Памет за априлци, памет за нас
Навършват се 147 години от Априлското въстание. Макар в последно време да е съвременно да сме патриоти, честванията на революцията, която постави основите на нова България, минават някак неенергично и протоколно и са по-скоро районни, в градчетата, чиито поданици поставиха кости пред свободата.
Още Захарий Стоянов написа в предисловието към „ Записки по българските въстания “, че и в следосвобожденска България саможертвата на априлските въстаници не е доста била на респект. Защо – може да е тематика на народопсихологическа дисертация.
„ Отнесох се няколко пъти до българското княжеско държавно управление, което ми отхвърли категорически без претекстове и пояснения. В същото това време, когато на моето прошение се пишеше в Министерския съвет негативна резолюция, господа министрите решаваха с горделивост на лицето да се провиснал от националното богатство следующите суми; на хаджи Мехмедали 3000 лв. на годината пенсия; на един немски келнер, да си направи къща — 17000 лв. (наши пари 85000 гроша); на съветските офицери Лесовой, Логвенов, Ползиков и Молсолов — 42 000 лв. (наши пари 210000 гроша) “, разказва с мъка Захарий митарствата си и опитите да изпроси пари за книгата си, която през днешния ден украсява българската литература.
Но и в настоящо време се дават пари за какви ли не неща, а честването на Априлското въстание минава делнично, нормално, сбутано някъде из кюшетата на паметта и на днешното ни (национално?) схващане.
Не може и да се съпоставя с медийната дандания, която се подвига към дати като да вземем за пример 10 ноември или пък 4 февруари, когато много хора се изкарват спасители на нацията.
Захарий ги е описал и тях.
„ Тия се криеха из миши дупки по него време; само че когато огря и за нас слънце…, когато дрънчението на ножовете и касатурите се замести с бели рубли и полове, тогава се сипеха на твоето пепелище високите шапки и незнайните до него време калпави родолюбци. „ Махнете се отпредя ни, вие сте елементарни, от нищо не разбирате “ — говореха тия “, написа някогашният медвенски пастир.
Априлското въстание беше направено от естествени, елементарни хора, водени от идеалисти и безсребърници.
„ Всичко това тия направиха не че бяха ходили в Париж да си изострят мозъка, само че че бяха почтени, имаха воля стоманена, темперамент несломим, обичаха горещо своето родно място “, написа Захарий.
Тези мощни хора преди 147 години раздрусаха света и го трансформираха. И върнаха България на картата. Дължим им най-видно място в нашата памет. Заради нас самите, не поради тях.
Георги Даскалов, коментар във фейсбук
Още Захарий Стоянов написа в предисловието към „ Записки по българските въстания “, че и в следосвобожденска България саможертвата на априлските въстаници не е доста била на респект. Защо – може да е тематика на народопсихологическа дисертация.
„ Отнесох се няколко пъти до българското княжеско държавно управление, което ми отхвърли категорически без претекстове и пояснения. В същото това време, когато на моето прошение се пишеше в Министерския съвет негативна резолюция, господа министрите решаваха с горделивост на лицето да се провиснал от националното богатство следующите суми; на хаджи Мехмедали 3000 лв. на годината пенсия; на един немски келнер, да си направи къща — 17000 лв. (наши пари 85000 гроша); на съветските офицери Лесовой, Логвенов, Ползиков и Молсолов — 42 000 лв. (наши пари 210000 гроша) “, разказва с мъка Захарий митарствата си и опитите да изпроси пари за книгата си, която през днешния ден украсява българската литература.
Но и в настоящо време се дават пари за какви ли не неща, а честването на Априлското въстание минава делнично, нормално, сбутано някъде из кюшетата на паметта и на днешното ни (национално?) схващане.
Не може и да се съпоставя с медийната дандания, която се подвига към дати като да вземем за пример 10 ноември или пък 4 февруари, когато много хора се изкарват спасители на нацията.
Захарий ги е описал и тях.
„ Тия се криеха из миши дупки по него време; само че когато огря и за нас слънце…, когато дрънчението на ножовете и касатурите се замести с бели рубли и полове, тогава се сипеха на твоето пепелище високите шапки и незнайните до него време калпави родолюбци. „ Махнете се отпредя ни, вие сте елементарни, от нищо не разбирате “ — говореха тия “, написа някогашният медвенски пастир.
Априлското въстание беше направено от естествени, елементарни хора, водени от идеалисти и безсребърници.
„ Всичко това тия направиха не че бяха ходили в Париж да си изострят мозъка, само че че бяха почтени, имаха воля стоманена, темперамент несломим, обичаха горещо своето родно място “, написа Захарий.
Тези мощни хора преди 147 години раздрусаха света и го трансформираха. И върнаха България на картата. Дължим им най-видно място в нашата памет. Заради нас самите, не поради тях.
Георги Даскалов, коментар във фейсбук
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ