“Науката трябва да бъде свързана с бизнеса. Тя не трябва

...
“Науката трябва да бъде свързана с бизнеса. Тя не трябва
Коментари Харесай

Трябва да има една симбиоза между бизнес и наука, каза в интервю за БТА Лъчезар Главинов

“Науката би трябвало да бъде обвързвана с бизнеса. Тя не би трябвало да е самоцелна. Трябва да има една симбиоза сред бизнес и просвета ”. Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция Лъчезар Главинов, притежател на ДИЕЛ Спорт, България (DIEL®Sport).

Лъчезар Главинов е шеф и съучастник на ДИЕЛ Спорт (DIEL®Sport) - компания, която е профилирана в производството на зимни спортни и работни дрехи. Вече 31 години те се борят със студа и влагата, като от 21 години интензивно работят и си партнират с Българския антарктически институт.

В помощ на Българския антарктически институт

“С Българския антарктически институт сме в доста близки връзки от 2002 година Повече от 21 години ние работим взаимно и ги обличаме, с цел да могат те да извършват своето предопределение и своята задача умерено, без да се тормозят от неприятното време’’, описа Главинов.

“В началото нямахме доста опит за това какво тъкмо се желае от нас. Започнахме да вършим студозащитни дрехи, мислейки си, че хората, които отиват в Антарктида имат прикосновение със мраз и лед. Оказа се, че по-скоро провокациите са влагата и вятърът, защото въпреки всичко те отиват през летния сезон на Антарктида и температурите не са по този начин ниски, както си ги представяхме’’,  обясни притежателят на ДИЕЛ.

Лъчезар Главинов показа, че самият той е взел участие в експедицията до Антарктида през 2002 година, когато е почнало партньорството им с българските антарктици. През престоя си тогава, той е облечен с екип на компанията. Целта на командировката била точно изпитване надеждността на екипите.

“Имал съм щастието да бъда посетител на нашата база един път и в действителност чувството за мраз идва по-скоро от влагата. Базата е на към 100 метра от Океана и всяко едно въздушно течение носи извънредно доста влага. Всичко е пропито от влага – облекла, атмосфера, извънредно мокър е климатът. Започне ли да духа, става страшно’’, изясни притежателят на компанията. Той разказа първата експедиция, бележеща началото на партньорството на ДИЕЛ с Антарктическия институт, като несполучлива, тъй като тогава не са били готови за това, което ги е очаквало на Ледения континент.

Стремеж към възстановяване на качеството

Главинов показа, че през всичките години до момента, дейното взаимоотношение с Института е подкрепило за производството на все по-добри и качествени екипи, които компанията да дава на българските антарктици. 

“Впоследствие от ден на ден мнения, забележки, рекомендации, рецензии – градивни, спомагаха за това ние да предоставяме всяка последваща експедиция все по-добро и по-добро предложение, което да дава отговор на потребностите на нашите научни откриватели, а точно – по какъв начин да се борим вярно с вятъра, с влагата; по какъв начин да не ги запарва, когато работят или вървят на далечни задачи. Всичко това е предизвикателство за технологиите в облеклата; структура, която да дава отговор на техните потребности – когато работят не би трябвало да ги спъва облеклото, то по-скоро би трябвало да им оказва помощ, давайки им независимост на придвижванията. Всичко това построява както нашия артикул, по този начин и това тяхната работа да бъде подплатена с по-качествени стоки’’, изясни той.

Специфики при направата на екипи за научни цели в зимни условия

Лъчезар Главинов изясни, че правилото, на който се залага при облеклото на Антарктида, е обличането на пластове – т.е. би трябвало да могат да се обличат по-леки върху по-тежки облекла. Това би разрешило да се варира по отношение на температурата – когато стане доста студено, се обличат повече пластове, когато температурата стартира да става позитивна, се смъкват пластове по този начин, че да се откри оптималният вид. По думите му не е належащо да се носи едно дебело яке, вид “пухенка ”, а с няколко по-тънки пласта могат да се вършат разнообразни комбинации.

“Ние вършим всяка една дреха по самостоятелни размери. Това не е идея, която човек може да си откри в магазина, а имаме самостоятелните размерни данни на всеки един участник и всичко се прави по поръчка’’, описа той.

Собственикът на ДИЕЛ разяснява, че той и компанията му дават изцяло гратис нужните дрехи на българските антарктици.

“Ползата от това за нас е морална преди всичко. България има потребност от поддръжка на научните институти – освен Антарктически, само че и като цяло. Науката би трябвало да бъде обвързвана с бизнеса. Тя не би трябвало да е самоцелна. Трябва да има една симбиоза сред бизнес и просвета. Едното без другото не може, тъй че би трябвало дружно да вървим в някаква вярна посока. Така, както ние оказваме помощ на тях - да се усещат удобно и да работят, по този начин те са ни помагали да развиваме нашите артикули. Това е цената на това измерение. Да, ние го даваме безплатно толкоз доста години, само че пък сме научили доста от тях‘‘, разясни Главинов.

Компоненти и характерности на екипите

Собственикът на ДИЕЛ описа, че през годините са изработвали необятни граници от модели – към 4 до 6/7 дрехи за оборудването на един човек. Това включва външно защитно яке, междинен пласт, който въпреки всичко да може да топли, панталони, дъждобрани и така нататък

“Има няколко характерности за всяко едно облекло, построено от модерните технологии за обработката на текстил. Първата е водоупорност. Това е параметърът, който допуска да не навлизат мраз и влага, под формата на дъжд или сняг, когато има прикосновение с дрехата. Колкото по-висок е рейтът на водоупорност, толкоз по-качествена е дрехата‘‘, разясни Главинов.

“Другият значим параметър е паропропускливостта на дрехата в противоположна посока, т.е. когато времето се стопли и човек прави активност, е обикновено той да има остатък на сила. Ако е невисок рейтът на тази паропропускливост, стартира едно неприятно изпотяване, след което тази влага, оставайки вътре, когато човек спре да работи, може да докара и до контузии, да замръзнат елементи от тялото, да се схване и така нататък Така че, колкото по-висок е този параметър, толкоз по-добре‘‘, посочи Главинов.

Лъчезар Главинов изясни, че в ДИЕЛ работят с параметри над 20 000 мм воден дирек - индикатор за водната пропускливост на материите.

“Не би трябвало да избеляват, не би трябвало елементарно да се изпират. Има едни повърхностни обработки, които импрегнират материята – (б.а. напояване на платове или други материи със специфични разтвори, за те да станат непромокаеми и водоустойчиви). Така че се стремим всяко едно нещо да бъде оптимално във високия параметър, с цел да има качество и дълголетност на облеклата. За нас, като компания, едно от  ценните неща е да вършим здрава, качествена екипировка, която да има дълъг експлоатационен период’’, изясни той.

С мисъл за околната среда

По думите на Главинов текстилът е един от най-големите замърсители на природата.   “Това, че си купуваме някакви облекла от мола, носим ги по един, два пъти и след това ги изхвърляме – всичко това се връща назад в природата. Бързата мода, която господстваше през последните десетилетия, е наш зложелател. Ние се опитваме не да продаваме всяка година нов екип, колкото и да е несвързано с бизнес логиката, тъй като всеки желае да печели и да продава колкото се може повече. Ние желаеме противоположното – да създадем един първокласен артикул, който да се употребява по-дълго, да не се изхвърли в природата след някакво време, а да може след няколко години да се рециклира и отново да получим платове от същите тези артикули, които към този момент сме експлоатирали’’, посочи той.

Лъчезар Главинов означи, че с изключение на към жанр и качество, компанията се стреми и за съблюдаване на екологичните условия при работа с материалите. “Това е доста скъпо в днешно време – посетители сме на тази планета, би трябвало да я уважаваме’’, сподели той.

Поддръжка на екипите 

Собственикът на ДИЕЛ изясни, че импрегнантът, който се поставя незадълбочено върху платовете, оказва помощ дъждът, и по-специално капката, да се трансформират в “сферички‘‘, наподобяващи живак, с цел да не проникне водата в материята, което оказва помощ и по-трудно да се цапа даденият плат.

“Когато при работа, при каране на ски, при употреба, като цяло човек се поизцапа, даже с малко сняг да се потърка, платът доста елементарно се възвръща, надлежно не е належащо да се пере толкоз постоянно. Прането отново води до екологични замърсявания. Колкото по-често перем, тези замърсявания отиват в природата’’, означи Главинов.

“Пътят до Антарктида е много дълъг и логистиката е доста комплицирано мероприятие – да, популярност Богу към този момент имаме транспортен съд, само че той не е безвъзмезден. Така че не можем да си разрешаваме да караме напред и обратно безсмислени товари. Общо взето, всеки един грам е обмислен. На базата нищо не се оставя – каквото се занесе,  се връща, в това число и боклукът. Там е най-чистото място на планетата‘‘, разяснява той.

През 1992 година DIEL се ражда в семейство, което буйно обича ските, като смело начинание, ориентирано към създаването и производството на първокласни ски екипи. Новата компания стартира с пет шевни машини и два истински модела - мъжки и дамски оверал. През 1994г. първото присъединяване на интернационално ревю - ISPO Мюнхен, най-голямото в света за зимни спортни артикули, се трансформира в огромен триумф за продуктите и марката DIEL. През 1996г. ДИЕЛ отваря своя лична фабрика - значима крачка по пътя към външните пазари посредством непрестанно увеличение на индустриалния потенциал и качество. От 2002 година DIEL Sport създава специфична сбирка дрехи за потребностите на учените от Българската антарктическа експедиция.

*

По време на 32-рата българска експедиция до Антрактида Българската телеграфна организация (БТА) разгласява видеоинтервюта с български антарктици всеки вторник и четвъртък. Българска телеграфна агенция показва и всички научни планове с видео, фотоси и текстови материали, готови взаимно с учените преди заминаването им.

Рубриката  дава подробна информация за цялото корабоплаване на кораба " Св. св. Кирил и Методий " до Антарктида и назад, за престоя му там, както беше по време на историческото първо корабоплаване до Ледения континент през 31-вата експедиция в края на 2022 година и началото на 2023 година Тогава единствено Българска телеграфна агенция имаше сътрудник на борда - Константин Карагьозов, който предаваше вести за всеки от 127-те дни на експедицията в текст, видеоматериали и фотоси. През юни Българска телеграфна агенция издаде на български и британски език брой на списание ЛИК " До Антарктида и обратно под български байрак ", отдаден напълно на историческата експедиция.

Цялата информация на Българска телеграфна агенция за българските научни проучвания на Антарктида и подпомагането им от българския боен научноизследователски транспортен съд " Св. св. Кирил и Методий ", както и другите действия на българската антарктическа база, още веднъж е налична и за всички медии на български и на британски език на интернет страницата на организацията в разделите „ България – Антарктида: Корабният дневник на Българска телеграфна агенция " / " Bulgaria - Antarctica: BTA`s log ".

Българска телеграфна агенция има и Национален пресклуб на борда на кораба, както и планува да открие подобен пресклуб в българската антарктическа база на остров Ливингстън.

Видео може да видите
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР