Химните са създадени, за да бъдат тържествени и обединяващи, а

Химните са основани, с цел да бъдат тържествени и сплотяващи, а през днешния ден те са това, което би трябвало да бъдат - прославящи националността и хубостите на дадена страна. Това сподели диригентът на хор „ Добруджански звуци “ Елвира Пастърмаджиева при представянето на майския брой на списание ЛИК на тематика „ Българският светилник “.

Маестра Пастърмаджиева наблюдава историята на химна като музикална форма още от Древна Гърция, откъдето произлиза и самата дума. По думите ѝ в началото химните са били тържествени песни в чест на боговете и героите, а по-късно през Средновековието са се трансформирали в възхвала на християнския Бог.

„ Най-вече по времето на Ренесанса, когато отпадат безспорните монархии, тогава към този момент се накланят везните за националните цели “, уточни тя. Като образец диригентът даде английския химн God Save the King, който по думите ѝ е измежду най-старите национални химни, изпълнявани и до през днешния ден.

Елвира Пастърмаджиева обърна внимание и на българските химни, които са написани след Освобождението. Тя напомни, че първият български химн е „ Шуми Марица “, а от 1964 година формален химн на страната е „ Мила Родино “.

„ Това е един от най-красивите химни в целия свят, тъй като ние го изпълняваме доста постоянно и постоянно настръхваме на този химн “, сподели тя.

Специално място в описа ѝ зае историята на химна „ Върви, народе възродени “. По думите ѝ текстът в началото е основан като стихотворение от Стоян Михайловски, а години по-късно Панайот Пипков открива творбата инцидентно по време на образователен час.

„ В един от часовете по музика вижда, че негов възпитаник не слуша урока, а чете нещо от книга, взема я, прочита това стихотворение на Стоян Михайловски, незабавно още на втория куплет го сграбчва за гърлото, сяда в часа и за 15 минути написва музиката на „ Върви, народе възродени “, описа Пастърмаджиева.

Тя добави, че съгласно прочетен от нея текст още по време тутакси учениците получили нотите и изпели песента за първи път.

Диригентът обърна внимание и на Химна на националните будители, написан от Добри Христов през 1922 година. “Той се извършва на 1 ноември постоянно от хоровете, тъй като е с хубав текст с признателност към учителите и будителите, които ни издигат духовно”, добави маестра Пастърмаджиева.

Сред образците, които тя уточни, бе и неофициалният химн на Добруджа „ О, Добруджански край “, основан по стихове на Любомир Бобевски и музика на Александър Кръстев.

„ Много ми се желае да се напише химн за Добрич. Слушала съм няколко песни. Аз доста самоуверено бях направила нещо сходно върху една прелестна музика на композитора Виктор Райчев. Позволих си да трансформира текста и написах собствен текст тъкмо за Добрич. Изпълнихме я един-два пъти и може по-нататък, в по-подходящ миг, да я осъществим още веднъж “, сподели Пастърмаджиева.

По думите ѝ основаването на химн изисква сериозна професионална подготовка. „ За мен човек би трябвало да е доста добър експерт. Химните са тъкмо с този смисъл – да е тържествено и сплотяващо “, сподели още диригентът. Според нея точно това ги отличава от одата, която е по-съзерцателна, художествена духовна и персонална форма, до момента в който химнът има силата да сплотява страни и народности.