), натискът от забрани и условия (68%), носенето на маски (65%), рестриктивните мерки в срещите с другари (60%), страховете и несигурността на възрастните (53%), физическата отдалеченост (52%), рестриктивните мерки на заниманията (52%) и свободата на деяние (51%).
Във връзка с образованието в електронна среда учителите са отбелязали като мощно стресогенни за децата обездвижването (73%), еднообразието (70%), обществената изолираност (68%) и нуждата от по-добра самодисциплина и поддържане на концентрацията при онлайн занятия (56%).
Сред желаните от учениците тактики за справяне със напрежението се открояват слушане на музика (87%), чатене (81%), сърфиране в интернет (78%), гледане на филми (64%), шегуване (71%) и ядене на обичани храни (54%).
Пасивните и развлекателни копинг тактики преобладават
и е налице разграничаване от настоящи публични и здравни тематики. Активности, като присъединяване в обучителни курсове онлайн, четене на книги и учене на нови неща, при над 30% от учениците въобще не се употребяват или са рядко употребени.
Сходни са и вижданията на родителите по отношение на прилаганите от децата тактики, с известна разлика. Според тях най-често юношите прибягват към отърсване от напрежението посредством чатене с другари. Това „ избавление “ показват 90% от родителите.
Проучването разпознава следните по-уязвими на стрес групи: девойките, юношите в по-късен възрастов стадий, децата без родители или единствено с един, децата с намален триумф или които считат, че не са подобрили знанията си, децата с ниско чувство за благоденствие.
Предстои да се обработят данните на останалите страни и да се сравнят с българските, с цел да се открият общите трендове и да се създаде справочник с рекомендации към учители и родители за психическа поддръжка на младежите.
Ресурси за акомодация: Хобитата се подценяват
От ресурсите за акомодация и поддържане на благоденствие най-високо оценени от децата са връзката с приятелите (83%), фамилията (68%) и възприятието за комизъм (71%), което се удостоверява и от родителите, и от учителите.
Според родителите работата по планове на учебното заведение е добра опция, до момента в който за 65% от децата това е по никакъв начин или малко използвано. Сходна е оценката на учениците и за изгодата от външна помощ като взаимоотношение с преподавател, доктор или психолог, което пък учителите считат за потребно и належащо.
За 20% от учениците присъединяване в школи, курсове и групи по ползи е изцяло неприложимо като запас за справяне със напрежението, а 56% правят оценка успеваемостта му като дребна.
Това може да е обвързвано с недостиг на предлагани благоприятни условия или с достъпността им. Възможно е също съществуващите форми да не са задоволително атрактивни за младите.
По отношение на личностния капацитет и децата, и родителите го правят оценка високо, само че без явен фокус. Това се изяснява с интервала на израстване и към момента неустойчивите личностни черти на юношите.
Методиката - инструмент за всеки преподавател
Създадената Методика за проучване на напрежението и благополучието при юноши касае пандемичната конюнктура, само че може да се приспособява и приложи и при други рецесии, споделя Реджина Господинова.
Методиката е от елементи, които могат да се ползват поотделно, в случай че откривателят реши. Предимство е, че се състои от 3 форми - въпросник към учениците, към родителите и учителите. Така дава 3 гледни точки и по-голямо поле за интерпретация и съпоставения.
Какво е разликата от употребените досега
„ Конкретна методика, която да е стандартизирана, у нас към момента няма - твърди Господинова. - А когато се прави проучване, е значимо да се употребява инструмент, тестван посредством характерни разбори, с цел да се види дали мери това, което целим. Без това няма да са представителни резултатите и правилни изводите. Нашата методика може да се употребява от всеки, който желае да ревизира обстановката в клас, учебно заведение или група. Ние можем да осигурим нормативни статистики по какъв начин са нещата при множеството деца и този, който самичък употребява инструмента, да съпостави своите резултати с нормалните. Повечето проучвания употребяват постоянно изявленията и анкети. Това дава качествена информация, само че е мъчно да се създадат съпоставения във времето и сред разнообразни групи. Нашето също включва изявление, само че единствено като инструмент за субективна позиция “.
Важен съставен елемент е, че се работи с задгранични сътрудници и следва сравняване с резултатите в Англия, Испания, Италия.
Може да се наблюдава връзката - в каква степен са свързани натискът от рестриктивните мерки и ресурсите, които юношите употребяват, с цел да се оправят. С спомагателни въпроси, като триумф в учебно заведение и събития, които са се случили по време на пандемията, може да се очертае картината на техните прекарвания.
Само 1/3 от младежите са удовлетворени от живота
Около 1/3 от младежите сред 14 и 19 година се усещат щастливи. Усещането за благоденствие варира по скалата за оценяване, без да се обрисува устойчива наклонност в отговорите.
37% споделят, че получават най-важните неща. Като положително дефинират настроението си 31%, а за 32 на 100 всекидневието е изпълнено с забавни неща.
Мнението на родителите съответствува с това на децата, само че оценките са много по-високи: съгласно 46% от родителите децата получават значимите неща, които желаят, съгласно 45% имат положително въодушевление, а съгласно 37% всекидневието им е изпълнено с забавни неща. Според 44% от възрастните детето им се усеща по-щастливо по отношение на връстниците си, до момента в който това декларират единствено 31 на 100 от учениците.
Д-р Бисерка Зарбова: Смятаме децата за по-щастливи, в сравнение с се усещат те
- Д-р Зарбова, по какъв начин си обяснявате разминаването сред оценката на родителите и на юношите по отношение на възприятието за благоденствие на децата?
- Възрастните са склонни да възприемат децата като по-щастливи, в сравнение с те самите се усещат, което евентуално е обвързвано със личните проекции за безгрижието на детската роля. От друга страна,
родителите влагат доста, което изкривява усещането им
в посока личното справяне с родителската функционалност за грижа и обезпечаване на благосъстоянието на децата.
В същото време родителите са склонни да виждат повече отрицателни резултати от пандемията, което отразява несъразмерна угриженост и страхове, само че и крие риск от виктимизиране на младежите, т. е. да бъдат превърнати в жертви.
Учениците регистрират отрицателното въздействие на пандемията, само че се пробват да го позитивират посредством изгодите: спестени старания и напрежение от нормалния учебен живот, преимуществата, които откриват в онлайн изпитването; удоволствието от обгрижването вкъщи.
Що се отнася до признаците на стрес и резултата върху физическото здраве, съгласно родителите те са по-слабо изразени, в сравнение с самите възпитаници считат. Възможно е това да се дължи на по-добрата грижа и внимание за запазване на здравето на фамилията като противопоставяне на пандемията, както и на по-добрите условия за това вкъщи. Влияние може да има и изместването на фокуса при оценяването на здравето главно върху коронавирус.
- Подценява ли се психологическият аспект на следствията от пандемията?
- В нашата просвета сме фокусирани главно върху рационалната успеваемост -
каква тапия ще вземе детето, какъв брой сполучлива ще бъде обществената му изява.
Много по-малко внимание се отделя на прочувствения аспект. А като се изключи че са в сложна възраст, множеството рецесии, застъпващи се една след друга, изправят юношите пред големи тествания. Те споделят за отсрочване на планирането на бъдещето, на слагането на цели или занижаването им. То и обективно по-трудно може да се случи, изключително в дълготраен проект. Но за по-големите възпитаници завършва учебното заведение и би трябвало да изберат път за развиването си.
Това отсрочване на проектите основава съществено вътрешно напрежение
Що се отнася до тактиките за справяне със напрежението, предпочитано употребявани са пасивните с акцент върху комфорта и облекчаване на хедонистични потребности. Използването им прави работа краткосрочно - за прочувствено разтоварване, разграничаване или отсрочване на решаването на проблеми. В дълготраен проект обаче основава риск за здравословно адаптиране към промени.
Ползването на дейни тактики води до по-високо благоденствие и по-добро справяне със напрежението. Активните тактики са насочени към справяне с казуса - да вземем за пример старания за развиване на нови умения, реализиране на по-високи резултати, които да покачат адаптивността, ангажиране с занимания, доброволческа работа - неща, които носят задоволство и положително прекарване, дават чувство за смисъл.
Духовните практики - като медитация, йога, разходки измежду природата, които в последно време са известни против напрежението, не са измежду желаните от юношите.
Активното потребление на вътрешни запаси също е значим фактор, който би подкрепил издръжливостта и оправянето. Затова е нужно да се развиват целеустременост и организираност, самодисциплина, позитивност и еластичност, сериозно мислене. Защото при онлайн образованието децата бяха оставени сами да се оправят.
Родителят разчита учебното заведение да се оправи единствено
В интервютата прави усещане, че учениците са с по-положителна настройка към родителите и фамилните връзки и с по-негативен уклон към учителите, чийто престиж е оценен като измършавял.
Вниманието и упованията на фамилията са ориентирани най-вече върху институционалната роля на учебното заведение за справяне с сложната обстановка. Пренебрегват се личната интензивност и отговорност. Родителите са склонни да оставят децата в пасивна и предпазена позиция във връзка с справяне с рецесии, като чакат дейна напътстваща и дисциплинираща роля от страна на някой възрастен - само че най-вече външен (учител, наставник и др).
Учителите са безапелационни за съществуването на деструктивни резултати от пандемията върху обществените и прочувствените умения на учениците, върху мотивацията и навиците за учене, както и по-цялостно върху екзистенциални и морални аспекти на учебното образование и просветителната система. Като отрицателен аспект показват родителската бездейност и неналичието на връзка с родителите.
Ясно обрисувани са позитивите за всички участници - развиване на адаптивност към измененията и цифровите нововъведения, внимание и грижа за здравето.
По-уязвими на стрес са девойките, юношите в по-късен възрастов стадий, децата без родители или единствено с един, децата с намален триумф или които считат, че не са подобрили знанията си, децата с ниско чувство за благоденствие
Тези отрицателни резултати обрисуват резултатите от проучване, което изследва въздействието на пандемията върху възпитаници на възраст 14-19 година В него вземат участие също родители и учители, които имат директни наблюдения върху държанието на юношите.
Проучването е извършено с финансовата поддръжка на стратегия „ Еразъм+ “ по план „ Подкрепа за прочувственото здраве, благоденствие и резистентност на учениците във време на световна рецесия - WellBe “. Извършено е
редом в България, Италия, Испания и Англия.
Целта е да се създаде методика за проучване на въздействието на пандемичната обстановка върху подрастващите, да се открият техните потребности от образование и поддръжка и да се разработят ограничения за понижаване на отрицателните последици.
От българска страна сътрудник в плана е Национална школа по мениджмънт - една от първите неправителствени организации у нас, която работи главно с възпитаници от горен курс за образование по мениджмънт, предприемачество и развиване на обществени пълномощия. След двегодишен курс на образование те получават интернационално приет документ за подготовка по фирмено ръководство.
Според учениците и родителите най-сериозен отрицателен резултат върху тях е оказало продължителното седене пред компютъра (74%)
За задачите на плана екипът от психолози на НШМ е подготвил методика, която съдържа въпросници и стандартизирано изявление в три форми - за възпитаници на възраст 14-19 година, за родители и за преподаватели. Изследването обгръща възпитаници от горните класове -
в интервала на приблизително и късно юношество,
който се характеризира с остър блян към автономия и по-радикални поведенчески и прочувствени прояви. Тогава се оформят по-конкретни хрумвания и проекти за образование и кариера. В изискванията на пандемия методът на живот и навиците внезапно се трансформират, което е обвързвано с образованието онлайн и обществената изолираност.
Проучването у нас е извършено онлайн през юни 2021 година в инцидентна извадка от 730 души, от които 83% са от София, а 17% - от провинцията. Насочено е към определяне на източниците на стрес и признаците за него, желаните тактики за акомодация, чувството за благоденствие и употребяваните запаси за подобряването му.
Активности като присъединяване в обучителни курсове онлайн, четене на книги и учене на нови неща при над 30% от учениците въобще не се употребяват
Учениците споделят, че по време на пандемията
непрекъснато и постоянно изпитват следните признаци на стрес:
напрежение (59.9%), заплеснатост (54.9%), леност и липса на предпочитание за деяние (53.1%), нервност (49.2%). Това съответствува и с мнението на родителите. Учениците приказват също за проблеми с ученето (48.1%) и отмалялост (40.5%).
Според учителите пандемията е провокирала спад в мотивацията (79%), в интензивността в образователния развой (74%) в оправянето с материала (61%), проблеми в общуването (61%).
Източниците на стрес за младежите и трите групи свързват с рестриктивните мерки на обществените интензивности, със забрани, с измененията в метода на живот. Според учениците и родителите най-сериозен отрицателен резултат върху тях са оказали продължителното седене пред компютъра (74%), натискът от забрани и условия (68%), носенето на маски (65%), рестриктивните мерки в срещите с другари (60%), страховете и несигурността на възрастните (53%), физическата отдалеченост (52%), рестриктивните мерки на заниманията (52%) и свободата на деяние (51%).
Във връзка с образованието в електронна среда учителите са отбелязали като мощно стресогенни за децата обездвижването (73%), еднообразието (70%), обществената изолираност (68%) и нуждата от по-добра самодисциплина и поддържане на концентрацията при онлайн занятия (56%).
Сред желаните от учениците тактики за справяне със напрежението се открояват слушане на музика (87%), чатене (81%), сърфиране в интернет (78%), гледане на филми (64%), шегуване (71%) и ядене на обичани храни (54%).
Пасивните и развлекателни копинг тактики преобладават
и е налице разграничаване от настоящи публични и здравни тематики. Активности, като присъединяване в обучителни курсове онлайн, четене на книги и учене на нови неща, при над 30% от учениците въобще не се употребяват или са рядко употребени.
Сходни са и вижданията на родителите по отношение на прилаганите от децата тактики, с известна разлика. Според тях най-често юношите прибягват към отърсване от напрежението посредством чатене с другари. Това „ избавление “ показват 90% от родителите.
Проучването разпознава следните по-уязвими на стрес групи: девойките, юношите в по-късен възрастов стадий, децата без родители или единствено с един, децата с намален триумф или които считат, че не са подобрили знанията си, децата с ниско чувство за благоденствие.
Предстои да се обработят данните на останалите страни и да се сравнят с българските, с цел да се открият общите трендове и да се създаде справочник с рекомендации към учители и родители за психическа поддръжка на младежите.
Ресурси за акомодация: Хобитата се подценяват
От ресурсите за акомодация и поддържане на благоденствие най-високо оценени от децата са връзката с приятелите (83%), фамилията (68%) и възприятието за комизъм (71%), което се удостоверява и от родителите, и от учителите.
Според родителите работата по планове на учебното заведение е добра опция, до момента в който за 65% от децата това е по никакъв начин или малко използвано. Сходна е оценката на учениците и за изгодата от външна помощ като взаимоотношение с преподавател, доктор или психолог, което пък учителите считат за потребно и належащо.
За 20% от учениците присъединяване в школи, курсове и групи по ползи е изцяло неприложимо като запас за справяне със напрежението, а 56% правят оценка успеваемостта му като дребна.
Това може да е обвързвано с недостиг на предлагани благоприятни условия или с достъпността им. Възможно е също съществуващите форми да не са задоволително атрактивни за младите.
По отношение на личностния капацитет и децата, и родителите го правят оценка високо, само че без явен фокус. Това се изяснява с интервала на израстване и към момента неустойчивите личностни черти на юношите.
Методиката - инструмент за всеки преподавател
Създадената Методика за проучване на напрежението и благополучието при юноши касае пандемичната конюнктура, само че може да се приспособява и приложи и при други рецесии, споделя Реджина Господинова.
Методиката е от елементи, които могат да се ползват поотделно, в случай че откривателят реши. Предимство е, че се състои от 3 форми - въпросник към учениците, към родителите и учителите. Така дава 3 гледни точки и по-голямо поле за интерпретация и съпоставения.
Какво е разликата от употребените досега
„ Конкретна методика, която да е стандартизирана, у нас към момента няма - твърди Господинова. - А когато се прави проучване, е значимо да се употребява инструмент, тестван посредством характерни разбори, с цел да се види дали мери това, което целим. Без това няма да са представителни резултатите и правилни изводите. Нашата методика може да се употребява от всеки, който желае да ревизира обстановката в клас, учебно заведение или група. Ние можем да осигурим нормативни статистики по какъв начин са нещата при множеството деца и този, който самичък употребява инструмента, да съпостави своите резултати с нормалните. Повечето проучвания употребяват постоянно изявленията и анкети. Това дава качествена информация, само че е мъчно да се създадат съпоставения във времето и сред разнообразни групи. Нашето също включва изявление, само че единствено като инструмент за субективна позиция “.
Важен съставен елемент е, че се работи с задгранични сътрудници и следва сравняване с резултатите в Англия, Испания, Италия.
Може да се наблюдава връзката - в каква степен са свързани натискът от рестриктивните мерки и ресурсите, които юношите употребяват, с цел да се оправят. С спомагателни въпроси, като триумф в учебно заведение и събития, които са се случили по време на пандемията, може да се очертае картината на техните прекарвания.
Само 1/3 от младежите са удовлетворени от живота
Около 1/3 от младежите сред 14 и 19 година се усещат щастливи. Усещането за благоденствие варира по скалата за оценяване, без да се обрисува устойчива наклонност в отговорите.
37% споделят, че получават най-важните неща. Като положително дефинират настроението си 31%, а за 32 на 100 всекидневието е изпълнено с забавни неща.
Мнението на родителите съответствува с това на децата, само че оценките са много по-високи: съгласно 46% от родителите децата получават значимите неща, които желаят, съгласно 45% имат положително въодушевление, а съгласно 37% всекидневието им е изпълнено с забавни неща. Според 44% от възрастните детето им се усеща по-щастливо по отношение на връстниците си, до момента в който това декларират единствено 31 на 100 от учениците.
Д-р Бисерка Зарбова: Смятаме децата за по-щастливи, в сравнение с се усещат те
- Д-р Зарбова, по какъв начин си обяснявате разминаването сред оценката на родителите и на юношите по отношение на възприятието за благоденствие на децата?
- Възрастните са склонни да възприемат децата като по-щастливи, в сравнение с те самите се усещат, което евентуално е обвързвано със личните проекции за безгрижието на детската роля. От друга страна,
родителите влагат доста, което изкривява усещането им
в посока личното справяне с родителската функционалност за грижа и обезпечаване на благосъстоянието на децата.
В същото време родителите са склонни да виждат повече отрицателни резултати от пандемията, което отразява несъразмерна угриженост и страхове, само че и крие риск от виктимизиране на младежите, т. е. да бъдат превърнати в жертви.
Учениците регистрират отрицателното въздействие на пандемията, само че се пробват да го позитивират посредством изгодите: спестени старания и напрежение от нормалния учебен живот, преимуществата, които откриват в онлайн изпитването; удоволствието от обгрижването вкъщи.
Що се отнася до признаците на стрес и резултата върху физическото здраве, съгласно родителите те са по-слабо изразени, в сравнение с самите възпитаници считат. Възможно е това да се дължи на по-добрата грижа и внимание за запазване на здравето на фамилията като противопоставяне на пандемията, както и на по-добрите условия за това вкъщи. Влияние може да има и изместването на фокуса при оценяването на здравето главно върху коронавирус.
- Подценява ли се психологическият аспект на следствията от пандемията?
- В нашата просвета сме фокусирани главно върху рационалната успеваемост -
каква тапия ще вземе детето, какъв брой сполучлива ще бъде обществената му изява.
Много по-малко внимание се отделя на прочувствения аспект. А като се изключи че са в сложна възраст, множеството рецесии, застъпващи се една след друга, изправят юношите пред големи тествания. Те споделят за отсрочване на планирането на бъдещето, на слагането на цели или занижаването им. То и обективно по-трудно може да се случи, изключително в дълготраен проект. Но за по-големите възпитаници завършва учебното заведение и би трябвало да изберат път за развиването си.
Това отсрочване на проектите основава съществено вътрешно напрежение
Що се отнася до тактиките за справяне със напрежението, предпочитано употребявани са пасивните с акцент върху комфорта и облекчаване на хедонистични потребности. Използването им прави работа краткосрочно - за прочувствено разтоварване, разграничаване или отсрочване на решаването на проблеми. В дълготраен проект обаче основава риск за здравословно адаптиране към промени.
Ползването на дейни тактики води до по-високо благоденствие и по-добро справяне със напрежението. Активните тактики са насочени към справяне с казуса - да вземем за пример старания за развиване на нови умения, реализиране на по-високи резултати, които да покачат адаптивността, ангажиране с занимания, доброволческа работа - неща, които носят задоволство и положително прекарване, дават чувство за смисъл.
Духовните практики - като медитация, йога, разходки измежду природата, които в последно време са известни против напрежението, не са измежду желаните от юношите.
Активното потребление на вътрешни запаси също е значим фактор, който би подкрепил издръжливостта и оправянето. Затова е нужно да се развиват целеустременост и организираност, самодисциплина, позитивност и еластичност, сериозно мислене. Защото при онлайн образованието децата бяха оставени сами да се оправят.
Родителят разчита учебното заведение да се оправи единствено
В интервютата прави усещане, че учениците са с по-положителна настройка към родителите и фамилните връзки и с по-негативен уклон към учителите, чийто престиж е оценен като измършавял.
Вниманието и упованията на фамилията са ориентирани най-вече върху институционалната роля на учебното заведение за справяне с сложната обстановка. Пренебрегват се личната интензивност и отговорност. Родителите са склонни да оставят децата в пасивна и предпазена позиция във връзка с справяне с рецесии, като чакат дейна напътстваща и дисциплинираща роля от страна на някой възрастен - само че най-вече външен (учител, наставник и др).
Учителите са безапелационни за съществуването на деструктивни резултати от пандемията върху обществените и прочувствените умения на учениците, върху мотивацията и навиците за учене, както и по-цялостно върху екзистенциални и морални аспекти на учебното образование и просветителната система. Като отрицателен аспект показват родителската бездейност и неналичието на връзка с родителите.
Ясно обрисувани са позитивите за всички участници - развиване на адаптивност към измененията и цифровите нововъведения, внимание и грижа за здравето.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ