Космически „вратар“ разделя Слънчевата система на две части
Най-близките до Слънцето скалисти планети са формирани от доста разнообразни материали спрямо газовите колоси във външната Слънчева система. Това е по този начин, тъй като преди милиарди години ранната слънчева система е била разграничена на две от галактически „ пазач “, който не разрешава материалите във вътрешната и външната област да се смесват.
Оказва се, че този „ надзирател “ е бил пръстен от прахуляк и газ, съгласно ново изследване. Оградата, или „ Great Divide “, термин, фиктивен от създателите, в този момент е най-вече празно пространство тъкмо в орбитата на Юпитер.
Преди към две десетилетия химиците схващат, че градивните блокове на планетите – астероидни блокове или доста по-малки „ камъчета “ – имат доста разнообразни композиции според от дистанцията им от Слънцето. Камъчетата, построили външните или „ юпитерови “ планети, съдържат по-високи концентрации на органични молекули, като въглерод и летливи субстанции, или ледове и газове, спрямо тези, които са построили скалистите планети по-близо до Слънцето, като Земята и Марс.
Но сходно умозаключение е вай-малкото озадачаващо, тъй като съгласно теорията парченцата идващи от външната Слънчева система би трябвало да са привличани към вътрешната Слънчева система, заради това, което се назовава „ гравитационното издърпване на газа “, заобикалящ младото Слънце.
Преди това изследване, учените смятаха, че „ гравитационната стена, която не разрешава смесването сред вътрешния и външния диск на зараждащата се Слънчева система, е Юпитер “, споделя старши създателят Стивън Модзис, професор по геохимия в Университета на Колорадо Боулдър. Предположението идва от там, че Юпитер е толкоз огромен, а гравитационното му издърпване е толкоз мощно, че изскубва по-малките части скали, преди да съумеят да стигнат до вътрешната Слънчева система.
За да тестват тази доктрина, Модзис и водещият създател Рамон Брасер, откривател от Института за просвета за Земята в Токийския софтуерен институт, основават компютърни симулации, които демонстрират растежа на ранната Слънчева система и планетите в нея.
Симулацията разкрива, че Юпитер не може да пораства задоволително бързо, с цел да стопира всички богати на въглерод парчета и части от нахлуване във вътрешната слънчева система. Всъщност множеството камъчета от външната слънчева система минават напряко около растящия Юпитер.
„ Юпитер е доста неефикасен вратар “, споделя Модзис пред Live Science. „ Това е като пореста граница [през която] имигранти от външната слънчева система биха наводнили вътрешната слънчева система. “ Самият Юпитер би пропуснал доста късчета, което значи, че планетите във външната и вътрешната слънчева система биха се оказали с сходни композиции, изяснява той.
Вместо това двамата учени оферират друга доктрина: за началото на Слънчевата система. Вероятно са съществували един или голям брой пръстени от редуващи се ленти от газ и прахуляк с високо и ниско налягане, обикалящи Слънцето. Тези пръстени биха попречили на камъчетата да се движат във вътрешността. Те основават своята догадка на наблюдения осъществени от огромния милиметров / субмилиметров телескоп Atacama (ALMA) в Чили, които демонстрират, че към 2 от 5 млади звезди са имали тези дискове.
Тези дискове с високо налягане „ хващат “ частиците прахуляк и камъни и ги карат да се събират в разнообразни групи – една, която би образувала Юпитер и Сатурн и друга образувала Земята и Марс, да вземем за пример. Именно това евентуално е попречило на парченцата от външната част на Слънчевата система да се придвижат към Слънцето, създавайки Голямото разделяне, сподели Модзис. Въпреки това, този пръстен не е бил изцяло запечатан. Това е разрешило на въглеродните камъчета да се влеят във вътрешната Слънчева система, създавайки семената за живот на Земята, прибавя той.
Това е „ забавна концепция “, споделя Мичиел Ламбрехтс, докторант от обсерваторията в Лунд, Швеция, който не е част от създателите на проучването. „ Въпреки че създателите показват работа, която илюстрира предизвикването да се разделят вътрешните и външните резервоари с растящия Юпитер, те не вършат обстоен модел на пръстена.
Този модел на пръстен би трябвало да показва по какъв начин камъчетата са хванати в клопката и по какъв начин планетите в последна сметка порастват от такива каменни клопки “, прибавя той. Докато това не се направи „ ще бъде доста мъчно да се избра този модел на пръстена пред други евентуални пояснения “, споделя Ламбрехтс.
