Отвод ми дай, отвод ми дай и повече не ме мъчи
Най-често посоченото съображение за избора е опцията страната да схване съда като преднамерен или заинтригуван от изхода на делото. Само за последните три години броят на самоотводите на съдии е над 37 000.
Посочените нагоре образци не са изчерпателни, само че дружно със статистиката са показателни, че казусът със самоотводите на всички съдии от районен съд Стара Загора от разглеждане на наказателното дело " Дебора " е по-скоро знаменателен, а не случаен. В този проблем отводите също се обосноват с това, че не може да взе участие в състава на съда съдия/съдебен заседател, " който заради други условия може да се смята преднамерен или заинтригуван директно или индиректно от изхода на делото ".
Възникналият публичен яд от работата на правоохранителните и правораздавателните органи и още повече - зародилите публични упования за изхода на делото - не би трябвало и не могат да бъдат съображение за отклоняване от него. Функциите, които съдиите извършват в правосъдната власт, а и в обществото като цяло, изисква те да имат такава интелектуална и психическа устойчивост, която не просто да им разреши, само че и да ги овласти да прегледат делото обективно, без въздействие от каквито и да било външни фактори. Общественото мнение и непозволеното политическо въздействие са еднообразно нездравословни външни фактори, подриващи съдийската самостоятелност. Защото уплашеният или хваленият арбитър са също толкоз подвластни, колкото и корумпираният. Защото, обратно на общоприетото разбиране, съдиите не са бюрократи, а експерти, извършващи аналитична работа, които са призвани да вземат решение спорове. Дори когато мащабът на споровете излиза отвън правосъдната зала.
Безспорно е, че опцията за отказ на арбитър или членове на правосъдния състав е гаранция за обективен развой и е регламентирана и в Наказателно-процесуален кодекс, и в Граждански процесуален кодекс. Когато обаче арбитър заявява, че е налице накърнено вътрешно разбиране без за това за съществуват справедливи данни, се стига до голям брой публично и правно неприемливи последствия:
Съдебният развой се оскъпява и забавя, т.е. въздейства върху качеството и срочността на правораздаването; Създава условия за неравномерна натовареност в съответния орган на правосъдна власт; Създава усещане у ползвателите на съда, че могат да оказват напън на избрани сформира, който сполучливо да докара до отвод; Това, от своя страна, разрешава на страните сами да избират или най-малко да заобикалят съответни съдии, правосъдни сформира, съдилища; Бяга се от отговорност; На процедура се стига до отвод от правосъдие В последна сметка, срутва доверието в правосъдната власт.
Проблемът с нестимулираните и всеобщи отводи разкрива дефицити и в други сфери:
Подбора - явно от голяма важност е освен компетентността, само че и житейският опит, психическата и прочувствена устойчивост; Атестирането - въпреки въпросът за голословните отводи да се взима поради при атестирането, явно единствено тази мярка не е задоволителна и казусът продължава; Квалификацията и продължаващото образование на съдиите - тук ще цитираме Определение № 390 от 28.07.2017г. на Върховен касационен съд по въпроса за отвелите се районни съдии от двайсет районни съдилища в Източна България: " Съдебният състав намира за належащо дубликат от определението да се изпрати до ръководителите на (...) по отношение на пълномощията им да провеждат повишение квалификацията на съдилищата от правосъдния регион ".
Съдебната власт има нужния човешки и финансов запас. Даже в остатък. С последните конституционни промени най-малко официално към този момент разполага и с нужния пиедестал за действително самоуправление, което да зареди правосъдната самостоятелност. Повече от ясно е обаче, че когато приказваме за промяна в правосъдната власт, не можем да ограничим полемиките единствено до конституционни, законодателни и структурни преформатирания, тъй като работа по професионалния етос към момента има.
Статията е оповестена
Авторът е част от Правната стратегия на ИПИ от началото на 2019 година, където продължава да развива и надгражда дългогодишния си опит в региона на устройството и организацията на правосъдната власт и нейната самостоятелност. Автор е на изявления в български и интернационалните издания в региона на правосъдната самостоятелност, фунционирането на правосъдната власт, възстановителното правораздаване и други Работила е както в неправителствения бранш, по този начин и в интернационалните организации (ООН).
Посочените нагоре образци не са изчерпателни, само че дружно със статистиката са показателни, че казусът със самоотводите на всички съдии от районен съд Стара Загора от разглеждане на наказателното дело " Дебора " е по-скоро знаменателен, а не случаен. В този проблем отводите също се обосноват с това, че не може да взе участие в състава на съда съдия/съдебен заседател, " който заради други условия може да се смята преднамерен или заинтригуван директно или индиректно от изхода на делото ".
Възникналият публичен яд от работата на правоохранителните и правораздавателните органи и още повече - зародилите публични упования за изхода на делото - не би трябвало и не могат да бъдат съображение за отклоняване от него. Функциите, които съдиите извършват в правосъдната власт, а и в обществото като цяло, изисква те да имат такава интелектуална и психическа устойчивост, която не просто да им разреши, само че и да ги овласти да прегледат делото обективно, без въздействие от каквито и да било външни фактори. Общественото мнение и непозволеното политическо въздействие са еднообразно нездравословни външни фактори, подриващи съдийската самостоятелност. Защото уплашеният или хваленият арбитър са също толкоз подвластни, колкото и корумпираният. Защото, обратно на общоприетото разбиране, съдиите не са бюрократи, а експерти, извършващи аналитична работа, които са призвани да вземат решение спорове. Дори когато мащабът на споровете излиза отвън правосъдната зала.
Безспорно е, че опцията за отказ на арбитър или членове на правосъдния състав е гаранция за обективен развой и е регламентирана и в Наказателно-процесуален кодекс, и в Граждански процесуален кодекс. Когато обаче арбитър заявява, че е налице накърнено вътрешно разбиране без за това за съществуват справедливи данни, се стига до голям брой публично и правно неприемливи последствия:
Съдебният развой се оскъпява и забавя, т.е. въздейства върху качеството и срочността на правораздаването; Създава условия за неравномерна натовареност в съответния орган на правосъдна власт; Създава усещане у ползвателите на съда, че могат да оказват напън на избрани сформира, който сполучливо да докара до отвод; Това, от своя страна, разрешава на страните сами да избират или най-малко да заобикалят съответни съдии, правосъдни сформира, съдилища; Бяга се от отговорност; На процедура се стига до отвод от правосъдие В последна сметка, срутва доверието в правосъдната власт.
Проблемът с нестимулираните и всеобщи отводи разкрива дефицити и в други сфери:
Подбора - явно от голяма важност е освен компетентността, само че и житейският опит, психическата и прочувствена устойчивост; Атестирането - въпреки въпросът за голословните отводи да се взима поради при атестирането, явно единствено тази мярка не е задоволителна и казусът продължава; Квалификацията и продължаващото образование на съдиите - тук ще цитираме Определение № 390 от 28.07.2017г. на Върховен касационен съд по въпроса за отвелите се районни съдии от двайсет районни съдилища в Източна България: " Съдебният състав намира за належащо дубликат от определението да се изпрати до ръководителите на (...) по отношение на пълномощията им да провеждат повишение квалификацията на съдилищата от правосъдния регион ".
Съдебната власт има нужния човешки и финансов запас. Даже в остатък. С последните конституционни промени най-малко официално към този момент разполага и с нужния пиедестал за действително самоуправление, което да зареди правосъдната самостоятелност. Повече от ясно е обаче, че когато приказваме за промяна в правосъдната власт, не можем да ограничим полемиките единствено до конституционни, законодателни и структурни преформатирания, тъй като работа по професионалния етос към момента има.
Статията е оповестена
Авторът е част от Правната стратегия на ИПИ от началото на 2019 година, където продължава да развива и надгражда дългогодишния си опит в региона на устройството и организацията на правосъдната власт и нейната самостоятелност. Автор е на изявления в български и интернационалните издания в региона на правосъдната самостоятелност, фунционирането на правосъдната власт, възстановителното правораздаване и други Работила е както в неправителствения бранш, по този начин и в интернационалните организации (ООН).
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ