Науката не е само едно нещо, нужен е широк поглед, казва младата химичка Анна Пранчева от Института по полимери при БАН
Науката не е единствено едно нещо, необходим е необятен взор, сподели пред Българска телеграфна агенция Анна Пранчева от Института по полимери при Българската академия на науките (БАН)..
Младата химичка е в института от пет години и създава наноносители – полимерни мицели, за натоварване на медикаментите. В екипа тя работи под управлението на шефа на института чл.-кор. Петър Петров взаимно с гл.ас. доктор Катя Каменова, съпоставя сътрудниците си със семейство и споделя, че ръководителите й мощно я стимулират да продължи научните си търсения.
Полимерните мицели са структури, които се самоорганизират във воден разтвор, описа Пранчева пред Българска телеграфна агенция в навечерието на присъединяване си във форума в Линдау.
Тези структури могат да бъдат натоварвани с разнообразни биологично дейни субстанции, медикаменти, контрастни субстанции. Един огромен минус на множеството медикаменти е, че те са водонеразтворими и предизвикват разнообразни токсични резултати в тялото, а нашите структури понижават тези токсични резултати и усилват водоразтворимостта, т.е. разрешават забавено освобождение и по този начин въздействат върху успеваемостта на медикаментите, изясни младата химичка.
Това, което ние следваме, е изработката на самия лекарствен притежател, добави тя. Фокусът е върху молекулите, които капсулират лекарството – да са постоянни, да удължават циркулацията, да доставят лекарството до точната клетка, да понижат страничните резултати.
През март тази година. Изследователката от лаборатория „ Функционални и наноструктурирани полимери “ на института е съавтор на научни изявления в интернационалните издания. Заради триумфите си тя е номинирана от Българска академия на науките за присъединяване в срещата на нобелови лауреати с млади учени в Линдау, а комисията по асортимент на уредниците я избира да е измежду 600-те най-изявени млади откриватели в света, които да се срещнат с нобеловите лауреати.
Пранчева признава, че чака присъединяване си във форума с неспокойствие и вдъхновение. Смята, че срещата в Линдау ще й даде опция да се запознае и да обмени хрумвания и опит с младите си сътрудници от целия свят в региона на проучванията си и да черпи директно препоръки и умения от хората, които са създатели на значими открития в нейната научна област. От нобеловите лауреати, с които й предстоят срещи, вниманието й притегля главно Жан-Мари Лен, притежател на Нобелова премия по химия през 1987 година взаимно с Доналд Крам и Чарлз Педерсън, за създаването и използването на молекули със структурно-специфични взаимоотношения с висока избирателност. „ Той се занимава със супрамолекулна химия, което е тъкмо това, което аз върша. Тоест, в действителност това е индивидът, който е основал тези структури. И за мен срещата с него ще бъде страховит късмет “, сподели Анна Пранчева. Лен е гостувал в България и в Института за полимери през 2018 година, преди младата химичка да се причисли към научното звено.
Пранчева е приключила Факултет по химия и фармация на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, компетентност „ Химия “, в този момент е в магистърска стратегия по биомедицинско инженерство в ХТМУ.
Интересът й към науката пламва още, когато е дете, което пораства в семейство на лекари. Разказва, че татко й като доктор се вълнувал мощно от науката, паралелно с здравната процедура. Анна Пранчева от дребна разгръщала научните атласи и енциклопедии в фамилната библиотека и с течение на времето открила, че ползите й са повече в научната област, във фундаменталната просвета.
Младата българска изследователка е уверена, че приносът на учителите в привличането и одобряването на интереса на учениците към естествените науки е основен. Всичко стартира с любознанието и ролята на учителя е да го запази и развие, преподаването на науките да не се изчерпва единствено с наизустяване на формули, счита Анна Пранчева.
Полимерите открива за себе си в университета. Казва, че за нея е значимо един академик да схваща от доста неща, не толкоз да е тясно профилиран в съответна област. Затова и полимерите я притеглят. „ Науката не е едно нещо. Не може да е единствено химия, единствено биология. Всичко е обвързвано. И когато човек има доста необятно отворен взор, може да вижда взаимовръзки. Като цяло, полимерите дават тъкмо това. Наистина доста необятен взор “, прецизира Пранчева. „ Защото можеш да се занимаваш с химия на полимерите, физика на полимерите, биохимия. Не е нужно да се концентрираш върху едно нещо “. Науката за полимерите има доста и необятни приложения. Самата Пранчева има намерение да разшири и задълбочи проучванията си в тази област на фундаменталното знание.
Младата химичка е в института от пет години и създава наноносители – полимерни мицели, за натоварване на медикаментите. В екипа тя работи под управлението на шефа на института чл.-кор. Петър Петров взаимно с гл.ас. доктор Катя Каменова, съпоставя сътрудниците си със семейство и споделя, че ръководителите й мощно я стимулират да продължи научните си търсения.
Полимерните мицели са структури, които се самоорганизират във воден разтвор, описа Пранчева пред Българска телеграфна агенция в навечерието на присъединяване си във форума в Линдау.
Тези структури могат да бъдат натоварвани с разнообразни биологично дейни субстанции, медикаменти, контрастни субстанции. Един огромен минус на множеството медикаменти е, че те са водонеразтворими и предизвикват разнообразни токсични резултати в тялото, а нашите структури понижават тези токсични резултати и усилват водоразтворимостта, т.е. разрешават забавено освобождение и по този начин въздействат върху успеваемостта на медикаментите, изясни младата химичка.
Това, което ние следваме, е изработката на самия лекарствен притежател, добави тя. Фокусът е върху молекулите, които капсулират лекарството – да са постоянни, да удължават циркулацията, да доставят лекарството до точната клетка, да понижат страничните резултати.
През март тази година. Изследователката от лаборатория „ Функционални и наноструктурирани полимери “ на института е съавтор на научни изявления в интернационалните издания. Заради триумфите си тя е номинирана от Българска академия на науките за присъединяване в срещата на нобелови лауреати с млади учени в Линдау, а комисията по асортимент на уредниците я избира да е измежду 600-те най-изявени млади откриватели в света, които да се срещнат с нобеловите лауреати.
Пранчева признава, че чака присъединяване си във форума с неспокойствие и вдъхновение. Смята, че срещата в Линдау ще й даде опция да се запознае и да обмени хрумвания и опит с младите си сътрудници от целия свят в региона на проучванията си и да черпи директно препоръки и умения от хората, които са създатели на значими открития в нейната научна област. От нобеловите лауреати, с които й предстоят срещи, вниманието й притегля главно Жан-Мари Лен, притежател на Нобелова премия по химия през 1987 година взаимно с Доналд Крам и Чарлз Педерсън, за създаването и използването на молекули със структурно-специфични взаимоотношения с висока избирателност. „ Той се занимава със супрамолекулна химия, което е тъкмо това, което аз върша. Тоест, в действителност това е индивидът, който е основал тези структури. И за мен срещата с него ще бъде страховит късмет “, сподели Анна Пранчева. Лен е гостувал в България и в Института за полимери през 2018 година, преди младата химичка да се причисли към научното звено.
Пранчева е приключила Факултет по химия и фармация на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, компетентност „ Химия “, в този момент е в магистърска стратегия по биомедицинско инженерство в ХТМУ.
Интересът й към науката пламва още, когато е дете, което пораства в семейство на лекари. Разказва, че татко й като доктор се вълнувал мощно от науката, паралелно с здравната процедура. Анна Пранчева от дребна разгръщала научните атласи и енциклопедии в фамилната библиотека и с течение на времето открила, че ползите й са повече в научната област, във фундаменталната просвета.
Младата българска изследователка е уверена, че приносът на учителите в привличането и одобряването на интереса на учениците към естествените науки е основен. Всичко стартира с любознанието и ролята на учителя е да го запази и развие, преподаването на науките да не се изчерпва единствено с наизустяване на формули, счита Анна Пранчева.
Полимерите открива за себе си в университета. Казва, че за нея е значимо един академик да схваща от доста неща, не толкоз да е тясно профилиран в съответна област. Затова и полимерите я притеглят. „ Науката не е едно нещо. Не може да е единствено химия, единствено биология. Всичко е обвързвано. И когато човек има доста необятно отворен взор, може да вижда взаимовръзки. Като цяло, полимерите дават тъкмо това. Наистина доста необятен взор “, прецизира Пранчева. „ Защото можеш да се занимаваш с химия на полимерите, физика на полимерите, биохимия. Не е нужно да се концентрираш върху едно нещо “. Науката за полимерите има доста и необятни приложения. Самата Пранчева има намерение да разшири и задълбочи проучванията си в тази област на фундаменталното знание.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ