Който дава, той и получава
Навсякъде в природата съществува баланс и всяко отклоняване задейства поредност от механизми за неговото възобновяване. Например, в случай че човек приема повече субстанции и сила, в сравнение с отдава, той стремглаво набъбва с килограмите и същото му коства обилни проблеми със самочувствието, душeвността и здравето. Докато осъзнае, че би трябвало да промени метода си на живот и да възвърне салдото. Наричаме го обменно нарушаване и възобновяване. И във всяка друга енергийна система, без значение от нейното естество, неизбежно се стига до сходно възобновяване – на салдото сред процесите приемане (поглъщане) и отдаване (излъчване). Не стане ли това, системата бързо потегля към своя разпад, включвайки своите съставни елементи в друга, по-голяма система.
За вземането и даването
Съществуват ли хора, чийто блян да вземат неведнъж превъзхожда желанието и опциите им да дават?… „ Дали съществуват такива хора ли?!… Ами че то други има ли? Ако човек е уверен, че няма да го заловен, че няма да го глобяват, той протяга ръка към непознатото. В природата му е да лишава, да заграбва, да присвоява всичко що се изпречи на пътя му и единствено страхът от отмъщение го възпира. “ Такива или сходни думи биха се чули от доста уста, отвсякъде, накъдето се обърнем. Защо? И може ли в действителност човек да присвои несправедливо каквото и да е, да вземе повече от това, което дава? Първото, което ни идва мислено е – може. Щом това се прави така постоянно от толкоз доста хора… Ако се замислим, обаче, току виж сме разкрили, че не е така просто. Тогава не е изключено и да се изненадаме от отговорите си.
Нека си представим, да вземем за пример, какво става, в случай че доста дни и нощи вали непрестанно, та почвата и реките не съумяват да поемат дъждовната вода? Настава бедствието наводняване. А какво би станало, в случай че изпаренията от моретата и океаните надвишават дъждовете… или противоположното? В този случай непрестанно би се повишавало или понижавало равнището на международния океан, биха изчезвали или се появявали острови и цели континенти даже. А това в действителност не става. Или в случай че става, то е един път на петдесет, 100 хиляди или на милион години. И по този начин е с всичко друго в природата – навсякъде царува динамично равновесие сред процесите приемане и отдаване, което при все това непрестанно се нарушава, още веднъж и още веднъж се възвръща. Значи има нещо или някой, който се грижи за това и поддържа равновесието. Та същият този Някой се грижи и за равновесието сред това, което човек дава и другото – което той приема от околния свят и от другите хора. Само че е мъчно да се осъзнае по този начин, че да стане напълно „ очевидно “, въпреки опитът на милиарди човешки същества от епохи и хилядолетия непрестанно да го е доказвал.
Този опит ни припомня и през днешния ден, че хората могат да се лъжат един различен, могат да крадат един от различен, да присвояват несправедливо. Но те не могат да излъжат Поддържащия Равновесието. Затуй постоянно се случва да чуем, че еди кой си бързо забогатял човек скоропостижно се е загатнал, след неговия обществен отстрел. Конкретните аргументи тук могат да са доста и най-различни, само че една е генералната: този човек е вземал, доста пъти е вземал от други хора доста повече от това което е давал отсреща и в един миг „ задълженията “ му там някъде, в небесната банка са станали прекалено огромни, та е трябвало да се разплати едновременно с лихвите за всичките си вземания, с главното свое владеене – живота. Така равновесието е бивало възстановявано.
Много още образци можем да „ поразгледаме “ от близко, с цел да ни се обясни до дъно, че в случай че някой желае да стане трайно богат, няма различен метод да направи това, с изключение на да се научи и да дава. И да основава. Като самия Създател. И че противоположното – грабежът – води единствено до краткотрайни придобивки и илюзорни показа. И е най-сигурният път към гибелта – и личната, и на близките. Трайно богатите хора навсякъде по света са го разбрали това нещо, несъмнено тъй като да си трайно богат, туй значи и да си умен човек. И заради същото, те непрестанно се стремят да вършат огромни дарения за благородни цели, да обслужват публични потребности и дела, засягащи необятен кръг ползи. Така те „ откупват “ добитото от Поддържащия равновесието, поддържат равновесието и мира – и в себе си, и към себе си, и по-надалече – и се самосъхраняват.
Или: грижата на обособения човек за общото, неизбежно води до разцвет и в неговите частни каузи. Защо? Главно тъй като всичко околно – и най-близко, и по-далечно, и най-далечно; и хора, и природа – всичко това е едно, обединен Организъм. Та когато се грижим за този „ Организъм “, към който принадлежим, когато поставяме старания за жизнеността, реда и равновесието в Него, ние спомагаме на Поддържащия равновесието. А като спомагаме, получаваме Неговата поддръжка, оказваме помощ и на себе си. Нали когато дребното пръстче на ръката се грижи за цялото тяло, за целия човек, то и тялото и индивидът „ поставят грижи “ за пръстчето. Онзи физически член или орган, който изразходва най-вече и най-полезна сила за целия човек, получава и най-хубавото кръвоснабдяване, най-вече сила, най-вече „ внимание и грижи “. Или: който дава, той и получава. А обратното… противоположното е самоубийство за хора с малко разум и с огромни мераци.
Тук има и още нещо: даващият владее, вземащият влиза в негово послушание. Следователно, в случай че желаеме да запазим своята самостоятелност и вътрешната си мощ, прекомерно добре е да внимаваме от кого, какво и по какъв начин вземаме и най-много – да не вземаме несправедливо каквото и да е. А да се стремим да даваме, освен това – най-хубавото от себе. Да сме великодушни на креативен труд, пари, обич, сила, внимание… само че на точния адрес – към тези (онова), които (което) се нуждаят, заслужават и могат да го оценят. Обратното – да се демонстрираме като скъперници или да се вършим на великодушни както се случи, или да разрешаваме да ни вземат принудително, посредством кражба, или посредством машинация – бързо води до крах.
Когато вземаме несправедливо, взетото работи сходно на троянски кон и ни превзема от вътрешната страна, прави ни подвластни, задължава ни след време да връщаме с лихвите – на едно или друго равнище, по един или различен метод. Поради същото, подкупи, корупция, проституция, грабежи, изнасилвания и обири „ виреят “ единствено там, където има робска душeвност и липса на възприятие за персонално достолепие – там, където не се среща себеуважението. Щото, в случай че е противоположното, става невероятно да бъде платен човек, за каквито и пари да става дума. Такъв човек добре знае тук цената, както и това, че след това ще намрази самичък себе си, а по-лошо от това за него надали може да има. Оттук и другият извод: сполучлива битка с корупцията може да значи единствено едно – облагородаване на индивида, покачване на възприятието му за персонално, човешко достолепие. На първо време – посредством превъзмогване на умопомрачителния ламтеж към притежания и посредством осъзнаването, че даващият (на точния адрес) натрупа вътрешна мощ и капитал, вземащият – отслабва. Както става с банките. Чрез предлагането на заеми те стават мощни, нали им следва да вземат с лихвите. В същото време постоянно вземащите заеми стават слаби, тъй като им следва да връщат с лихвите, да станат подвластни.
Така че каквото и да вършим, един ден неизбежно стигаме до възобновяване на салдото сред взимане и предоставяне – и в обособения човек, и в обществата, и в природата, макар че същото може и да се забави някое време. Ако сме дали, следва да получим, въпреки че може и да не е от същото място. Ако сме взели – ще връщаме. Неизбежно, рано или късно! Поради всичко това, една мисъл пронизва мозъка: никой не може да вземе повече от това, което е дал… или ще даде! И там, където тя се схваща от повече хора, царува развиване и благополучие. А там, където заради нелепост, несъразмерна лакомия или някаква друга причина не може да се разбере, работи разрухата. До момента на поумняването
Използван източник: http://tayni.net
