Преди да стане национален химн, „Мила родино“ е химн на патриотичната организация „Родина в читалище „Христо Ботев“ в Смолян
Преди да стане народен химн, песента „ Мила родино “ е призната през 1938 година за химн на организацията, известна като дружба „ Родина “ в читалище „ Христо Ботев “ в Смолян. Това сподели в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция в града гайдарка Красимира Чуртова, която взе участие в представянето на новия брой на списание ЛИК „ Българският светилник “. Тя се базира на архивни документи и свидетелства за патриотичната организация „ Родина “, която е основана през 30-те години на предишния век в Смолян с културно-просветна задача измежду българите мюсюлмани в Родопите.
„ Всяка една общественост, всяка страна има своя музикален знак, музикалното знаме. Нашият химн „ Мила родино “, тъкмо тази ария, написана през далечната 1885 година от Цветан Радославов на транспортен съд на път към родината, с цел да се включи в Сръбско-българската война, е оповестена за химн на дружба „ Родина “, уточни Чуртова. Тя цитира в. „ Родина “, съгласно който с протокол №13 от 10 януари 1938 година песента „ Мила родино “ по текст на Цветан Радославов и музика на Добри Христов е призната за химн, възпев на дружба „ Родина “. На по-късен стадий, едвам през 1964 година става химн на Република България, напомни музикантката.
Чуртова посочи, че дружба „ Родина “ е основана през 1937 година в читалище „ Христо Ботев “ в гр. Смолян, където е възложен салон и сцена за изява на надарени реализатори българо-мохамедани. Те гордо споделят: „ Ние сме мохамедани по изповедание, само че българи по националност “, добави Чуртова. По думите й доста постоянно техните събирания се започвали с песента „ Мила родино “. Изпълнителката на родопска кабагайда уточни и куплет от истинския текст, в който участва обликът на Ботев.
„ С активността на „ Родина “ читалище „ Христо Ботев “ е обединявало в една национална общественост християни и мохамедани. Така читалището в Смолян се трансформира в огнище на българския дух и народностно схващане “, разяснява Красимира Чуртова. Тя напомни, че дружба „ Родина “ основава структури за активността си в цялата страна до 9 септември 1944 година, когато е закрита.
Всичко това демонстрира, че в Родопите живеят хора с чувство за българщина и визия напред, сподели Красимира Чуртова.
„ Всяка една общественост, всяка страна има своя музикален знак, музикалното знаме. Нашият химн „ Мила родино “, тъкмо тази ария, написана през далечната 1885 година от Цветан Радославов на транспортен съд на път към родината, с цел да се включи в Сръбско-българската война, е оповестена за химн на дружба „ Родина “, уточни Чуртова. Тя цитира в. „ Родина “, съгласно който с протокол №13 от 10 януари 1938 година песента „ Мила родино “ по текст на Цветан Радославов и музика на Добри Христов е призната за химн, възпев на дружба „ Родина “. На по-късен стадий, едвам през 1964 година става химн на Република България, напомни музикантката.
Чуртова посочи, че дружба „ Родина “ е основана през 1937 година в читалище „ Христо Ботев “ в гр. Смолян, където е възложен салон и сцена за изява на надарени реализатори българо-мохамедани. Те гордо споделят: „ Ние сме мохамедани по изповедание, само че българи по националност “, добави Чуртова. По думите й доста постоянно техните събирания се започвали с песента „ Мила родино “. Изпълнителката на родопска кабагайда уточни и куплет от истинския текст, в който участва обликът на Ботев.
„ С активността на „ Родина “ читалище „ Христо Ботев “ е обединявало в една национална общественост християни и мохамедани. Така читалището в Смолян се трансформира в огнище на българския дух и народностно схващане “, разяснява Красимира Чуртова. Тя напомни, че дружба „ Родина “ основава структури за активността си в цялата страна до 9 септември 1944 година, когато е закрита.
Всичко това демонстрира, че в Родопите живеят хора с чувство за българщина и визия напред, сподели Красимира Чуртова.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ